Решение № 7046 от 20.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14200/2024
- Вид
- Решение № 7046
- Подписан
- 20.11.2025
- Състав
- Божана Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 1 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7046 гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100114200 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - „СПЕКТЪР М.Н.“ ЕООД, ЕИК130381280, чрез адв. И. Я. К., твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район Надежда, ул. ********, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с площ 17102 кв.м., заедно с построените в имота сгради, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени № РД-1848/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и направените в имота подобрения ограда, вътрешен път, шахти, осветителни тела и др. Със заповед № СОА 19-РД4076/16.05.2019 г. на кмета на Столична община е отчуждена реална част от горепосочения недвижим имот, представляваща поземлен имот с проектен идентификатор *** (застроен), с площ от 5 448 кв. м., заедно с попадащите в имота сгради. Определена е сума за парично обезщетение в размер на 122 471,04 лева. Гореспоменатата Заповед, издадена от СО, е оспорена пред Административен съд - София град, като с решение № 686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39-ти с-в, съдът е изменил Заповед № СОА 19-РД40-76/16.05.2019 г. на кмета на Столична община, като е определил общо обезщетение в размер на 605 040,36 лева. Обезщетението е определено по обекти, като в зависимост от различните обекти има такива, за които доставката е облагаема и следва да се начисли ДДС и такива, за които е освободена по закон.
По-нататък ищецът заявява, че е бил задължен да издаде фактури за извършеното отчуждаване след получаване на плащане, а доколкото е данъчно задължено лице по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност е бил длъжен да начисли и внесе ДДС за част от отчуждените имоти и подобрения.Във връзка с получено плащане от 15.04.2021 г.
1 в размер на 605 040,36 лева, на 20.04.2021г. ищецът е издал 2 фактури: фактура № 711/20.04.2021 г. за освободената от ДДС доставка за обща стойност 404 611,07 лева; фактура № 712/20.04.2021 г. за разликата до размера на плащането, като в основанието на фактурата изрично е посочено авансово плащане за земя и сгради, защото сумата не е била достатъчна да покрие пълния размер на дължимото. Общата стойност на фактурата е 200 429,29 лева, като начисленият ДДС по същата е в размер на 33 404,88 лева. С писмо, изх.№ 004/25.06.2021 г., ищецът твърди да е уведомил ответника, че счита процедурата по отчуждаване за недовършена, тъй като е налице частично плащане на дължимото обезщетение. В отговор на горното с писмо изх.№ СОА21-ТД26-7533-[1] от 05.08.2021 г. ответникът е заявил, че в решението на съда е определена сума на паричното обезщетение, без изрично да е посочено, че данъкът се дължи отделно, следователно следвало да се приеме, че същият е включен в стойността на паричното обезщетение. Ищецът отново е изпратил покана до ответника СО в срок от 5 дни да му заплати остатъка от задължението в размер на 40 085,86 лева, за което е издал и представил окончателна фактура № 795/22.03.2022 г., от която е приспаднал заплатеното авансово плащане по фактура 712/20.04.2021 г., но ответникът е върнал издадената от ищеца фактура, като е посочил, че е отправил възникналия казус към „Правна координация“. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Столична община да му заплати сумата в размер на общо 45 475,17 лева, от които 40 085,86 лева - главница, представляваща незаплатен остатък от присъдено обезщетение, съгласно решение № 686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39-ти състав, за което е издадена фактура № 795/22.03.2022 г. и 5 389,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 09.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, както и законна лихва за забава считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ– СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуалния представител Т.Л. - главен юрисконсулт, оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. На първо място заявява, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, Общината открива процедура по отчуждаване за имоти, които по влязъл в сила подробен устройствен план попадат в публично мероприятие.
В настоящия случай на отчуждаване подлежи реална част от имот, която по подробен устройствен план е предвидена за улична регулация /без право на застрояване/. Тоест тази част, предмет на заповедта, е поземлен имот и не попада в обхвата на облагаемите доставки по аргумент от чл. 45, ал. 1 от ЗДДС. Разликата между поземлен имот /ПИ/ и урегулиран поземлен имот /УПИ/ е правото УПИ да бъде застроен с посоченото предназначение по ПУП, докато ПИ са всички останали имоти, които не са урегулирани за застрояване.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС - освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда, а изключение е ал. 5, т. 1 прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Поради изложеното ответникът счита, че 2 ищцовото дружество е следвало да издаде фактура без начислено ДДС. На второ място заявява, че дори да се приеме тезата на ищеца, че ответникът дължи ДДС при отчуждаване, то по аргумент от чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато не е уговорено, че ДДС се дължи отделно, то се приема, че той е включен в договорената цена. Според ответника, за да бъде дължимо ДДС отделно от посочена цена, то трябва изрично да е уговорено, а такава уговорка липсва както по административната преписка, така в заповедта и съдебното решение. Искането към съда е да отхвърли иска. Претендира юрк.възнаграждение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че събраниете по делото доказателства не обосновават извод в патримониума на ищеца да е реализирано обедняване в резултат от действия на ответника. В решение №686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39-ти с-в, съдът е изменил заповед № СОА 19-РД4076/16.05.2019 г. на кмета на Столична община, като е определил общо обезщетение в размер на 605 040,36 лева. За да бъде дължимо ДДС отделно от посочена цена, то трябва изрично да е уговорено, а такава уговорка липсва както по административната преписка, така в заповедта и съдебното решение.
Изложеното налага извод, че главният иск е неоснователен. Следователно претенцията за лихви също е неоснователна, тъй като обезщетение за забавено изпълнение може да има само при наличие на главно задължение. Щом не се дължи главницата, не е възникнало и вземане за лихва. Ето защо и двата иска подлежат на отхвърляне изцяло.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото. Такива са релевирани само за юриск.възнаграждение. Съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 400лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СПЕКТЪР М.Н.“ ЕООД, ЕИК130381280, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „********, представлявано от управителя М.Н.М., чрез адв.
И. Я. К., със съд. адрес: гр. София, бул. „********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ***, чрез процесуалния представител Т.Л. - главен
3 юрисконсулт, искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД- за осъждане на СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на „СПЕКТЪР М.Н.“ ЕООД, ЕИК130381280, сумата в размер на общо 45 475,17 лева, от които 40 085,86 лева - главница, представляваща незаплатен остатък от присъдено обезщетение, съгласно решение № 686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39-ти състав, за което е издадена фактура № 795/22.03.2022 г. и 5 389,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 09.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, както и законна лихва за забава считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „СПЕКТЪР М.Н.“ ЕООД, ЕИК130381280, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „********, представлявано от управителя М.Н.М., чрез адв. И. Я. К., със съд. адрес: гр. София, бул. „********, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр.
София, ***, чрез процесуалния представител Т.Л. - главен юрисконсулт, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4