Решение № 124 от 13.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. С., 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. П.в

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Б. Ив. Б. като разгледа докладваното от Пламен Д. П.в Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600001 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от подс. П. Т. Н. /с установена по делото самоличност/, депозирана чрез защитника му - адв. А. В. от САК, против присъда № 38 от 04. 11. 2022 год., постановена по н.о.х.д. № 675/2021 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда подсъдимият Н. бил признат за виновен, в това, че на 11.10.2020 година около 19.40 ч. по пътя гр. С. - гр. С., преди разклона за с.

З., община С. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Галопер“, с рег. № ******* е нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с това, че се е движел с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от две лица, а именно: средна телесна повреда на малолетното дете Н. П. В. от гр. С., изразяваща се в гръбначна 1 травма, причинила на този пострадал трайно затруднение в движението на снагата за период по-голям от 30 дни и гръдна травма, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота и на В. И. В. от гр.С. средна телесна повреда, изразяваща се в травма на врата, която й е причинила трайно затруднение в движението на врата за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК на подс. Н. било наложено и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея по същество се твърди, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Счита се, че не е доказан субективния елемент и се развиват аргументи за наличие на т.н. „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. Сочи се също, че решаващият съдебен състав не е изпълнил задълженията си при оценката и анализа на събрания по делото доказателствен материал.

Към въззивната инстанция е отправено искане първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, а подс. Н. признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Липсва искане за ангажиране на доказателства.

Районна прокуратура - С. не е депозирала становище по жалбата.

Частният обвинител не е депозирал становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на С. изразява становище за правилност и законосъобразност на присъдата. Счита, че от събраните доказателства безпротиворечиво се установяват механизмът на произшествието и причините за настъпването му - субективните действия на подсъдимия при управляване на моторното превозно средство. Намира, че определеното наказание е справедливо по соя вид и размер, като предлага присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на присъдата.

2

Защитникът на подсъдимия - адв. В., поддържа жалбата с изложените в нея и в допълнението оплаквания. Счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин, като крайните изводи на първоинстанционния съд се основават на превратно тълкуване на доказателствата. На следващо място се твърди, че липсват мотиви, като съдът не е дал отговор на направените от защитника възражения в хода на съдебните прения. Твърди се, че подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е могъл да предвиди настъпването на произшествието.

Подсъдимият П. Н. се присъединява към становището на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

В хода на досъдебното производство и в съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Тези нарушения са неотстраними от въззивната инстанция, а следва да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от прокурора.

Производството по н.о.х.д. № 675/2021 г. по описа на Районен съд - С. е образувано по внесен обвинителен акт по обвинение срещу П. Т. Н., с ЕГН:

**********, за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е изложил следните факти от значение за обвинението:

На 11.10.2020 г. сутринта В. В. заедно с двамата си синове - Н. П. В. и С.

П. В., решили да отидат на разходка в гр. С.. Тръгнали от гр. С. с автомобила на П. Т. Н. марка „Хюндай”, модел „Галопер”, с рег. № *******. В автомобила пътували още съпругата на подсъдимия - Р. С. и детето им Т. Н..

Около 18:00 часа същия ден се връщали от гр. С., като автомобила управлявал П. Н., а С. седяла до него. Около 19:30 часа се намирали на прав участък от пътя преди с. З.. Пътят бил сух, с асфалтово покритие. Изведнъж се чул силен гърмеж от задната лява гума на автомобила. П. Н. загубил 3 управлението и автомобилът започнал да се отклонява вляво. Автомобилът пресякъл пътното платно, излязъл от пътя и се превъртял няколко пъти в тревната площ след банкета, като се установил на четирите си гуми.

Прокурорът се е позовал на изготвената автотехническа експертиза, съгласно чието заключение причината за възникналото произшествие е в това, че водачът не е съумял да овладее управлението на автомобила при скоростта, с която се е движил. Посочено е, че произшествието е било реализирано при следния механизъм: лекият автомобил е тип SUV с висок център на тежестта и при спукване на задна лява гума същата става център на завъртане в посока наляво през вертикална ос на задно ляво колело; автомобилът се отклонява вляво, излиза извън пътя и се преобръща няколко пъти.

При така възприетата фактическа обстановка с обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н. за това, че на 11.10.2020 г. около 19:40 часа по пътя гр. С. - гр. С., преди разклона за с. З., общ. С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Галопер”, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост е допуснал причиняването на средна телесна повреда на повече от две лица, а именно - на Н. П. В. от гр. С., изразяваща се в гръбначна травма, която е причинила на пострадалия трайно затруднение в движението на снагата за период по-голям от 30 дни и гръдна травма, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота; на В. И. В. от гр. С. - средна телесна повреда, изразяваща се в травма на врата, която й е причинила трайно затруднение в движението на врата за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Според въззивната инстанция така предявеното обвинение страда от неясноти и се характеризира с противоречиво съдържание, поради което не би 4 могло да изпълни своята функция. Съгласно ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС обвинителният акт има като основна функция да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и да постави основните рамки на процеса на доказване и на осъществяване на правото на защита на обвиненото лице.

С оглед на това, проверката на решаващата дейност на първоинстанционният съд води до извод, че в стадия на разпоредителното заседание е бил допуснат пропуск, като нито страните, нито съдът са констатирали наличието на допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

При изготвяне на обвинителния акт, поставил началото на настоящото производство, прокурорът е изложил изключително лаконично значимите от гледна точка на осъщественото деяние факти, като от една страна липсва съществен реквизит на обвинителния акт, а от друга - налице е непреодолимо противоречие между диспозитивната и обстоятелствената част на обвинителния акт. Описанието на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение при управление на автомобила се изчерпват с посоченото, че „изведнъж се чул силен гърмеж от задната лява гума на автомобила. П. Н. загубил управлението и автомобилът започнал да се отклонява вляво…”. При това положение за съда и за страните в производството остава неясно какви действия или бездействия е допуснал подсъдимият, за да се стигне до произшествието и причинения съставомерен резултат.

Загубата на контрол върху управляваното превозно средство, за което се съдържа намек в обвинителния акт, би могло да съставлява нарушение на чл.

20, ал. 1 ЗДвП. Тази разпоредба изисква от всеки водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, като борави с органите на управление на съответното превозно средство, наблюдавайки внимателно и всеобхватно пътната обстановка. От друга страна обаче с обвинителния акт на подсъдимия е вменено нарушение на разпоредбата на чл.

20, ал. 2 ЗДвП - неясно коя от двете хипотези - изр. първо или изр. второ, свързани с изискването за движение със съобразена скорост. Това обаче е сторено при липса на каквито и да било фактически твърдения, които биха 5 могли да се отнесат към посочената норма от Закона за движението по пътищата.

В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва ясно посочване кой от всички възможни фактори /предвидима или непредвидима опасност/ не е съобразил водачът на автомобила, с което да е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 1 или изр. 2 ЗДвП и как това се съотнася към настъпилото произшествие. В предложеното от прокурора описание на фактите от гледна точка на предмета на делото единствено бегло е залегнало като твърдение, че подсъдимият е загубил контрол върху превозното средство. По този начин е допуснато недопустимо смесване на две съвсем различни по естеството си нарушения на правилата за движение по пътищата, без което и да е от тях да е намерило своя израз в обстоятелствената част на сезиращия съда документ. С оглед на тези непълноти може да се посочи, че липсва иманентен елемент от обвинителния акт, а именно фактически твърдения по какъв начин подсъдимият е поставил началото на причинно-следствения процес, довел до причиняване на съставомерен резултат, било то чрез движение с несъобразена скорост или виновно допускане на загуба на контрол. Така предложеното от прокурора описание на действията на подсъдимия не е в необходимата степен точно и конкретно, за да очертае ключови елементи от предмета на доказване в производството. Тази неяснота във фактическото обвинение, отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, при всички случаи нарушава правото на подсъдимия на ясно, точно и конкретно обвинение, от което, без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства е обвинен, че е извършил престъплението.