Определение № 1771 от 12.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Теодора Кръстева

Красимир Маринов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20221000503542 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Предмет на същото е частна жалба вх. на СГС № 359758/01.11.2021 г., подадена от „Глобал РТС“ ООД чрез адвокат Л. Г. срещу определение № 264884/18.10.2021 г., постановено по търг. дело № 2249/2020 по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството поради липса на международна компетентност на българския съд.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Изразява несъгласие с направения от първостепенния съд извод, като посочва, че компетентността на българския съд по спора следвала от чл. 12 на представените Общи условия към договор № 1907/2019ТВ от 19.07.2019 г. Твърди, че ответникът бил обвързан от Общите условия, тъй като върху поставения печат се съдържал и негов подпис. Счита, че валидността на пророгационното споразумение следвала и от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от договора, която удостоверявала приемането на Общите условия. По делото се съдържали и множество други доказателства, които наред с договора, установявали постигнатото между страните съгласие, обективирано в Общите условия. Релевира довод, че първостепенният съд не бил съобразил процесуалното поведение на ответника и депозираната от него молба. В заключение посочва, че от всички приложени доказателства можело да се направи извод, че било налице пророгационно споразумение, което действително било скрепено с подпис и печат на страните, поради което следвало, че компетентен бил българският съд. поради това, жалбоподателят прави искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да 1 върне делото за произнасяне по същество.

В срока по чл. 276 ГПК ответникът по иска - „Фепс ГмбХ“ - немско дружество, чрез своя процесуален представител адвокат Е. С., е депозирал писмен отговор, с който оспрова частната жалба като неоснователна, за което излага подробни съображения. Прави искане въззивният съд да потвърди обжалваното определение.

Първоначално по частната жалба е образувано в. ч. гр. дело № 3681/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, по което е постановено определение № 1700/01.07.2022 г., с което същата е оставена без уважение.

По частна касационна жалба, с определение № 50460/11.11.2022 г., постановено по ч. търг. дело № 1876/2022 г. по описа на I-во т.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на определението на апелативния съд, същото е отменено и делото е върнато на Апелативен съд – София за изпълнение на дадените в мотивите указания.

За да постанови определението си, съставът на ВКС е изложил съображения, че е налице процесуален пропуск на първата инстанция, която е прекратила делото без преди това да е отделила спорното от безспорното и да е указала на ищеца необходимостта да аргументира, обоснове и докаже наличието на пророгационно споразумение по чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012. Доколкото частната въззивна жалба съдържала обосновано оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение във връзка с доклада, въззивният съд е дължал даване на указания на ищеца относно възможността да предприеме съответните процесуални действия, които не са извършени, поради непълнотата на доклада и липса на указания. Също така, съставът на ВКС е приел, че така допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения подлежат на отстраняване от въззивния съд, който следва да даде указания на ищеца относно възможността да обоснове и докаже тезата си за наличие на международната компетентност на българския съд, поради наличие на договор за предоставяне на компетентност по чл.25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012.

С постановено по настоящото дело разпореждане № 1910/03.05.2023 г., при съобразяване със задължителните за въззивния съд указания на ВКС по отменителното му определение, са дадени указания на частния жалбоподател – ищец „Глобал РТС“ ООД относно възможността да предприеме съответните процесуални действия, които не са извършени, поради непълнотата на доклада на първоинстанционния съд и липса на указания, че следва да обоснове и докаже тезата си за наличие на международната компетентност на българския съд, поради наличие на договор за предоставяне на компетентност по чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 и му е предоставена възможност да ангажира в тази връзка надлежни доказателства в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

В отговор на така дадените указания и в предоставения от съда срок, частният жалбоподател – ищец „Глобал РТС“ ООД е подал молба вх. № 12851/02.06.2023 г., към която прилага заверени копия на следните документи, в превод на български език: 1) имейл кореспонденция от 22.07.2019 г. между Т. В., представител на „Глобал РТС“ ООД и Р. А., 2 представител на „Фепс ГмбХ“; 2) екземпляр от подписаните и подпечатани от ответника договор за наем от 19.07.2019 г. и Общи условия към него, изпратени от ответника до ищеца чрез имейл, съгласно кореспонденцията от 22.07.2019 г. и 3) пет бр. проформа-фактури, подписани и подпечатани от ответника и изпратени от ответника до ищеца чрез имейл, съгласно кореспонденцията от 22.07.2019 г.

В отговор на молбата ответното дружество „Фепс ГмбХ“ е подало писмено становище вх. № 15640/05.07.2023 г., с което поддържа всички си възражения и аргументи, изложени в отговора на частната жалба и всички направени в него доказателствени искания. Оспорва изцяло така представените с молбата документи относно тяхната вярност и автентичност.

Счита, че представените с молбата документи не установяват наличието на пророгация по чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и не доказват компетентност на българския съд, поради което моли частната жалба на „Глобал РТС“ ООД да бъде отхвърлена и в полза на „Фепс ГмбХ“ да бъдат присъдени разноски.

С постановено по настоящото дело определение № 2758/03.11.2023 г. са приети и приложени по делото като писмени доказателства представените от „Глобал РТС“ ООД с молба вх. № 12851/02.06.2023 г. копия на документи, а именно: 1. Имейл кореспонденция от 22.07.2019 г. между Т. В., представител на „Глобал РТС“ ООД и Р. А., представител на „Фепс“ Гмбх, заедно с превод на български език; 2. Екземпляр от подписаните и подпечатани от „Фепс“ Гмбх договор за наем от 19.07.2019 г. и Общи условия към него, изпратени от „Фепс“ Гмбх до „Глобал РТС“ ООД чрез имейл, съгласно кореспонденцията от 22.07.2019 г., заедно с превод на български език и 3. Пет броя проформа-фактури, подписани и подпечатани от „Фепс“ Гмбх и изпратени от него до „Глобал РТС“ ООД чрез имейл, съгласно кореспонденцията от 22.07.2019 г., заедно с превод на български език. Допусната е съдебно-техническа експертиза с вещо лице А. К., както и е предоставена възможност на „Глобал РТС“ ООД съобразно чл. 193, ал. 2 ГПК да изрази становище дали ще се ползва от оспорените от „Фепс“ Гмбх документи, представени с цитираната по-горе молба вх. № 12851/02.06.2023 г., в отговор на което с молба, представена в откритото съдебно заседание на 06.11.2023 г. и по съображения, изложение в заседанието, „Глобал РТС“ ООД е изразило становище, че ще се ползва от документите.

В проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2024 г. е приета от съда изготвената от вещото лице А. К. съдебно-техническа (компютърна) експертиза с вх. № 1561/22.01.2024 г. В хода на устните състезания, жалбоподателят „Глобал РТС“ ООД чрез адвокат П. поддържа частната си жалба и моли апелативния съд да отмени обжалваното определение като приеме, че е налице международна компетентност на българския съд за разглеждане на спора. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представя и писмена защита. От своя страна, „Фепс ГмбХ“ чрез адвокат С. поддържа отговора си, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски. Впоследствие представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с 3 доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството по търг. дело № 2249/2020 по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 290149/19.11.2020 г., подадена от „Глобал РТС“ ООД с ЕИК:175022150 срещу „Фепс“ - дружество, регистрирано в Германия, със седалище и адрес на управление в гр. Мюнхен, Германия, съгласно представеното хронологично извлечение от търговския регистър на окръжния съд в Мюнхен.

С исковата молба е предявен осъдителен иск за парично вземане за сумата 26 000 лв., част от общо вземане за сумата 178 715.14 лв., представляващо възнаграждение, произтичащо от сключения между страните по делото договор за доставка и отдаване под наем на оборудване № 19-07/2019 ТВ от 19.07.2019 г. при общи условия към него.

Процедурата за връчване от съда на съдебните книжа по делото на ответното дружество на адреса му на управление е извършена по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. При първото връчване на съдебните документи в превод на английски език представляващият ответното дружество е отказал приемането им на основание използвания език, заявявайки, че владее немски език. При второто връчване на съдебните документи в превод на немски език са направени констатации от връчителя, че на 26.05.2021 г. същите са поставени в пощенската кутия или др. подобно приспособление, принадлежащо на бизнес помещенията, тъй като не е било възможно осъществяване на връчване на ръка в бизнес помещенията, а осъщественият начин на връчване е в съответствие със закона на държаватачленка адресат. Връчените по този начин съдебни книжа на ответното дружество не съдържат съобщение от съда с указанията за възможността да подаде отговор в двуседмичен срок и за последиците от неподаване на отговор в превод на немски език. Налице е пропуск на първоинстанционния съд да изготви в превод на немски език съобщението с посочените указания, а съобщението е връчено на ответното дружество в превод на английски език, който неговият представляващ е заявил при първата процедура по връчване, че не владее.

След като не е постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба, е постановено определение в закрито заседание на 06.07.2021 г., с което делото е насрочено в открито заседание за 27.09.2021 г., резервна дата - 18.10.2021 г. Извършеният с определението от 06.07.2021 г. проекто-доклад съдържа единствено произнасяне по предмета на същинския спор между страните, произтичащ от договора, като с него са дадени указания на ищеца до докаже възникването на облигационни отношения между страните по делото по договор за наем за процесния период, по силата на който ищецът е поел задължение за монтаж и демонтаж на отдадената под наем вещ, а за ответника е възникнало 4 задължение за заплащане на наемна цена в претендирания размер; че наемодателят е изпълнил задължението си и е предал вещта на наемателя, като е монтирал, а в последствие е демонтирал същата; както и за началната дата на забавата.

Определението от 06.07.2021 г., заедно с призовките за 27.09.2021 г. и 18.10.2021 г., в превод на немски език, са връчени на ответното дружество на 26.08.2021 г.

На 27.09.2021 г. е постъпила по делото молба от адвокат Е. С., упълномощен от ответното дружество с представеното по делото общо пълномощно от 22.07.2021 г. С нея е направено изрично възражение, че на ответника не е връчено съобщението на съда, с което му се указва възможността да подаде отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговор, преведено на немски език, както и е направено възражение за нередовното връчване на исковата молба и на всички съдебни книжа по делото. С молбата ответникът е възразил изрично за липса на международна компетентност на българския съд, обосновано с доводи, че седалището на ответното дружество е в Германия, местоизпълнението по договора е в Грузия и липсва пророгация на компетентност по чл. 25 от Регламент № 1215. Възразил е изрично, че не е подписал представените общи условия към договора, както и, че те не са влезли в сила, съгласно предвиденото в тях изискване след подписване на приемо-предавателен протокол. Изрично е възразил да е подписал и представения договор.