Решение № 764 от 23.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр. Варна,………………………2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Кремена Данаилова при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №800/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

Производството по делото е по реда на чл. 197, ал.2 и чл. 268, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Б.В.Я. ЕГН ********** срещу

Решение № 72/10.03.2020 г. издадено от директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е оставена без уважение жалбата й срещу действия извършени по образувано изп. дело №160003-048-0008777/2016 г., обективирани в издадени документи:

Съобщение за доброволно изпълнение Изх. №С

160003-048-0008777/27.06.2016 г.,

Разпореждане за присъединяване Изх. №С

160003-105-0089130/05.10.2016 г.,

Разпореждане за присъединяване Изх. №С

170003-105-0321381/07.12.2017 г.,

Разпореждане за присъединяване Изх. №С

180003-105-0342965/06.11.2018 г., издадени от публичен изпълнител в дирекция

„Събиране“ при ТД на НАП -Варна, на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. и съответното на него Запорно съобщение изх. № С-200003-003-0005134 от 07.02.2020г.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С20038-022-0003941/28.01.2020 г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, на основание чл. 197, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподателката не оспорва наличието на изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал.2 от ДОПК. Сочи, че по образуваното изпълнително дело не й е връчена покана за доброволно изпълнение, което е нарушило правата й. Не е спазен чл. 32, ал.1 от ДОПК, относно връчване на съобщението и чл. 50, ал.1 от ДОПК, относно съставяне на протокол за извършените действия. Отказано й е било запознаване с административната преписка, поради което жалбата по административен ред е изготвена без информация за извършените спрямо ней действия. В последствие е получила материалите по преписката, от които установява, че административния орган е извършил две посещения по постоянен адрес на физическото лице, а не по седалището на едноличния търговец. Съобщение за доброволно изпълнение и Разпореждане за присъединяване са изпратени по пощата, те са с печат „непотърсен“ на четири дати. Счита, че неправилно е приложен чл. 32 от ДОПК – връчване, чрез прилагане в данъчното досие. Незаконосъобразно връчванията са извършени по адрес на физическото лице, а не по регистрация на ЕТ. Изложено е, че оспореното Решение № 72/10.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна няма изходящ номер, липсва вписването на акта в регистрите на ТД на НАП – Варна, това създава пречка да се установи издадено ли е в 14 – дневен срок. Не са посочени имената и длъжността на органа, който го е издал, тъй като са записани само две от имената на издателя. Актовете, които са потвърдени с решението същото са без име на издателя, тъй като не е посочено цялото име, а само име и фамилия, в нарушение на чл. 9 от ЗГР. Относно публичен изпълнител Д.П., в някой от актовете е записана като публичен изпълнител, а в други като старши публичен изпълнител. В решението е вписана като публичен изпълнител, което не отговаря на заеманата длъжност. Това се установява и от опис на връчените актове, като старши публичен изпълнител. В оспореното решение е посочено изпълнително дело № 160003-048-0008777/2016 г., което не е предмет на спора. Потвърдено е и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С20038-022-0003941/28.01.2020 г., по което жалбоподателката не е страна. Намира, че оспореното решение е укривано дълго време, не е спазен чл. 6 от ДОПК, поради това, че не е предоставено време да подготви защитата си, считано от запознаване с административната преписка. Не е й е било връчено съобщение за доброволно изпълнение от 27.06.2016 г., поради което и оспореното постановление от 07.02.2020 г. е незаконосъобразно. В оспореното решение не са изложени мотиви относно законосъобразно съобщаване на поканата за доброволно изпълнение. Съобщение за доброволно изпълнение от 27.06.2016 г., разпореждане за присъединяване от 06.11.2018 г. не са надлежно връчени в нарушение на чл. 32 от ДОПК. Разпореждания за присъединяване от 07.12.2017 г. и 05.10.2016 г. също не са й връчени. Преписката е срещу ЕТ, а съобщенията са изпращани на адрес на физическото лице, в нарушение на чл. 28, ал.1 от ДОПК.

Адресът на ул. Ген. Цимерман № 28/30 е адресът на управление на търговеца. Не е потърсена на адрес по месторабота.

Длъжник е ЕТ „В. – Б.В.“, а не Б.В.Я., поради което запориране на сметка на физическото лице е незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърдените с него актове. Претендира присъждане на сторени разноски в производството. В съдебно заседание лично жалбата се поддържа изцяло.

Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт П. Николова в писмено становище оспорва жалбата. Изложено е, че оспореното решение е правилно и законосъобразно с изключение на частта, в която е допусната техническа грешка, като вместо номера на ИД № *********/2016 г. е посочен № на съобщението за доброволно изпълнение № 160003-048-0008777/2016 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 20038-022-0003941/28.01.2020 г. издадено от М. Х. – гл. публичен изпълнител е неотносимо към производството по Решение № 72/10.03.2020 г. Претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

ІІ. За допустимостта:

Ответникът е посочил, че е изпратил по поща Решение № 72/10.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна на жалбоподателката и при представяне на доказателства за съобщаването му ще представи такива. Не са представени доказателства за съобщаване на решението, поради което жалбата е в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК и чл. 268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

1.

Съобщение за доброволно изпълнение Изх. №С 160003-048-0008777/27.06.2016 г., 2.

Разпореждане за присъединяване Изх. №С

160003-105-0089130/05.10.2016 г.,

3.

Разпореждане за присъединяване Изх. №С 170003-105-0321381/07.12.2017 г., 4.

Разпореждане за присъединяване Изх. №С 180003-105-0342965/06.11.2018 г., 5.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. и съответното на него Запорно съобщение изх. № С-200003-003-0005134 от 07.02.2020 г. са издадени от публичен изпълнител /старши публичен изпълнител/ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Б.В.Я. има образувано Изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП – Варна. Съобщение за доброволно изпълнение е изпратено по пощата с обратна разписка на адрес: гр. Варна, ***писмото се е върнало с отбелязване – непотърсено.

Издадени са: Разпореждане за присъединяване Изх.

№С 160003-105-0089130/05.10.2016 г., Разпореждане за присъединяване Изх. №С 170003-105-0321381/07.12.2017 г., Разпореждане за присъединяване Изх. №С

180003-105-0342965/06.11.2018 г.

Установени са публични задължения в общ размер: 18 458,91 лева /главница 13 490,01 лева и лихва 4 968,90 лева /. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С200003-022-0006453/07.02.2020 г. Всички оспорени документи са връчени на жалбоподателката с разписка № С 20003 - РЗЛ – 0002712/19.02.2020 г.

IV. За правото:

По определение на закона – чл.

56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения, с произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че едноличните търговци не са юридически лица, нито различни правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице и обратно.

Според чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено /чл. 195, ал. 2 от ДОПК/.

Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание /чл. 195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК/. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена форма и следва да съдържа изброените в чл. 196, ал. 1 от ДОПК реквизити.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Също така, според чл. чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

По правното си естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл. 195 и сл. от ДОПК, означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно установено по основание и размер, и изискуемо публично вземане. От това на първо място следва, че основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на годно изпълнително основание (изчерпателно изброени в чл. 209, ал. 2 ДОПК). В този смисъл може да се каже, че обезпечителната защита е привременна и тя важи докато е налице валидно изпълнително основание.

Процесното ПНОМ, съобщение за доброволно изпълнение и разпореждания са присъединяване са издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, който е компетентен орган, съобразно чл.195, ал.3, т.1, 221, ал.1 и чл.217, ал.2 от ДОПК. Д.П.е публичен изпълнител съобразно Заповед № 541/18.05.2009 г. на ИД на НАП, като на основание Заповед № 3-1923/30.11.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна изпълнява длъжността - старши публичен изпълнител. Вписване или невписване на „старши“, относно длъжността публичен изпълнител не променя качеството й, поради което в тази насока липсва нарушение.

Решение № 72/28.12.2017 г. е издадено от директора на ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл съобразно законоустановената компетентност в чл. 197, ал.1 от ДОПК и чл. 267, ал.2 от ДОПК. Съобразно Заповед № 388/21.04.2015 г. на ИД на НАП, директор на ТД на НАП – Варна е Милена Колева. Жалбата по административен ред е подадена на 26.02.2020 г., поради което срокът за произнасяне на ответника е бил до 11.03.2020 г., по арг. на чл. 197, ал.1 и чл. 267, ал.2 от ДОПК. Процесното решение е издадено в изискуемия срок на 10.03.2020 г. Същото е подписано от издателя Милена Колева, като е посочено името и длъжността на административния орган. Посочване на бащино име на издателя на решението не е необходимо по арг. на чл. 59, ал.2, т.1 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК.