Решение № 150 от 10.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100504703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. № 412841/18.12.2024 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове срещу Решение № 20250/08.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 68764/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка чл. 150 ЗЕ, с които е признато за установено, че Д. А.

Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3530,18 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода май 2020 г. – април 2022 г., доставена в имот в град София, ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. и сумата от 55,57 г. цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода май 2020 г. – април 2022 г. ведно със законна лихва считано от 10.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно.

Въззивникът излага, че не било доказано, че между него и „Топлофикация София“ ЕАД е налице облигационно правоотношение, както и че не са събрани доказателства за реално доставената в имота топлинна енергия. Твърди, че районният съд не е обсъдил направеното възражение за погасяване на претендираните суми по давност. По отношение на цената за услуга дялово разпределение, сочи, че същата не се дължи на въззиваемото дружество.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 1 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост, съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда - етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС/.

Приетите по делото нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 113 от 20.07.1971 г. и удостоверение за наследници на К.Т. № 147/19.05.1998 г.

2 установяват правото на собственост на ответника върху имота, а представената и неоспорена по делото молба –декларация от 10.10.2002 г. установява и че ответникът е поискал от ищеца да се открие партида на негово име за целия имот. Подаването на такова искане, както и последващото откриване на партида от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, обективират постигането на съглашение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, откриването на партида на името на потребителя представлява израз на съгласие за възникване на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответникът е поискал откриване на партида за имота на свое име, такава партида действително е била открита, което се потвърждава от представените по делото съобщения към фактури и индивидуални справки за отопление и топла вода. Следователно и предвид липсата на данни за настъпили последващи промени в правоотношенията, съдът приема за доказано, че през целия процесен период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на което ответникът има качеството на потребител и носи задължението за заплащане на дължимите суми.

От представените по делото писмени доказателства – общи фактури, изравнителни сметки, издадени кредитни известия и индивидуални справки, както и от приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, съдът приема за установено по делото, че процесният имот се намира в сграда, която е топлофикицирана, че в имота е доставяна топлинна енергия в количества и на стойност, претендирани от ищеца. Следва да се отбележи, че макар да се установява, че срокът по чл. 199 ГПК действително не е спазен, настоящият съдебен състав намира, че приетата по делото експертиза следва да бъде кредитирана. В тази насока следва да се отчете, че във въззивната жалба не са направени доказателствени искания, насочени към събиране на нови доказателства, нито са релевирани конкретни възражения срещу начина на изготвяне, пълнотата или обосноваността на заключението, които да налагат назначаването на повторна или допълнителна експертиза.

При липсата на своевременно заявени доказателствени искания, неспазването на срока по чл. 199 ГПК не обуславя изключването му от доказателствената съвкупност и не води до процесуална недопустимост или недостоверност на експертното заключение, поради което същото следва да бъде възприето и обсъдено от настоящия съдебен състав като обективно, компетентно и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото.

Установява се, че за процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. начисляването на сумите за топлоенергия по партидата на ответника е извършено съобразно действащата нормативна уредба, като отчитането на доставената в сградата топлинна енергия е извършвано посредством общ топломер, монтиран в абонатната станция, а разпределението към отделните имоти в сградата – чрез фирма за дялово разпределение. В процесния имот е отчитана топлинна енергия за отопление на имота от три индивидуални разпределителя.

Топлинната енергия, отдадена от щранг лира е отчитана на база максимална мощност на лирата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база показанията на един водомер. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е начислявана на база отношение пълен отопляем обем на имота по проект към пълен отопляем обем на сградата по проект. Вещите лица са анализирали и връзката между отчетените количества по общия топломер и фактурираните прогнозни суми, включително приспадането на технологичните разходи в абонатната станция, и са направили извод, че технологичните разходи са отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие.

Неоснователно е оплакването за липса на фактури, от които да се проследи отчетената сума за топлинна енергия. Начисляването и изискуемостта на вземанията за топлинна енергия следват от действието на общите условия и приложимия специален режим, а в процеса са приети съобщения към фактури/справки и изравнителни сметки, които, в съвкупност със заключението на вещите лица, позволяват да се установят както периодът, така и размерът на начислените суми, корекциите по изравняване и крайният 3 дължим резултат.

Неоснователно е и възражението за негодност на общия топломер. По данни, предоставени от топлинния счетоводител, вещите лица са установили, че общият топломер е годно за търговско измерване средство, като са изложени данни относно типа и параметрите му и е прието, че отговаря на изискванията за търговско измерване през процесния период.

При това положение, при липса на надлежно установени конкретни дефекти/отклонения, които да компрометират отчетените количества, оспорването на годността на общия топломер остава недоказано.

По същество експертизата установява следното: за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. по партидата са начислени прогнозни суми за доставена топлинна енергия общо 3 622,67 лв., като са отчетени корекции по изравнителни сметки (възстановяване и доплащане), формиращи нетна разлика минус 27,98 лв., в резултат на което прогнозното задължение се редуцира до 3 594,69 лв.; от тази сума е приспаднато и намаление на главница в размер на 64,51 лв., поради което дължимата главница за доставена топлоенергия за процесния период възлиза на 3 530,18 лв. – т.е. в пълен размер съответства на уважената от първоинстанционния съд претенция за главница за топлинна енергия.

Относно оспорването на услугата „дялово разпределение“: от заключението се установява начисляване на такси за изготвяне на изравнителни сметки/дялово разпределение по месеци за процесния период в общ размер 55,57 лв. С оглед специалната уредба на дяловото разпределение в ЗЕ и подзаконовата нормативна уредба, както и предвид приетите изравнителни сметки и данните, че такива са изготвяни и въвеждани в информационната система, съдът приема, че услугата е извършвана и стойността е дължима за процесния период. Обстоятелството, че дяловото разпределение се осъществява от избрана фирма (в случая – „Техем Сървисис“ ЕООД), не изключва дължимостта на начислената цена към топлопреносното предприятие, когато същата се начислява и събира по реда на общите условия и действащия режим за фактуриране/събиране на вземанията за топлоснабден имот в сграда – етажна собственост.