Решение № 46 от 12.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600474 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. Изложени са били и аргументи във връзка с претендираните съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК, а именно за допуснато нарушение на материалния закон и нарушение на процесуални правила. Претендира се за възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение на втория по ред въззивен състав на съда, с което е била изменена присъдата на първата инстанция в частта й за разноските, като се иска оправдаване на осъдения по обвинението, за което е бил признат за виновен. При условията на алтернативност, от съда по възобновяване се претендира, в случай че приеме, че правилно е било преценено, че 1 извършеното от подсъдимия е престъпление и нормата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима, на основание чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Отделно от това, ако съдът по възобновяване приеме, че в наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, да отмени постановеното от втория по ред въззивен състав на съда решение и да върне делото на съответната фаза от наказателното производство за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на защитника на осъдения. Застъпва се становище, че делото следва да се възобнови и да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, поради допуснато нарушение на процесуалните правила – конституиране на допълнителна страна в производството. Релевират се и приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, а при условията на алтернативност се поддържа оплакването за необсъждане на приложението на чл. 78а НК.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като намира, че във връзка с молбата за възобновяване на делото следва внимателно да се прецени дали конституирането на допълнителна страна е било извършено в съответствие със закона. По отношение на останалите доводи на молителя, счита същите за неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения за ревизия на постановените съдебни актове -решение на Окръжен съд – Стара Загора и присъда на първата инстанция чрез тяхната отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда № 320 от 20.12.2017 г. по НОХД № 4047/2017 г. на Районен съд – Пловдив, М. М. М. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2022 г. в гр. Р. не изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 1, издадена на 2

25.01.2022 г. по гр. д. № 20215520100830 по описа на Районен съд - Раднево, като нарушил наложената със заповедта забрана да приближава А. С. Н. на по-малко от 50 метра, да приближава жилището й, в което живее в гр. Р., ул. * № *, местоработата й, местата за социалните й контакти, и отдих, за срок от 9 месеца, като на посочената дата - 26.05.2022 г. приближил А. Н. на разстояние два метра, поради което и на основание чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 54 НК и чл. 57, ал. 1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ГЛОБА от 1 000 лева, която да заплати по бюждетната сметка на Районен съд - Стара Загора, като на основание чл.

304 НПК го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно, че на 17.05.2022 г. е приближил обитаваното от А. Н. жилище на разстояние 44,15 метра, считано от входната му врата и по този начин извършил продължавано престъплението по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

Във връзка с въззивни жалби на подсъдимия и частния обвинител първоначално пред окръжния съд е било образувано ВНОХД № 538/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, решението по което е било отменено по реда на възобновяването с решение рег. № 85/15.05.2025 г. по наказателно дело за възобновяване № 138/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Във връзка с горното пред Окръжен съд – Стара Загора е било образувано ВНОХД № 1255/2023 г., което е приключило с решение рег. № 215 от 28.05.2025 г. по н. д. № 526/2025 г.

С цитирания съдебен акт на окръжния съд присъдата на Районен съд – Стара Загора (№ 28 от 29.02.2024 г. ), постановена по НОХД № 1255/2023 г., е била изменена, като е била отменена в частта й, с която М. М. М. е бил осъден да заплати част от разноските по делото и е била потвърдена в останалата й част.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения, изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че решението на въззивния съд, с което е била изменена присъдата на първата инстанция, е било постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е рефлектирало върху крайния съдебен акт и изводите на съдилищата.

Всъщност единственият конкретен довод по повод претенциите за допуснати процесуални нарушения, е свързан с конституирането на А. С. Н. като частен 3 обвинител по делото, като се изразява несъгласие с преценката на въззивния съд, която според защитата не е била съобразена и с указанията на цитираното по-горе решение състав на Апелативен съд – Пловдив за възобновяване на делото. Всъщност подобно оплакване за участието на акцесорна страна по делото се прави за първи път от подсъдимия и неговата защита след произнасянето на съда по възобновяване – т. е. при повторното разглеждане на делото от състав на окръжния съд в Стара Загора във връзка с възобновяването. Доколкото конституирането на допълнителна страна от първоинстанционния съд не е било атакувано по надлежния ред от подсъдимия и неговата защита след провеждането на разпоредителното заседание от първия съд, същото е било обсъдено като възражение на защитата пред втория състав на въззивния съд, който в рамките на извършената от него цялостна проверка на присъдата, се е произнесъл и по този въпрос (л. 3-4 от решение рег. № 215/25.08.2025 г. на втория по ред състав на въззивния съд).

Настоящият съд намира, че ненадлежното конституиране на страна в процеса, която да подпомага прокурора в доказването на обвинението, в принципен план, би могло да бъде възприето като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото възлага на подсъдимия допълнителни усилия по защита и така утежнява процесуалното му положение. В конкретния случай, обаче, правото на защита на подсъдимия не е било ограничено, тъй като същото е било реализирано в пълен обем. Както се посочи, извън това основно възражение на осъдения и неговия защитник, молбата за възобновяване съдържа твърде общо формулирани твърдения за постановяване на актовете на инстанциите при допуснати съществени процесуални нарушения, поради липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото и неустановяване на обективната истина, с което са били нарушени разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

Известно е, че служебното начало не е присъщо на проверката в извънредно производство, а рамката му се очертава от релевираните в жалбата касационни основания и доводите, които молителят смята, че ги подкрепят.

При липсата в съдържанието на искането за възобновяване на конкретни доводи и съображения в подкрепа на конкретно визирани нарушения, съдът по възобновяване не установи такива, наличието на които би предпоставило 4 отмяната на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването. Във връзка с единственото конкретизирано оплакване не се констатира при разглеждането на делото в двете инстанции да е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия в процеса.

Пред първоинстанционния съд наказателното производство е било разгледано по общия ред, като М. е взел участие в проведените заседания, като приканен да даде обяснения по обвинението се е възползвал от правото си да стори това, а в хода на пренията е упражнил правото си на лична защита, като е пледирал по обвинението наред със защитника си като самостоятелна страна в процеса, като участието му не може да бъде определено като формално. Предоставена му е била и последна дума. Пред въззивната инстанция подсъдимият отново е взел участие в проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 г., като е пледирал, че поддържа изложеното от защитата си и е ползвал правото си на последна дума. За гарантиране упражняването на правото на защита на подсъдим се съди най-вече от действително осигурената му възможност да се изкаже пред съда и да изтъкне всички доводи, които намери за необходимо, за да се защити. В конкретния случай и пред двете инстанции това е сторено в максимална степен, поради което не се констатира да е било ограничено правото на защита на осъдения, още по-малко подобно ограничение да произтича от включването на акцесорна страна.

Ненадлежното конституиране на страна в процеса, която да действа наред с прокурора и да подпомага същия в доказването на обвинението, действително би могло да бъде ценено като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото възлага на подсъдимия защита и утежнява процесуалното му положение. В конкретния случай, обаче, правото на защита на подсъдимия не е било засегнато и ограничено по никакъв начин и в никакъв обем, защото постановената от съда частично оправдателна присъда по едно от отделните деяния в обхвата на продължаваната дейност във връзка с повдигнатото му обвинение, е довело до успешна реализация на правото му на защита, независимо от подадената от допълнителната страна жалба. Освен това, в посочения от втория състав на окръжния съд смисъл, освен общия и непосредствен обект на престъплението – обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на правосъдната система, е налице и допълнителен обект, относим към правото на защита на лицето, в чиято полза е било постановено неизпълненото влязло в сила съдебно решение на 5 гражданския съд. Формалният характер на престъплението, в случая, не изключва възможността за възникване фигурата на пострадал със следващите от това права (л. 3 -4 от решението на втория по ред състав на окръжния съд ).

Наведеният от молителя довод за допуснато съществено процесуално нарушение от инстанциите по фактите, изразило се в постановяване на съдебни актове, без да са събрани доказателства за възраженията на осъдения, по естеството си е довод за тяхната необоснованост. Последната не е касационно основание, поради което не може да е и аргумент за възобновяване на производството по делото, поради което искането би следвало да бъде оставено без разглеждане в тази му част. С оглед, обаче, на обсъждане на направените доводи за липса на пълен и точен анализ на доказателствената съвкупност, осъденият ще получи отговор и на това свое възражение.

В искането декларативно се твърди, че и двете съдебни инстанции не са направил задълбочен анализ на всички доказателства. Този аргумент не намира основание в съдържанието на съдебните актове. И двете съдебни инстанции са подложили на задълбочено проучване съдържанието на всички доказателствени средства - показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Те са анализирани не само поотделно, но и в съвкупност, като за некредитирането на тезата на подсъдимия са изложени подробни и обосновани с останалите доказателства аргументи. По същество подсъдимият не оспорва деянието си и действията, с които го е осъществил. Доводите му касаят изключително мотивите на неговото поведение, които обаче не влияят на съставомерността на престъплението. Предходните инстанции са отговорили на всички аргументи на подсъдимия и защитата му, като са направили съответен анализ на доказателствата относно всички елементи на доказване. В съответствие с доказателствата са заключили, че той се намирал на около 2 метра от А. С. Н., като е отправял реплики към нея. Това по естеството си е било в нарушение на задължението, което М. е имал, съгласно наложената му със заповед за защита по Закона за защита срещу домашното насилие забрана да приближава на по-малко от 50 метра пострадалата А. С.