Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 28.10.2024, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 350/2024
Вид
Решение № 146
Подписан
28.10.2024
В сила
01.04.2025
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Първомай, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100350 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът А. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Н. П. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Г., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, че сключеният помежду им Договор № ************ г. за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – клаузата по чл. 11, ал. 1 от него за дължимост на неустойка, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ************ г. за потребителски кредит ответникът предоставил паричен заем от 1 800, 00 лева на ищеца, който следвало да възстанови на първия заемната сума разсрочено на 12 равни месечни погасителни вноски с лихва при годишен лихвен процент от 44, 50% и годишен процент на разходите от 54, 50%, а съгласно клаузата по чл. 11, ал. 1 – да му заплати и неустойка в размер на 2 257, 56 лева при неизпълнение на задължението си по чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от контракта да осигури едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица.

1

Навежда се, че съглашението е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК –годишният процент на разходите от 54, 50% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва неустойката, представляваща скрита печалба за кредитора предвид неизпълнимостта на условията по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора.

Евентуално се твърди, че клаузата по чл. 11, ал. 1 от него е неравноправна в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, по причина че задължава потребителя при неспазване на задълженията му да заплати необосновано висока неустойка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2525/22.07.2024 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва исковете като неоснователни.

Релевира, че контрактът съдържа изискуемите се от чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити и че бидейки разход, който е дължим в случай на договорна неизправност, неустойката не може да се приравни на възнаградителна лихва и по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, който не надхвърля нормативния максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Счита, че дори и да бъде прогласена за недействителна, клаузата по чл. 11, ал. 1 от договора, не влече нищожност на целия договор, съобразно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молби вх. № № 3163/05.09.2024 г. и 3183/09.09.2024 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по Искане № 9217904/08.06.2023 г. (л. 32 – л. 33) на ищцата Договор за потребителски кредит № ************ г. (л. 4 – л. 8) ответникът й отпуснал потребителски кредит от 1 800, 00 лева. Предварително информирана за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 33 – л. 34), заемателката усвоила заемната сума и следвало в срок до 10.06.2024 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 44, 50% и годишен процент на разходите от 54, 50%, при изчисляването на който била включена само възнаградителната лихва, или общо 2 410, 44 лева, разсрочено на 12 месечни вноски, първите пет от които от по 66, 75 лева, а останалите седем от по 296, 67 лева с падеж всеки понеделник от месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 7 – л. 8) към съглашението.

В чл. 11, ал. 1 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 2 257, 56 лева, платима според ал. 2 на същия текст ведно с погасителните вноски чрез добавка на 322, 25 лева към първите пет и на 92, 33 лева към 2 всяка от следващите седем, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 3дневен срок от подписването му да му предостави обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за потребителски кредит № ************ г. (л. 4 – л. 8) с фактически довод за наличие на недостатък по чл. 22 от ЗПК, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а при условията на 3 евентуалност – на клаузата по чл. 11, ал. 1 от него като неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 4 сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.