Решение № 6 от 08.01.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Враца, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500402 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 466/15.07.2025 г. по гр. д. № 820/2025 г. по описа на Районен съд – Враца е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН ********** сумата от 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 734/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 21.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2025 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 1 500,00 лв. до пълния предявен размер от 9 000,00 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ц. П. Н., с ЕГН **********, сумата от 251,66 лева, представляваща направени в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Ц. П. Н., който обжалва решението в отхвърлителната част и в частта на началния момент на присъдената законна лихва. Счита уважения размер на иска от 1500 лв., за изключително занижен спрямо установените по 1 делото обстоятелства и в разрез с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Неправилно била присъдена законна лихва от датата на предявения иск, а не от датата на влизане в законна сила на прокурорския акт, с които е прекратено наказателното преследване.

Изразява несъгласие с извода на районния съд, че воденото срещу ищеца наказателно производство, с продължителност от 9 месеца е в рамките на разумния срок. Напротив това бил типичния пример за нарушаване на чл. 6 §1 от ЕКПЧ. По образуваното против единствения уличен в извършено престъпление, ищец, единственото нещо, извършено от органите на прокуратурата било да се назначи изготвяне на химико-токсикологична експертиза, след което налице било пълно бездействие от тяхна страна. Съгласно чл. 145, ал.

2 НПК органа назначил експертизата определя и срока за изготвянето й. 30-45 дни се приемали за стандартен (допустим) срок за подобна експертиза. Над 60 дни - се приемало за забавяне, ако не се докаже, че има обективни причини, а такива в конкретния случай нямало.

Над 90 дни (3 месеца) - често се приемало като недопустимо бездействие от страна на прокуратурата. 9 месеца било драстично над тези граници, което неминуемо следвало да се приеме за нарушение на правото на разглеждане на производството в разумен срок (чл. 6, § 1 ЕКПЧ) и неправомерно ограничаване на правото на придвижване и професионална реализация. Пред първоинстанционния съд прокуратурата не представила в цялост изисканата от съда прокурорска преписка № 734/2024 г., въпреки, че била задължена да стори това с изрични указания в определение № 894/19.05.2025 г. по първоинстанционното дело. Нямало данни за каквито и да било извършени действия на прокуратурата в посока приключване на производството в разумен срок. Нямало ангажирани твърдения, камо ли доказателства за изискани от експертите причини довели до необосновано забавяне на заключението. По делото липсвало представено доказателство, че прокуратурата е фиксирала срок, изрично е задала срок, с който експертът е длъжен да се съобрази. Липсвали мотиви за удължаване на срока на досъдебното производство продължило 9 месеца в чакане на една единствена експертиза, без да се извършват други каквито и да било процесуалноследствени дейности. На следващо място, районен съд допуснал неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, като счел, че при липса на „значителни“ или „изключително тежки“ последици, присъждането на по-високо обезщетение е немотивирано. Смята, че това изискване не е част от законовия критерий, нито е залегнало в практиката на ВКС като условие за определяне на размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.

1 , т. 3, пр. 1 ЗОДОВ се определяло глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди били конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следвало да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следвало да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Присъдената сума от 1500 лв. не можело да се приеме, че е достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на претърпените неимуществени вреди. При просто аритметично пресмятане районният съд обезщетил ищеца с 5 лева за всеки ден, в който последния бил лишен от право да управлява автомобил.

2

Не било справедливо обезщетението и с оглед на следното: 1. ограничаване на личната свобода и придвижване: не може да използва личен автомобил; зависим е от други хора; нарушение на правото на свободно придвижване (чл. 35 КРБ и чл. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ); 2. професионални затруднения: работата на търговски представител изисквала управление на автомобил - реално ограничение на правото на труд (чл. 48 КРБ); двойна натовареност в сравнение, когато сам управлява служебния автомобил - посещава търговските обекти, за които отговаря друг търговски представител, изчаква колегата си да приключи и едва тогава може да се придвижи до свой обект; 3. психически и емоционален стрес; унижение и тревожност от неоснователно обвинение; безсилие срещу "системата”; 4. нарушаване на чл. 8 ЕКПЧ - право на личен и семеен живот; незаконното отнемане на СУМПС води до вмешателство в личния и семеен живот; 5. усещане за несправедливост и безпомощност; лишаването от книжка без законово основание предизвиква фрустрация, гняв и чувство за унижение; човек се чувства обезправен и „в капан“ в една институционална несправедливост, без бърз начин за възмездие; 6. стрес от невъзможността да изпълняваш основни житейски функции; всекидневни дейности като пазаруване стават затруднени или невъзможни; това води до нарастващ стрес, тревожност и емоционално изтощение; 7. загуба на работни възможности или влошаване на професионален статус; унижение от това да си зависим от колеги; 8. нарушено чувство за свобода и автономия; човек губи способността да се движи свободно и самостоятелно усещането е подобно на ограничаване на личната свобода; това води до психологическо отчуждение и социална изолация - избягване на социални събития поради неудобството от транспорта; 9. трайна несигурност и страх; дори след възстановяване на правата, остава психологическа травма - страх, че ситуацията може да се повтори, липса на доверие към институциите, тревожност при полицейски проверки и административни процедури; 10. чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ - Защита на собствеността; шофьорската книжка не е вещ, но е право е икономическа стойност, особено ако се използва професионално, какъвто е настоящия случай; неправомерното лишаване от това право влияе на правото на труд и доход, което влиза в обсега на чл. 1 от Протокол №1; съдът неправилно приел, че вредите не били доказани по „несъмнен начин“; това противоречи на: показанията на двама свидетели, потвърждаващи трайни последици - тревожност, социална изолация, страх, главоболие, безсъние, загуба на социални контакти, влошено психично и физическо здраве; професионалните последствия - отнемане на СУМПС, което е попречило на изпълнението на служебните задължения, пряко признато и от работодателя; продължителността на принудителните мерки - над 9 месеца без възможност за шофиране и с несигурност относно изхода от делото; публично разпространена информация, възприета от околните, макар съдът да я е отрекъл като идентифицираща. Районния съд неправилно обезценил претърпените от ищеца неимуществени вреди, като търсил „абсолютна“ причинноследствена връзка, вместо вероятна и житейски логична. Неправилно прехвърлил на ищеца процесуалната тежест да докаже датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване. Това било служебно известен факт на прокуратурата и ответникът следвало да го оспори с доказателства, ако твърди, че актът не е влязъл в сила. Впрочем, липсата на 3 жалба от ищеца или трети лица предполагало влизане в сила в 7-дневен срок - тоест около 28.10.2024 г.. Съдът неправилно изисквал вредите да са „значителни“ или „изключителни“, за да бъдат обезщетени в поискания размер. Това било противоположно на духа на ЗОДОВ, който предвижда облекчен стандарт за ангажиране на отговорността на държавата при прекратено наказателно преследване. Именно самото образуване на производството и продължителната несигурност били достатъчни за възникване на вреди. С оглед посоченото счита, че присъденото обезщетение в размер на 1500 лв. е символично, лишено от компенсационна и възпитателна функция и не отговаря на фактическите обстоятелства по делото. Размер в пределите 9 000 лв. бил обоснован с оглед: срока от 9 месеца на принудителна несигурност; отнемане на СУМПС, свързано с професионални затруднения; публичното разпространение на срамна информация; социална изолация, емоционален срив и ежедневен стрес. С оглед гореизложеното иска отмяна на обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен над 1500 лв. и уважаване изцяло претенцията за обезщетение в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2024 г.. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Прокуратурата на Република България. Въззиваемата страна намира решението на PC Враца за правилно, обосновано и законосъобразно. Размерът на обезщетението бил определен справедливо и същото било присъдено съобразно събраните по делото доказателства. То не следвало да бъде източник на обогатяване за ищеца. В мотивите си съдът отчел срокът на воденото производство, участието на ищеца в него, взетите по отношение на ищеца мерки за процесуална принуда, задържането му за срок до 24 ч., личността на ищеца, което обуславя по - нисък интензитет от обичайните психически страдания, но безспорно причиняване на неимуществени вреди, негативни изживявания, стрес, неудобства. На Н. не му били налагани мерки за процесуална принуда или каквито и да било други мерки по НПК. Спрямо същия не били налагани никакви ограничения на предвидените му в закона права, не му били налагани мерки за неотклонение по НПК.

Спрямо него не били извършени никакви процесуално-следствени действия освен разпит в качеството на свидетел, за да е упражнена неоснователно принуда. По делото не били налице доказателства за възникнали здравословни и психически проблеми, както и трайни негативни последици за психическото и физическото състояние, трайна промяна на личността и поведението на Н.. Липсвали данни Н. да се нуждаел от специализирана медицинска или психологическа помощ, да е търсил такава и да са му предписвани специфични лекарства, в резултат на започнатото производство. Поради това не се установили неимуществени вреди, включително накърняване на честта и достойнството, болки и страдания в обем или интензитет по-голям от обичайно преживените от всеки човек с нормален интелект. Имайки предвид изложеното намира, че определения размер на обезщетението и неговия репариращ ефект са обосновано, правилно определени, съразмерно икономическите условия и стандарта на живот. Претендира решението на PC - Враца да бъде потвърдено.

4

В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в същата.