Решение № 350 от 02.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100500177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Р. В. К., ЕГН ********** против Решение № 4335 от 31.07.2024г., постановено по гражданско дело № ********. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Областна администрация Варна, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 5 091,84 лева до претендираните 6 207,52 лева. Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че размерът на обезщетението при правилно приложение на нормативните актове съответства на изчислената по вариант 2 сума от приетата съдебно-счетоводна експертиза – 6 207,52 лева. Сочи се, че вътрешните правила на административния орган не могат да се ползват с примат над законовите норми. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.228 КТ, както и на Тълкувателно решение №2/12.12.2013г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Областна администрация Варна заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, 1 имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, предявен от Р. В. К., срещу Областна администрация Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 700 лева, частичен иск от общо 6 126,93 лева, в съдебно заседание увеличен в размер от 6 207,52 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, от дата 14.12.2023год. до 14.06.2024год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че по силата на валидно сключен трудов договор №********., Р. К. е бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" в Областна администрация - Варна, която била и негов работодател, при основна заплата в размер на 270 лева. На 29.05.2020 г. трудовият договор бил прекратен, като на същата дата между страните се сключва нов такъв с № ******** г. Твърди се, че с това прекратяване на трудовия договор и повторното му сключване се работодателят целял да не признава придобития от ищеца професионален опит на сходна позиция и съответно да заплаща допълнително възнаграждение.

С решение № ****** г. по гражданско дело №

************* по описа за 2024 година на Варненски районен съд уволнението се признава за незаконно, отменя се и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. За периода след 14.12.2023 г. се сочи, че ищецът не е започвал работа при друг работодател.

Според Р. К. определеният процент допълнително възнаграждение следва да 2 бъде 30,4%.

Ответникът Областна администрация - Варна оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Сочи се, че в Правилника за вътрешния трудов ред, включително в редакцията му към подписване на горепосочения трудов договор между Р. К. и Областна администрация Варна, е отбелязано (чл. 49), че процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС 212/1993г е 0,8 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в Областна администрация Варна. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение, тъй като ищецът е придобил право на пенсия и е разполагал с дублиращ доход преди да постъпи на работа в Областна администрация Варна, а трудовото правоотношение не е осигурявало основния му доход още преди то да бъде прекратено.

С постановеното по спора Решение № 4335 от 31.07.2024г., постановено по гражданско дело № ********. по описа на Районен съд Варна първостепенният съд е осъдил на основание чл.225, ал.1 от КТ Областна администрация Варна да заплати на Р. В. К. сумата от 5091,84 лева, представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение, извършено със заповед № ******************год. на областен управител, за периода от 14.12.2023год. до 14.06.2024год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 10.07.2024год., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 5091,84 лева до претендираните 6 207,52лева.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

От приетата по делото заповед № ***************год. на обл.управител се установява, че е прекратено трудовото правоотношение с Р.

В. К. на длъжност „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС, ПМС 212/10.11.1993год. в обл.администрация Варна,считано от 01.06.2020год.

На 29.05.2020год. между областна администрация Варна и Р. В. К. е сключен трудов договор №********год. по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Изпълнителен-оперативен дежурен на ОСС“, код по НКПД ******* със задължения утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика,неразделна част от трудовия договор. Уговореното място на 3 работа е : град Варна,ул.П. №26,работно време – по график на смени, като договорът е сключен за неопределено време, считано от 01.06.2020год.

Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 610 лева,което ще се изплаща еднократно и окончателно до последно число на текущия месец.

Служителят получава допълнително заплащане към основното си трудово възнаграждение за професионален опит 0,6% за всяка година придобит професионален опит в обл.администрация Варна.

Със заповед №РД-23-7701-12/14.12.2023год. е прекратено трудовото правоотношение с Р. В. К. на длъжност „изпълнителоперативен дежурен на ОСС“, ПВС 212/10.11.1993год. в областна администрация Варна, считано от 14.12.2023год.

С решение №************год. по гр.дело №********год. на ВРС е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. В. К., извършено на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ със Заповед №**************год. ,издадена от обл.управител на област Варна и възстановен Р. В. К. на заеманата до уволнението длъжност- „изпълнителоперативен дежурен на ОСС“ при областна администрация Варна.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства-л.18-л.53 се установява,че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на изготвена ССчЕ, което настоящата инстанция кредитира като ясно, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице. От него се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, което е дължимо за времето, през което ищецът е останал без работа поради това уволнение за периода от 14.12.2023 г. - 23.05.2024 г. и съизмеряващо с брутното трудово възнаграждение на работника при минимална работна заплата за определения период, е в размер на 4 760,37 лв.

(таблица 1). При условие, че бъде начислено допълнително месечно възнаграждение с процент 30,4% върху основната работна заплата за професионален стаж и опит на сходна позиция върху основното месечно възнаграждение, пропорционално на отработените дни, обезщетението е в размер на 6207,52 лв. (таблица 2). Размерът на месечното брутно трудово 4 възнаграждение на ищеца в месеца, предхождащ уволнението, атакувано в производството по гражданско дело № ********г., е 991,12лв. и включва: основна работна заплата - 780,00 лв ., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален стаж - 8,8% е в размер на 68,64 лв., безплатна храна 76,96 лв., нощен труд - 65,52 лв. Общо БТВ: 991,12 лв. В брутния размер за изчисление на обезщетение влиза само основната работна заплата (780,00лв.) и ДВТСПО (68,64 лв), която е в размер на 848,64 лв. Съобразно така определеното месечно брутно трудово възнаграждение, размерът на обезщетението по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния периода от време, а именно за шест месеца, считано от датата на уволнението (14.12.203г.) до 14.06.2024г. в таблица 3 по фиш за м.11/2023г. В колона 4 е изчислено БТВ по месеци и дни за периода 14.12.2023г. - 14.06.2024г. и обезщетението е в размер на 5014,69 лв. Ако съдът приеме 6 пълни месеца по 848,64 лв., то обезщетението е в размер на 5091,84 лв.

Спорът по делото е концентриран около това какъв следва да бъде размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. В тази връзка ВОС намира следното:

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Съдебната практика не се отклонява от изискването на закона, като приема, че при определяне на обезщетение за незаконно уволнение е меродавно брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за месеца, предхождащ уволнението /Решение № 47 от 28.03.2006 г. по д. № 1813/2003 г. на ВКС/. Заповедта за уволнение, която е основание за наличие на правен интерес за водене на настоящия спор, е била връчена на Р. К. на 14.12.2023г. Следователно, за предхождащ месец от датата на уволнението следва да бъде приет месец ноември, като въз основа на полученото през същия месец, следва да се определи и основата за дължимото обезщетение.

Съдебната практика е последователна и приема, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника при определен вид имуществени вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше фактът на незаконното уволнение 5

/Решение № 166 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4468/2014 г. на ВКС/. В брутното трудово възнаграждение, като основа за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор /Решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС/. Сумите за предоставяне на безплатна храна, както и възнаграждението за положен нощен труд не се отнасят към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер /Решение № 561 от 03.10.2024 г. по гр. д. № 3226/2023 г., г. к., іv г. о. на ВКС ;

Решение № 50233 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 330/2022 г., г. к., іv г. о. на ВКС /.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, ч е основата, върху която следва да се изчисли дължимото обезщетение по чл. 2 25 КТ включва основното месечено възнаграждение и допълнително месечно възнаграждение върху основната работна заплата за професионален стаж и опит в процент, определен в трудовия договор. Обезщетението по чл. 225, ал.

1 от КТ съставлява заместваща облага, от която работникът или служителят е лишен в резултат на неправомерното действие на работодателя, което е препятствало възможността му да престира труд и така да получи работната заплата. Чрез получаваното трудово възнаграждение работникът си осигурява своята и на семейството си издръжка. Минималната работна заплата е нормативно определен долен праг на заплащане на труда по трудово правоотношение, за който законодателят е приел, че има капацитет да осигури минимални средства за съществуване. Чрез минималната работна заплата се гарантира изпълнението на предназначение на трудовото възнаграждение.