Определение № 3218 от 21.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3218 гр. Варна, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501657 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. Т. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 7855/29.06.2023 год., постановено по гр. дело № 5438/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 5438/2023 год. е образувано по искова молба от И. С. Т., с която срещу В. В. Б., И. С. К. и Л. Х. К. са предявени следните искове:

1) иск за разкрИ.е на симулация по чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявен против тримата ответници, на договор за дарение, скл. с нот. акт № 187/28.02.2023 год. на нотариус О. Щарабански с № 147, с който ответниците И. и Л. К.и /съпрузи/ са дарили на третия ответник В. Б. 1 кв. м. ид. част от собствените им 28, 75 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна -за обявяването му за недействителен като привиден и прикрИ.щ действителен договор за продажба на 1 кв. м. ид. част от описания имот;

1

2) иск по чл. 33 ЗС, предявен против тримата ответници /страни по прикрития действителен договор за продажба/ за изкупуване на 1 кв. м. ид. част от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна при уговорената между страните по сделката цена от 2000 лева /според исковата молба/;

3) иск по чл. 33 ЗС, предявен против тримата ответници /страни по договора за продажба, скл. с нот. акт № 188/28.02.2023 год. на нотариус О.

Шарабански/ за изкупуване на 27, 75 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна.

Наведени са твърдения, че ищцата и ответниците И. и Л. К.и /съпрузи/ са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна. С договор за дарение, скл. с нот. акт № 187/28.02.2023 год. на нотариус О.

Щарабански с № 147, ответниците И. и Л. К.и са дарили на третия ответник В. Б. 1 кв. м. ид. част от собствените им 28, 75 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, а с договор за продажба, скл. с нот. акт № 188/28.02.2023 год. на нотариус О. Щарабански, К.и са продали на Вл. Б. останалите 27, 75 кв. м. м. в ид. части от описания съсобствен имот за сумата от 2000 лева.

Ищцата твърди, че договорът за дарение по нот. акт № 187/2023 год. е симулативен /в хипотезата на относителна симулация/ и прикрИ. действителен договор за продажба на 1 кв. м. ид. част от описания, съсобствен между ищцата и ответниците К.и, имот. Твърди също, че съсобствениците К.и не са й предлагали да закупи техните ид. части от имота.

В съответствие с наведените твърдения са и предявените искове – за разкрИ.е на симулация на договора за дарение като симулативен и прикрИ.щ валиден договор за продажба на 1 кв. м. от съсобствения имот; за изкупуване, на основание чл. 33 ЗС, на 1 кв. м. ид. част от имота, продаден с прикрития договор за продажба по нот. акт № 187/2023 год. и за изкупуване, на основание чл. 33 ЗС, на продадените с договора за продажба по нот. акт № 188/2023 год. 27, 75 кв. м. м. в ид. части от описания съсобствен имот.

С исковата молба, наред с други писмени доказателства, е представена и данъчна оценка на имота.

С разпореждане № 16617/04.05.2023 год. РС-Варна е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата да изправи следните нередовности:

Да посочи цената на иска за всяка една отделна сделка, чиято недействителност желае да бъде прогласена; да посочи цената на исковете по чл. 33 ЗС; да посочи дали към момента на придобИ.е на имотите ответникът Б. се е намирал в граждански брак и в случай, че е – да заяви дали насочва исковете си и против съпругата му, в който случай да посочи и три имена и адрес за призоваване и препис от исковата молба и приложенията; да формулира надлежни петитуми по всеки един предявен иск, съответен на горните уточнения, включително в петитумите да посочи страните по всеки иск.

2

С молба от 23.05.2023 год. ищцата е посочила, че цената на иска за разкрИ.е на симулация е 100 лева, а данъчната оценка на 1 кв. м. ид. част от имота е 70, 20 лева; цената на иска по чл. 33 ЗС за изкупуване на 1 кв. м. ид. част от имота е 100 лева, а данъчната оценка на 1 кв. м. ид. част от имота – 70, 20 лева; цената на иска по чл. 33 ЗС за изкупуване на 27,75 кв. м. ид. части от процесния съсобствен имот е 2000 лева, а данъчната оценка на 27,75 кв. м. ид. части от имота е 1948, 05 лева. Посочила е, че към момента на сключване на договорите ответникът Вл. Б. не е имал сключен граждански брак. С молбата е поискано издаване на удостоверение за снабдяване с друго такова относно семейното положение на ответника Вл. Б.. Представено е доказателство за внесена държавна такса по исковете в размер на 92 лева и заплатена държавна такса от 5 лева за издаване на исканото съдебно удостоверение.

С разпореждане № 19376/25.05.2023 год. съдът е „продължил срок“ с една седмица. Указал е на ищцата, че следва да представи доказателства за доплатена държавна такса от още 130, 92 лева. Горното разпореждане, с което съдът е указал на ищцата задължението й за доплащане на държавна такса от още 130, 92 лева за предявените искове, не е съобщавано на ищцата. С разпореждане № 21412/08.06.2023 год. съдът е разпоредил да се издаде исканото с молбата от 23.05.2023 год. съдебно удостоверение, продължил е срока за изпълнение на указанията с две седмици.

В обжалваното сега Определение № 7855/29.06.2023 год., съдът е приел, че ищцата не е изпълнила в срок дадените й указания и е прекратил производството, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението е неправилно.

На първо място, следва да се посочи, че предявените искове са три – обективно кумулативно съединени, а не четири. Искът за разкрИ.е на симулация /чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД/ е един и по него се дължи една държавна такса, в случая – 50 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа № 1/2008 год. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и предвид данъчната оценка на имота и съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК. По иска за изкупуване на 1 кв. м. ид. част от процесния имот държавната такса също е 50 лева; толкова е и държавна такса по иска за изкупуване на 27,75 кв. м. ид. части от имота – съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК. При внесени от ищцата 92 лева за държавна такса, сумата за довнасяне до пълния размер на дължимата държавна такса за разглеждането на исковете е 58 лева, а не 130, 92 лева, както е посочено в разпореждането № 19376/25.05.2023 год. Не се установи горното разпореждане, с което съдът е определил точния /според него/ размер на дължимата за довнасяне държавна такса за разглеждането на предявените искове да е било изобщо съобщено или връчено на ищцата, поради което и само на това основание определението за прекратяване на производството подлежи на отмяна.

На следващо място и по трите предявени иска ответници са всички, посочени в исковата молба като такИ. – В. В. Б., И. С. К. и Л. Х. К. – страни 3 по двата договора, като и по трите иска тримата посочени по – горе ответници са задължителни другари.

В случая е без значение обстоятелството дали приобретателят по двата договора – ответникът В. В. Б., е бил в граждански брак към момента на сключването им, тъй като дори и да бил в брак, то съпругата му /ако е имал такава/ не е задължителен другар, тя не е страна по договорите, а евентуално би имала процесуалното качество на необходим другар на съпруга си, но не и на задължителен другар на пасивната страна на процесуалното правоотношение по предявените от ищцата искове, ответник по които е Вл.

Б.. Поради това и указанията на съда към ищцата за представянето на доказателства относно гражданското състояние на ответника Вл. Б., съответно и указанията да заяви дали насочва исковете си и против нея, като в последния случай следва да формулира и ясни петитуми по всеки от предявените искове, са некоректни – в случая е без значение дали ответникът Вл. Б. е бил граждански брак към момента на сключване на договорите, това не представлява нередовност на исковата молба, поради което и неизпълнението на дадените от съда в тази насока указания не влече след себе си последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.

В обобщение обжалваното определение е неправилно, същото следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на исковата молба.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7855/29.06.2023 год., постановено по гр. дело № 5438/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело;

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4