Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1192 от 22.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10534/2024
Вид
Определение № 1192
Подписан
22.01.2025
В сила
22.01.2025
Състав
Красимир Мазгалов, Виктория Недева, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 22.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100510534 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, инкорпорирана в молба за отмяна по чл. 303 ГПК с вх. № 2500186/04.01.2023 г. на К. Н. Ц., чрез адв. М. Ц.-А., срещу решение № 20041594 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 27992/2015 г. на Софийски районен съд, 37 състав, в частта, с която e признато за установено, че К. Н. Ц. дължи при условията на солидарна отговорност с М. К. Ц. на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следните суми: 3 092,75 лв.

- цена за доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. 30.04.2014 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. **** с аб. № 3320063, включително за реално потребена енергия по обща фактура № 0056158379/31.07.2014 г., ведно със законната лихва от 18.12.2014 г. - до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 70535/2014 г. по описа на СРС, 37 състав, както и в частта за разноските, които въззивникът-ответник е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД съобразно изхода на спора.

С разпореждане № 74 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 1931/2023 г. по описа на ВКС, III г. о., делото е изпратено на СРС за произнасяне по редовността и допустимостта на подадената въззивна жалба инкорпорирана в молба за отмяна по чл. 303 ГПК с вх. № 2500186/04.01.2023 г., като районният съд е администрирал жалбата и я е изпратил за произнасяне на въззивната инстанция.

Софийски градски съд, при извършената служебна проверка по реда на чл. 262 ГПК, констатира следното:

Видно от материалите по делото, препис от първоинстанционното решение е изпратен до К. Н. Ц. на посочения от него в отговора на исковата молба адрес: гр.

София, ж.к. ****, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 21.06.2022 г. и 03.07.2022 г.; че търсеното лице не живее на този адрес, но има живеещ там роднина; че адресатът не се е отзовал на оставено съобщение за връзка и връчване. С оглед на така върнатото съобщение, не са били налице предпоставки за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което районният съд е разпоредил извършване на справки за установяване на адрес на ответника К. Ц..

1

Въззивникът-ответник не е открит на установения по делото негов постоянен и настоящ адрес, а именно: гр. София, ул. ****. Във върнатото съобщение е направено отбелязване, че адресът е посетен от връчителя на 20.07.2022 г., 30.07.2022 г. и 22.08.2022 г., като по сведения на съседи от входа, които не са се представили, търсеното лице не живее на адреса.

На 30.08.2022 г. районният съд е разпоредил да се извърши връчване на установения по делото адрес на работодателя на К. Ц. - „С.“ ООД, в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК, според която, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

Такова друго лице може да бъде и работодателят му (ал. 2 изр. 1 предл. последно), който приема съдебните книжа със задължение да му ги предаде (ал. 2 изр. 2).

Мястото на връчване в този случай е местоработата, като място, на което адресатът може да бъде намерен (чл. 49 ГПК).

Препис от първоинстанционно решение е редовно връчено на К. Н. Ц. на адреса по местоработата му на 09.09.2022 г. чрез Н.В.В. – служител в счетоводство, видно от върнатото по делото съобщение на л. 111 от първоинстанционното дело. Връчителят е спазил изцяло изискването на чл. 44, ал. 1 изр. 2 ГПК да удостовери качеството на лицето, на което са връчени книжата. Съобщението за връчването на съдебното решение представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв се ползва с формалната и материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице - призовкар факти: датата, начина, получателя и качеството на лицето-получател, касаещи връчването на съдебния документ - в случая съдебното решение. От въззивника-ответник не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на посочения официален документ, включително и такива, които да установяват верността на твърдението му, че получателят на съобщението не е служител от местоработата му. Освен това той не оспорва, че към онзи момент е работил при посочения работодател.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че съдебното решение е връчено редовно на въззивника-ответник на 09.09.2022 г., поради което двуседмичният срок за обжалването му по чл. 259, ал. 1 ГПК е изтекъл на 23.09.2022 г. (петък). Поради това следва извод, че подадената от К. Ц. въззивна жалба, инкорпорирана в депозираната от него молба за отмяна по чл. 303 ГПК с вх. № 25000186/04.01.2023 г., е просрочена.

Напълно неоснователно е възражението на ответника за наличие на посочен от него нов съдебен адрес, на който е следвало да бъде връчено съобщението. Този адрес е посочен за първи път с молба на пълномощника му, депозирана по делото на 03.10.2022 г. - след като вече е било реализирано редовното връчване на решението на 09.09.2022 г. на адреса по местоработата му.

По изложените съображения, с оглед на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивният съд приема, че въззивната жалба на К. Н. Ц. следва да бъде върната.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК като просрочена въззивна жалба, инкорпорирана в молба за отмяна по чл. 303 ГПК с вх. № 2500186/04.01.2023 г., на К.

Н. Ц. срещу решение № 20041594 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 27992/2015 г. на Софийски районен съд, 37 състав, в частта, с която e признато за установено, че К. Н.

2

Ц. дължи при условията на солидарна отговорност с М. К. Ц. на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следните суми: 3 092,75 лв. - цена за доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. **** с аб.

№ 3320063, включително за реално потребена енергия по обща фактура № 0056158379/31.07.2014 г., ведно със законната лихва от 18.12.2014 г. - до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д.

№ 70535/2014 г. по описа на СРС, 37 състав, както и в частта за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 10534/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3