Решение № 261719 от 12.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

E Ш Е

Н И Е

№

………., 12.03.2021 година, град София,

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ

: Валентина Ангелова

Милен

Евтимов

При секретаря Мариана Ружина след като разгледа докладваното от съдия В.

Ангелова, въззивно гражданско дело № 4840 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 23904 от 27.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 64025 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, била изменена издръжката, определена с Решение № ІІІ-117-111 от 12.06.2013 г., постановено по гражданско дело № 19811 г. по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, 117 състав, влязло в сила на 01.12.2014 г., като била увеличена от 150 лева на 400 лева, като бащата Х.Д.К. бил осъден да заплаща на малолетното си дете В.Х.К., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Й.Л.А., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от подаване на исковата молба на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката като отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 150 от СК за разликата над 400 лева до пълния претендиран размер от 700 лева като неоснователен; отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 4 от СК за заплащане на добавка в размер на 1099,65 лева като неоснователен; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената в полза на детето издръжка; осъдил Х.Д.К. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 360 лева, а на В.Х.К., чрез нейната майка Й.Л.А. деловодни разноски в размер на 128,57 лева; оставил без уважение искането на Х.Д.К. за присъждане на сторените деловодни разноски, като неоснователно.

Недоволна от така постановеното решение останала ищцата в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото производство – малолетната В.Х.К., действаща чрез своята майка и законен представител Й.Л.А., която обжалва същото в частите, с които били отхвърлени исковите й претенции с правно основание чл. 150 от СК за разликата над уважения размер от 400 лева до претендирания размер от 700 лева, както и с правно основание чл. 143, ал. 4 от СК-за осъждане на ответника за добавка към издръжката й в размер на 1099,65 лева месечно. Излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, които подробно аргументира. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от нея части, като уважи изцяло исковите й претенции. Претендира сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, се представлява от законния си представител и пълномощника си, като поддържа въззивната жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира сторените деловодни разноски, за които не представя списък. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 266624/30.09.2020 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство Х.Д.К. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба по изложени в отговора аргументи. Счита, че присъдената месечна издръжка удовлетворява нуждите на ищцата, като излага и доводи за липсата на материална възможност да заплаща на малолетната издръжка в претендирания размер. Оспорва като недоказани нуждите на ищцата от добавка към издръжката й, както и твърденията, че разполага с материалната възможност да й заплаща такава в посочения размер. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение. Претендира сторените деловодни разноски за въззивната инстанция.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото - поддържа отговора си на въззивната жалба и оспорва същата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от ищцата части и да остави без уважение подадената срещу него жалба. Претендира сторените по делото разноски, за които също не представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с искове, предявени от малолетната В.Х.К., действаща чрез своята майка и законен представител Й.Л.А. срещу Х.Д.К. с правна квалификация по чл.150 от СК – за изменение на издръжката, определена с решение по гр.д. № 19811/2012 г. на СРС, 117 състав, като я увеличи от 150 лева на 700 лева, месечно, считано от датата на исковата молба, обективно съединен с иск по чл. 146 от СК-за присъждане на лихва за забава, както и с иск по чл. 143, ал. 4 от СК-за осъждане на ответника да й заплати добавка върху издръжка в размер на 1099,65 лева. Иска си за определяне на добавка върху издръжката й в посочения размер обосновала с наличието на свои изключителни нужди за лечението си, като твърдяла сторени разходи за офталмологично лечение в размер на 599,65 лева и такива за ортодонтско лечение в размер на 500 лева. Претендирала разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор по исковата молба, като оспорвал шзцяло същата като неоснователна. Претендирал сторените разноски

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Ищцата, според представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждането й, била дете на ответника. С решение от 12.06.2013 г. на СРС, което влязло в сила, ответникът бил осъден да заплаща на малолетната ищца месечна издръжка в размер на 150 лева.

Ответникът бил управител и едноличен собственик на капитала на „Е.“ ЕООД, като на 16.11.2017 г. му било издадено разрешение за строеж на многофамилна жилищна сграда-етапно изпълнение.

В периода след 26.01.2015 г. същият придобил в собственост следните недвижими имоти : на 26.01.2015 г. – гараж № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „******; на 11.03.2015 г. - недвижим имот, изграден в степен на завършеност „груб строеж“, находящ се в гр. София, СО, Район „Люлин“, в ж. к. „Люлин 2“, бул. „******, както и магазин № 16 в гр. София, ж. к.

„Люлин“, в секция „А“ на сградата, на партерния етаж на бл. 33; на 21.04.2016 г. – апартамент № 28, в гр. София, район „Сердика“, ул. „******, заедно с мазе № 19 и гараж; на 02.06.2016 г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., находящ се в гр. София, Район „Люлин“, ж. к. „******, ателие 4; на 26.09.2016 г. – поземлен имот в с. Волуяк, Район „Връбница“, ул. „******; на 19.12.2016 г. – поземлен имот в с.

Волуяк-гарата, местност „Трояно“, община „Връбница“,

София.

На 18.01.2016 г. ответникът продал следния свой недвижим имот – магазин, находящ се в гр. София, ул. „******.

Впоследствие ответникът продал още два свои недвижими имота, а именно – ателие № 4 в гр. София, Район „Люлин“, ж. к. „******, и поземлен имот в гр. София, ж. к. Люлин, като на 27.06.2017 г. внесъл във фирмената сметка на представляваното от него дружество „Е.“ ЕООД с основание „захранване на сметка“, като на същата дата заплатил по банков път сумата от 5300 лева, лихви по ревизионен акт, и сумата от 65439,93 лева – главница по същия ревизионен акт.

За 2018 г. „Е.“ ЕООД декларирало данъчна печалба в размер на 2680,92 лева, като ответникът се осигурявал върху минималната работна заплата за страната за 2018 и 2019 г.

На 23.08.2019 г. той сключил договор за потребителски паричен кредит за сумата от 12000 лева, който погасявал на месечни вноски с размер от 345,16 лева.

Ответникът заплащал по банковата сметка на майката на малолетната ищца суми за издръжката й, чийто размер варирал от присъдения размер от 150 лева до 200 лева.

Към 05.07.20219 за майката били декларирани брутни доходи за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г., чийто размер варирал от 548,03 лева до 840 лева за различните месеци от периода. Освен това, същата получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер от 359,14 лева. От представената по делото и приета служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, се установявало, че същата е безработна.

Малолетната страдала от миопия, намаляване на зрението, и имала ортодонтски проблеми.

За корекция на зрението с очила и диоптрични стъкла и ортодонтско лечение, майката направила следните плащания за диоптрични стъкла за очила – на 12.10.2015 г. 124,40 лева; на 29.02.2016 г. -97,50 лева; на 06.01.2017 г. – 127,20 лева; на 12.12.2017 г. -129,25 лева, на

03.06.2019 г. 121,30 лева, а на 10.06.2019 г. заплатила и сумата от 500 лева за изработване на ортодонтска шина за детето.

По делото била призована ДССП Сердика, която в приложения социален доклад изразила становището си за интересите на детето във връзка с производството.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетеля М.Т.Д., който установил с показанията си, че майката на ищцата и ищцата живеят при бабата по майчина линия, като последната била пенсионер.

Майката на ищцата не работела. През 2015 г. ответникът управлявал лек автомобил „Крайслер“, с номер *******, а преди Нова година последният се намирал на строеж, на който все още се работело.

От представеното от ответника свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ, се установявало, че Х.Д.К. е собственик на лек автомобил „Крайслер Гранд Вояджер“, с рег. № *******.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивният съд намира за относими към предмета на доказване следните такива – Решение по гр. дело № 19811/2012 г. на СРС, 117 състав; решение по въззивно гр. дело № 14223/2013 г. на СГС, ІІ брачен въззивен състав; удостоверение за раждане на малолетната въззивница; извадка от търговския регистър; разрешение за строеж № 64/16.11.2017 г.; справка по лице на Агенцията по вписванията; нотариален акт за покупко-продажба № 121, том І, рег. № 7538, дело № 102/19.12.2016 г.; нотариален акт за покупко-продажба № 90, том І, рег.

№ 5573, дело № 76/26.09.2016 г. ; постановление за възлагане на недвижим имот от 02.06.2016 г. по изпълнително дело № 20148400400814 на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №26, том І, рег.

№ 2331, дело № 21/21.04.2016 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том І, рег. № 251, дело № 1/2016 г.; постановление за възлагане на недвижим имот от 26.01.2015 г. по изпълнително дело № 201378104001481 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ; нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 40, том І, рег. № 1476, дело № 36 от 11.03.2015 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том І, рег. № № 1481, дело № 37 от 11.03.2015 г. сертификати и диплома, издадени на малолетната В.; платежни документи за изработка на ортодонтска шина и на диоптрични очила, рецепти и амбулаторни листа от прегледи на малолетната в периода от 2015 г. до 2019 г.; удостоверение за декларирани данни от майката на въззивницата и за получаваната от нея пенсия за инвалидност поради общо заболяване; удостоверение за доходите на Й.Л.К. за периода месец юли 2018 г. – месец юни 2019 г. ; служебна бележка издадена на Й.А. от Агенция по заетостта, удостоверение, издадено на въззиваемия Х.К. от Банка ДСК; платежни нареждания, справка от Агенция по вписванията; удостоверение за осигурителен стаж и доход на въззиваемия; справка от ТД София при НАП; удостоверение за декларирани данни; годишна данъчна декларация на „Е.“ за 2018 г.; договор за потребителски кредит, сключен между въззиваемия и Ситибанк Европа АД,клон