Разпореждане № 1437 от 28.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл.410 ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 27.02.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 732 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, против длъжника С. Б. Б., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение на конкретно посочени суми.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки го по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Към заявлението е включена претенция за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като цената на тези пакети не са включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

На следващо място, практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, 1 тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен.

В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За пълнота следва да се посочи по отношение на сумите в размер на 204,52 евро представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 20.07.2025г., както и 15.34 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.05.2025г., че съдът ги счита за недължими поради следното: съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно 2 събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираните клаузи се явяват нищожни. Освен това начислените такси не са резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такси за нея. Предвид изложеното, претендираните суми са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправна клауза, поради което са нищожни.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 6,51 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 13,64 евро, съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът С. Б. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: главница в размер на 383,21 евро, дължима по Договор за потребителски кредит №40026262654 от 21.06.2024г., за периода от

20.04.2025г. до 20.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2026г. до изплащане на задължението, както и 6,51 евро държавна такса и 13,64 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение В ЧАСТТА за сумите, както следва: договорна лихва в размер на 75,63 евро, за периода от 20.04.2025г. до 20.01.2026г.; 152,15 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до датата на изтичане на погасителния план, за периода от 20.04.2025г. до 20.01.2026г.; 218,17 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, 3 дължимо до датата, на която е изтекъл погасителния план, за периода от 20.04.2025г. до 20.01.2026г.; 204,52 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 20.07.2025г.; 15,34 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.05.2025г.; 100,36 евро мораторна лихва, представляваща лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, за периода от 21.02.2025г. до 25.02.2026г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

4