Определение № 246 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. София, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503149 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. Н. Н. срещу определение № 269175/30.11.2022 г., постановено по гр. д. № 12190/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 23 състав, с което е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е нищожно, тъй като е без предмет. В мотивите е налице позоваване на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, а в диспозитива липсва постановено връщане на исковата молба, а е постановено прекратяване на производството по делото.

Неправилно в обжалваното определение е посочено, че исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 18.08.2022 г., вместо разпореждане от 28.06.2021 г. Счита, че е недопустимо препращане към съдържанието на друг съдебен акт, тъй като съдебните актове следва да са мотивирани. Твърди, че препис от разпореждането от 18.08.2022 г. не й е връчен, поради което неправилно решаващият съд е приел, че такъв е връчен на 05.10.2022 г.

Липсва редовно връчване, тъй като не е приложено копие от разпореждането на СГС от 18.08.2022 г. На това основание е отказала връчване на съобщението. Счита, че това процесуално действие не съставлява отказ от получаване на редовно съобщение по чл.44, ал.1 ГПК, тъй като съобщението е нередовно и не съдържа приложен екземпляр от разпореждането на СГС от 18.08.2022 г. Счита, че е обективно невъзможно да изпълни разпореждането от 18.08.2022 г., тъй като то е частично отменено от САС с определение № 240/31.01.2022 г. на САС, 12 граждански състав. В посоченото определение е прието, че предявеният иск е за публичен деликт по чл.7 КРБ, а не с правно основание чл.49 ЗЗД, което не е съобразено от решаващия съд. В случай, че съдът приеме, че обжалваното определение е валидно, то счита, че същото е неправилно, тъй като поради обвързващата сила на мотивите на САС по посоченото определение, исковата молба следва да се счита за редовна.

Счита, че решаващият съд е следвало сам да отмени определението си за оставяне на исковата молба без движение. Моли съда да прогласи за 1 нищожно обжалваното определение, а в условията на евентуалност – да го отмени и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че исковата молба не е съобразена с изискванията за редовност. На ищцата е предоставяна възможност с разпореждания от 28.06.2021 г. и от 18.08.2022 г. да отстрани нередовността на исковата молба, но същата не е сторила това. Тъй като са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, законосъобразно производството по делото е прекратено.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника ОС - Пазарджик, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е валидно, правилно и законосъобразно. СГС е дал указания на ищцата за отстраняване нередовности на исковата молба, които не са изпълнени. С оглед на това законосъобразно решаващият съд е приложил последиците на чл.129, ал.3 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, С КОЙТО Я ОСПОРВА. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. С разпореждане от 18.08.2022 г.съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите, посочени в разпореждане от 28.06.2021 г., като е указал, че в противен случай производството по делото ще бъзе прекратено. Съобщението е получено от ищцата на 05.10.2022 г., но указанията на се изпълнени. Моли съда да остави без уважение депозираната от ищцата частна жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред СГС е образувано по искове, предявени от Д.

Н. Н. срещу Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ОД на МВР – Пазарджик, ОД на МВР – Пловдив, РС-Пазарджик, ОС-Пазарджик, Административен съд – Пазарджик, Районна прокуратура – Пловдвид, Окръжна прокуратура – Пловдив, РУ на МВР – Панагюрище и 02 ПУ на МВР – Пловдив, с цена на иска от 2 000 000 лв. Ищцата твърди, че на 04.11.2015 г. е била настанена в Държавна психиатрична болница – Пазарджик за принудително лечение от органите на МВР. ДПБ-Пазарджик е отправила искане за настаняване и лечение по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето. Позовава се на допуснато нарушение на основни граждански и човешки права. Цялата медицинска документация била подправена. Сочи причинените й неимуществени вреди, претърпени в резултат от противоправните действия на ответниците. Счита, че спрямо нея се упражнява институционален терор. Позовава се на нарушение на правото й на справедлив и безспристрастен съдебен процес по НЧД № 2368/2015 г. по описа на РС-Пазарджик.Тъй като ответниците са осъществили непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД вр. със ЗОДОВ, ответниците следва да й 2 заплатят солидарно сумата от 2 000 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответниците, че никога не е страдала от психично заболяване и неправилно е диагностицирана и вписана в регистъра на ДПБ-Пазарджик с диагноза „параноидна шизофрения“, както и да й заплатят солидарно сумата от 2 000 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба, с които ответниците заявяват възражения, че исковата молба не е съобразена с изискванията за редовност, както и оспорват исковите претенции по основание и размер.

С определение № 271245/28.06.2021 г. СГС е оставена без уважение исковата молба, като на ищцата е определен едноседмичен срок, в рамките на който да посочи какви вреди твърди д са причинени конкретно от нарушаването на правото й на справедлив и безпристрастен съдебен процес в рамките на НЧД № 2368/2015 г. по описа на РС-Пазарджик както и какъв е размерът на обезщетението, което претендира за тях. В същия срок да внесе по сметка на СГС държавна такса за разглеждане на иска по чл.2в ЗОДОВ в размер на 0 лв. в същия срок ищцата да заяви поддържа ли предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу ДПБ – Пазарджик, съответно да изложи какви противоправни действия са проявили служителите на този ответник, както и какви вреди твърде, че са й причинени. Съобразно посочения размер в същия срок да заплати държавна такса в размер на 4 % от цената на иска. На ищцата са указани санкционните последици от неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок – исковата молба ще бъде върната. С посоченото определение е прекратеното производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу ДПБ – Пазарджик, ОД на МВР – Пазарджик, ОД на МВР – Пловдив, ОСПазарджик, РС – Пазарджик, Административен съд – Пазарджик, ПРБ, РУ на МВР – Панагюрище и 02 РУ на МВР – Пловдив. Прекратено е производството по делото изцяло по отношение на ОД на МВР – Пазарджик, ОД на МВР – Пловдвив, ОС-Пазарджик, Административен съд – Пазарджик, ПРБ, РУ на МВР – Панагюрище и 02 РУ на МВР.

С определение № 240/31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 95/2022 г. по описа на АС – София ГО, 12 състав е оставена без разреждане частната жалба на Д. Н. Н. срещу определение на СГС, ГО, I -23 състав, от 28.06.2021 г., постановено по посоченото дело, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответниците ОД на МВР – Пазарджик, ОД на МВР – Пловдив, ОС – Пазарджик, Административен съд – Пазарджик и ПРБ, както и е оставена без уважение частната жалба срещу определението от 28.06.2021 г. в частта, която е прекратено производството по делото по предявения иск по чл.124 ГПК и срещу ответниците РУ на МВР – Панагюрище и 02 РУ на МВР – Пловдив. В мотивите е прието, че искът, предмет на делото, е с правно основание чл.7 КРБ вр. с чл.49 ЗЗД. Ищцата е насочила исковите си претенции срещу конкретни процесуални субституенти на държавата, чието поведение смята за противоправно и вредоносно, а дали такова е налице, е въпрос по съществото на спора. С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск срещу ОД на МВР – Пазарджик, ОД на МВР 3 Пловдив, ОС – Пазарджик, Административен съд - Пазарджик и ПРБ е допустим.

С определение № 282/07.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2012/2022 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото определение на САС.

С определение № 2380/07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2620/2023 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, е оставена без разглеждане молбата на Д. Н. Н. за отмяна на определение № 282/07.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2012/2022 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, както и на определение № 240/31.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 95/2022 г. по описа на САС.

С определение № 3546/15.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4658/2023 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е потвърдено горепосоченото определение на ВКС.

С разпореждане № 269934/18.08.2022 г. СГС е указал на ищцата в едноседмичен срок да изпълни указанията, дадени с разпореждане от 28.06.2021 г., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

До ищцата е изпратено съобщение, в което е обективирано указанието на съда, дадено с разпореждането от 18.08.2022 г. и последиците от неизпълнението им, както и към съобщението е приложен препис от определение от 28.06.2021 г.

Съобщението е връчено на ищцата при отказ на 05.10.2022 г., като е налице удостоверено върху съобщението изявление на ищцата, че не е приложен препис от разпореждането от 18.08.2022 г.

С обжалваното определение съдът е приел, че указанията, дадени с разпореждане от 18.08.2022 г. за отстраняване на нередовностите, констатирани с разпореждане от 28.06.2021 г., не са изпълнени, поради което и на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото е прекратено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е нищожно.

Процесуалният закон не дефинира кога съдебният акт е нищожен.

Съгласно константната съдебна практика нищожно е онова съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването, поради абсолютна неразбираемост (решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Нищожно е и решението на административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил гражданския съд, така и решението на гражданския съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища.

Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд 4 решение (решение № 370/30.10.2012 г. по гр. д. № 480/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). Тези разяснения следва да намерят съответно приложение и по отношение постановените съдебни определения.