Решение № 56 от 24.04.2023, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е № 56/24.4.2023 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети административен състав, в публично заседание на седми април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ

СТОЯНОВА при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 36 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П.Г.Н. ***, чрез адвокат С.В. ***, със съдебен адрес:***, кантора 501, против Решение № 2153-28-9 от 03.02.2023 г. на

Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх. № 1012-28-3 от 09.01.2023 г. против Разпореждане № РВ-3-28-01276680 от 29.12.2022 г. на Ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено да се възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.12.2012 г. до 04.02.2014 г. в размер на 8 044, 07 лева, от които главница 4 125,33 лева и дължима лихва 3 918 лева за времето от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и в разрез с целта на закона. Сочи се, че неправилно административният орган е приел, че установените по административната преписка факти и обстоятелства представляват достатъчни основания за издаването на Разпореждане № РВ-3-28-01276680 от 29.12.2022 г.

Излагат се твърдения, че оспореното решение е бланкетно, немотивирано, тъй като липсва обсъждане на всички изтъкнати възражения в подадената срещу разпореждането жалба от 09.01.2023 г.; сочи се, че административният орган е постановил своя акт, без да е извършил задълбочена и детайлна проверка на всички относими към случая писмени доказателства и в разрез с точния смисъл на относимите законови разпоредби. В този смисъл се твърди наличие на материална незаконосъобразност на оспорения акт. Навеждат се и доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради лишаването от възможност на оспорващата да защити правата си в проведеното производство по издаване на задължителните предписания на работодателя, както и при издаването на ревизионния акт. Оспорва се като необоснован изводът на административния орган за липса на валидно възникнало трудово правоотношение при излагане на подробни съображения; навеждат се твърдения за изтекла давност, както и че изплатените парични обезщетения са получавани добросъвестно и не подлежат на връщане. Иска се отмяната на атакуваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание оспорващата - редовно призована, не се явява, представлява се от редовно преупълномощен процесуален представител - адвокат Б. В.-Ангелова, която поддържа жалбата и моли да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован, се представлява от надлежно оправомощен представител – юрисконсулт С.М., която застъпва становище за неоснователност на жалбата. В представен по делото писмен отговор се излагат подробни съображения досежно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отхвърлянето на депозираната жалба поради нейната неоснователност с присъждане в полза на административния орган на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На

06. 01.2023 г., видно от приложеното Известие за доставяне № PS 8600 00Z4WP J (л. 29), на оспорващата П.Г.Н. е връчено Разпореждане № РВ-3-28-01276680 от 29.12.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено

Н. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.12.2012 г. до 04.02.2014 г. в размер на 8 044,07 лева, от които 4 125,33 лева – главница, и 3 918,74 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че тези обезщетения са получени от П.Н. в качеството ѝ на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в ЕТ „И.-50-И.М.“ с ЕИК *********, като са описани подробно периодите и основанията за изплащане на обезщетенията, както следва: за периода от

21.12.2012 г. до 03.02.2013 г. включително съгласно издаден на основание чл. 48а от КСО Болничен лист № 0631708, серия А2012 на оспорващата е изплатено парично обезщетение за бременност; за периода от 04.02.2013 г. до 08.02.2013 г. включително съгласно издаден на основание чл. 48а от КСО БЛ № 2884878, серия А2012 е изплатено парично обезщетение за бременност; за периода от

09.02.2013 г. до 04.05.2013 г. включително въз основа на издаден на основание чл. 48а от КСО БЛ № 1218039, серия А2012 на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за майчинство; за периода от 05.05.2013 г. до 04.02.2014 г. включително на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни за детето Я.Н.С. с посочено ЕГН, съгласно Заявление-декларация № 28-999-02-00037153 от 10.09.2013 г. на ТП на НОИ – Ямбол, представена от оспорващата на основание чл. 50, ал. 1 от КСО в качеството ѝ на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в ЕТ „И. - 50 – И.М.“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Като фактически обстоятелства за издаване на спорното разпореждане в мотивите е посочено следното: съгласно описаните факти и обстоятелства в Ревизионен акт № РА-5-28-00963548 от 16.07.2021 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол, и в Протокол № П-02002819120263 от 25.03.2020 г., съставен от контролен орган на ТД на НАП - Бургас, е установено, че осигурителният стаж и доход на П.Г.Н. в качеството ѝ на работеща по трудово правоотношение в ЕТ „И.-50-И.М.“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, не следва да се зачита; неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени от осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“ след връчено Задължително предписание № ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 г. и Покана изх. № 849 от 19.02.2020 г. на ТД на НАП-Бургас до задълженото лице И.Д.М.; заличен е и сключеният Трудов договор № 24 от 17.12.2012 г. в ТД на НАП, Офис Ямбол. Въз основа на така посочените фактически установявания и при позоваване на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО е изведен извод, че в случая в нарушение на чл. 48а и чл.

50 от КСО на П.Г.Н. неоснователно е изплатена сумата от 4 125,33 лева, съставляваща парично обезщетение за бременност и раждане. Посочено е в процесното разпореждане, че лихва се начислява в размерите по чл. 113 от КСО от момента на издаване на разпореждането до окончателното погасяване на задължението; посочен е и размерът на начислената лихва към момента на произнасяне на акта – 3 918,74 лева. Указана е възможността за доброволно изпълнение на разпореждането, както и възможността за погасяване на задължението съобразно правилата на чл. 116 от КСО чрез разсрочено плащане, съответно – предприемането на действия по принудително изпълнение при липса на доброволно изпълнение. В акта се съдържат и указания за начина и срока за обжалването му по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол.

С

Жалба вх. № 1012-28-3 от 09.01.2023 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол П.Н. оспорила издаденото Разпореждане № РВ-3-28-01276680 от 29.12.2022 г., по която е налице произнасяне с Решение № 2153-28-9 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол. С акта горестоящият орган приел жалбата за допустима, но по същество – за неоснователна, и я оставил без уважение. Видно от съдържанието на процесното решение, то е произнесено при пълно възприемане на фактическите и правни основания, посочени в оспореното разпореждане, а именно: след излагане на фактите досежно основанията и периодите за изплатените на оспорващата парични обезщетения административният орган се е позовал на извършената въз основа на Сигнал № 20-27-430 от 14.06.2019 г. от Инспекция по труда, гр. Ямбол за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство проверка на ЕТ „И. - 50 – И.М.“ и съставения за резултатите от проверката Протокол № П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. Според изложеното в решението, в протокола е посочено, че с Покана изх. № 849 от 19.02.2020 г. на собственика на едноличния търговец И.М. е указано да прекрати от 01.01.2014 г. трудов договор на П.Г.Н., сключен на

17.12.2012 г. След констатациите от проверката задълженото лице е подало заявления за заличаване на указаните трудови договори и съответните декларации обр. 1 и обр. 6. В мотивите на решението е посочено още, че след извършена пълна ревизия по разходите на Държавно обществено осигуряване от контролен орган на НОИ, завършила с Ревизионен акт № РА-5-28-00963548 от 16.07.2021 г., са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на определени лица, сред които е и П.Н.. Задължителните предписания не са обжалвани от осигурителя и са изпълнени в срок. След изпълнението им са заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО на П.Н. за периода от 17 12 2012 г. до 31.12.2013 г. Въз основа на така посочените факти горестоящият орган приел, че сумите подлежат на възстановяване, тъй като в нарушение на чл. 48а и чл. 50, ал. 1 от КСО на Н. неоснователно са изплатени 4 125,33 лева, представляващи парично обезщетение за бременност и раждане. Посочено е, че задълженията на жалбоподателката П.Н. са установени след извършени проверки и ревизии от контролни органи на ТД на НАП — Бургас и ТП на НОИ — Ямбол; неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени след връчени Покана изх. № 849 от 19.02.2020 г. на ТД на НАП-Бургас и Задължително предписание № ЗД-1-28-00968184 от 26.07.2021 г. на ТП на НОИ - Ямбол на осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“, които административни актове не са обжалвани и са изпълнени в срок, с което осигурителят потвърждава направените констатации. Решението е връчено лично на Н. на 07.02.2023 г. и недоволна от него, тя е подала Жалба вх. № 382 от 15.02.2023 г. по описа на Административен съд-Ямбол, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания опорочава издадения акт и предпоставя отмяната му като незаконосъобразен.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.

117 от КСО от Директора на ТП на НОИ-Ямбол Решение № 2153-28-9 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на П.Г.Н.

*** против Разпореждане № РВ-3-28-01276680 от 29.12.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО ѝ е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.12.2012 г. до 04.02.2014 г. в размер на 8 044, 07 лева, от които главница 4 125,33 лева и дължима лихва 3 918 лева за времето от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bfc74d8-c767-49a4-85c7-10cf6c6328be