Определение № 1700 от 18.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1700 гр. Шумен, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500723 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 6000/02.12.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К., срещу разпореждане № 1212/21.11.2025 г. по ч.гр.д. № 810/2025 г. по описа на ВПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Д. Г. С., в частта му за сумите: 1.365.28 лева – главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40026366929 от 19.06.2024 год., сключен между заявителя, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 13.11.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 171.62 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2025 год. до 20.08.2025 год. и 271.64 лева – лихва за забава, начислена от 21.12.2024 год., датата на изпадане в забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2025 год.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че наличието на неравноправна клауза следва да е обявена по предвидения процесуален ред. В случая не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Кредиторът предоставил необходимата преддоговорна информация съгласно ЗПК, изготвил погасителен план относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

1

Сочи, че в отношенията между страните действа принципа на свободно договаряне – чл.9 ЗЗД. С оглед този принцип страните се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Счита, че договорът не противоречи и на добрите нрави.

Счита, че е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В случая съдът поставил граница на максималния размер на възнаградителната лихва до 30%, което автоматично ограничавало и размерът на ГПР до 35-40%, каквото правомощие няма. Излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Страните уговорили годишен лихвен процент в индивидуалния договор, фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. С оглед на това счита, че няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Счита, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивни правни норми, поради което процесният договор е изцяло действителен. Сочи съдебна практика. По отношение на законната лихва счита, че се дължи като последица от предявяване на иска и не е нужно да се индивидуализира по начин характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Сочи, че съгласно ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/ кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Сочи, че кредиторът има право и на лихва за забава, което е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок и се начислява върху невърнатата част от главницата във вноската. Моли съдът да отмени разпореждането на ВПРС в обжалваната част и да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното погасяване на вземането. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и като се запозна с приложените към ч.гр.д. № 810/2025 г. по описа на ВПРС доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 810/2025 г. на ВПРС е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за по чл.410 от ГПК, от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу Д. Г. С., с което се претендират следните суми: 1.365.28 лева – главница за периода от 20.08.2024 год. до 20.08.2025 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 13.11.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 171.62 лева - 2 договорна лихва за периода от 20.02.2025 год. до 20.08.2025 год., 562.10 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 537.18 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 22.05.2025 год., 40.00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.01.2025 год., 271.64 лева – лихва за забава, начислена от 21.12.2024 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2025 год., както и за направените по делото разноски в общ размер на 386,92 лева, от които 56.92 лева – заплатена държавна такса, 230 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лева за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.37, ал. 1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

С разпореждане № 1162/17.11.2025 год. заповедния съд е оставил заявлението без движение с указания към заявителя да уточни сумите, които са били внесени за погасяване на задължението. В рамките на законоустановения срок е депозирана уточняваща молба, в която заявителят е посочил, че общо заплатената сума по договора възлиза на 2668.20 лева, с която са погасени напълно 7 месечни погасителни вноски – 2639.53 лева, а от 8-та вноска е погасена сумата от 0,05 лева. Погасена е и сумата от 18.67 лева – лихви за просрочие на вноските по погасителен план, както и сумата от 10 лева - такса по Тарифата, начислена на осн. чл.17.4 от ОУ. Видно от представеното в табличен вид към уточняващата молба Извлечение сумата е разнесена за погасяване на задължението по пера, както следва: 1 134,72 лева – за главница, 404,09 лева – за договорна лихва, 1 100,72 лева – за допълнителни услуги.

С атакуваното разпореждане № 1212/21.11.2025 г. по ч.гр.д. № 810/2025 г. на ВПРС, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед по чл.410 ГПК, а именно сумите: 1.365.28 лева – главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40026366929 от 19.06.2024 год., сключен между заявителя, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 13.11.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 171.62 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2025 год. до 20.08.2025 год., 562.10 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 537.18 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 22.05.2025 год., 40.00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.01.2025 год., 271.64 лева – лихва за забава, начислена от 21.12.2024 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2025 год., както и за разноските в общ размер на 386,92 лева, от които 56.92 лева – заплатена държавна такса, 230 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лева за подготовка на документи.

Предмет на настоящата жалба е разпореждането в отхвърлителната му част, само 3 относно претенциите за сумите: 1.365.28 лева – главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40026366929 от 19.06.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 13.11.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 171.62 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2025 год. до 20.08.2025 год., 271.64 лева – лихва за забава, начислена от 21.12.2024 год., датата на изпадане в забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2025 год.

За да отхвърли заявлението заповедния съд е приел, че сключеният договор е в нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителният пакет за допълнителни услуги включени в договора касаят дейности по управление на кредита, за които чл.10а ал.1 и 2 от ЗПК забранява да се събират такси. Същевременно стойността на тези услуги възлиза на 2200 лв., близко до размера на кредита- 2500 лв. Липсва яснота дали цената на допълнителните услуги е част от формулата, която определя ГПР. Нарушена е императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, а съобразно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното, че длъжникът е заплатил 7 пълни месечни погасителни вноски, а 8-та е погасена частично, общо в размер на 2668.20 лева, по данни на заявителя и чистата стойност на кредита от 2500 лева, то кредитът се явява погасен изцяло преди депозиране на заявлението.

Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на заповедния съд.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.