Решение № 103 от 02.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000109 по описа за 2025 година

С решение № 63/31.12.24 г., постановено по т.д. № 54/24 г. на ОС Кърджали, се ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с наименование „А.“ ЕИК ..... по предявен иск от Д. Х. Д. ЕГН **********. „А.“ ООД е осъдено да заплати на Д. Х. Д. 1 820 лв. - разноски по производството.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от

„А.“ ООД чрез процесуален представител адв. Е. П.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал.3 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Д. Х. Д. оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл. 517, ал.3 от ГПК, предявен от Д. Х. Д. - овластен взискател по изп.д. № 1328/2023 г. по описа на ЧСИ с рег.№ ... на КЧСИ, за прекратяване на ответното дружество „А.“ ООД.

1

Установена е по делото висящността на изпълнително дело № 20238120401328 по описа на ЧСИ Р.С., с рег.№ ..., с район на действие Окръжен съд – Кърджали, по което ищецът е взискател, а длъжник е М.Х.Б., притежаващ 50 дружествени дяла от капитала на ответното дружество „А." ООД, всеки на стойност от 50 лв., или на обща стойност 2 500 лв. По отношение на посочените дружествени дялове по молба на ищеца е наложена обезпечителна мярка „запор", вписан по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 09.10.2023 г. под № 20231009151853.

Установено е, че изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден по влязла в сила на 07.11.2023 г.

Заповед № 515/29.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1396/2023 г. по описа на РС-Кърджали, с длъжник М.Х.Б., с предмет удовлетворяване на парично вземане, което към 28.11.2024 г. и преди присъединяването на НАП по реда на чл.458 от ГПК, възлизало на неолихвяема сума от 8 600 лв.; главница в размер на 130 000 лв.; лихви в размер на 20 946.90 лв.; присъдени разноски в размер на 5 502.60 лв.; допълнителни разноски - 40 лв. и начислени такси в размер на 192 лв.

Налице е Постановление за овластяване по чл. 517, ал.3, изр. второ от ГПК от ЧСИ по отношение на ищеца да предяви иск пред ОС Кърджали за прекратяване на ответното дружество предвид липсата на плащане, отправено от взискателя до ЧСИ изявление - молба с вх. № 56785/ 21.11.2023 г. за прекратяване на участието на длъжника в ответното дружество, което е връчено срещу подпис на М.Б., в качеството му и на длъжник и на управител на ответното дружество, на 11.12.2023 г., изтичане на тримесечния срок на 12.03.2024 г.

Горните обстоятелства не се оспорват във въззивната жалба.

Съгласно чл. 517, ал.3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на това участие на съдружника-длъжник в дружеството.

След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал.3 от ГПК, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако се установи, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен и са налице всички предпоставки за уважаването му: ищецът има качеството на кредитор и взискател по изпълнително дело №

202238120401328 на ЧСИ с рег.№ ... на КЧСИ, по което изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника М.Х.Б. - ограничено отговорен съдружник в ответното дружество; наложен е запор върху тези дружествените дялове, който е вписан в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията; има връчено от съдебния изпълнител на ответното дружество изявление от взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, изтекъл е законовия тримесечен срок, и е издадено след този срок нарочно 2 постановление на съдебния изпълнител за изрично овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на дружеството. Същевременно не е налице удовлетворяване на вземането на взискателя по изпълнителното дело, включително и чрез изплащане на припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал.3 от ГПК, като в тази връзка се е позовал и на заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, според което по към края на месец декември 2023 г., в който е получено на 11.12.2023 г. изявлението за прекратяване участието на съдружника- длъжник М. Б., стойността на притежавания от длъжника капитал от ответното дружество в размер на 50 %, възлиза на 743 995 лв., т.е. възлиза на сума, надхвърляща вземането на взискателя по изпълнителното дело- ищец в производството.

Във въззивната жалба се изразяват оплаквания досежно неуважаването на направени възражения за недължимост на претендираната по изпълнителното дело сума, както и за това, че ответното дружество не е уведомено от АВ за наложения запор.

Тези оплаквания са неоснователни.

Възражението за недължимост на вземането по изпълнителното дело се основава на твърдения, че съдружникът М.Б. не е получил реално посочената в сключения между него и ищеца приложен Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 23.10.2020 г. , процесната сума от 130 000 лв., ищецът е превеждал суми на съдружника Б., но не по този договор, като сумите веднага били връщани или на него самия, или на неговата майка.

Споделя се извода в обжалваното решение, че така направеното възражение не може да бъде разглеждано по същество в производството по чл. 517, ал.3 от ГПК. Съществуването на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело, може да бъде оспорено чрез предвидените за това способи по ГПК – предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК, което в случая не е сторено. При наличието на редовно от външна страна изпълнително основание и образувано въз основа на него производство за принудително изпълнение, на взискателя по същото са противопоставими единствено възражения за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист.

Доводите за недопустимост / неоснователност на иска поради липса на уведомяване от АВп на ответното дружество за наложения върху дяловете на съдружника също са неоснователни. Запорът е вписан в ТР по партидата на дружеството и има действие от вписването му съгласно изричната норма на чл. 517, ал.1,изр.второ от ГПК. Действието на запора не се свързва с уведомяването на дружеството. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. По аргумент за по-силното основание, това вписване следва да се счита за известно и по отношение на самото дружество, по чиято партида е осъществено вписването. В този смисъл изцяло се споделят изводите в първоинстанционното решение, че уведомяването на дружеството за наложения запор от АВп, макар и посочено в чл. 517, ал.1,изр. трето от ГПК, не представлява процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 517, ал.3 от ГПК, нито юридически факт от значение за неговата основателност.

3

В случая са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки по чл. 517, ал.3 от ГПК за прекратяване на дружеството насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело, като е наложен запор върху дружествените дялове, вписан в ТР; връчване на дружеството изявление по чл. 517, ал.3, изр.1 от ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник; овластяване на взискателя след изтичане на тримесечен срок от връчването да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството при липса на удовлетворяване на вземането, предмет на принудителното изпълнение; липса на основание за отхвърляне на иска, тъй като в хода на делото няма плащане от страна на дружеството на припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, нито погасяване на вземането по друг способ. Разпоредбата на чл. 517, ал.

3 от ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав.

Предвид посоченото настоящият въззивен състав на ПАС намира жалбата за неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направени разноски за втора инстанция - 2500 лв. адвокатско възнаграждение, плащането на което се установява от приложения договор за правна помощ. Ето защо ПАС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/31.12.24 г., постановено по т.д. № 54/24 г. на ОС Кърджали

ОСЪЖДА „А.“ ООД ЕИК ..... да заплати на Д. Х. Д. ЕГН ********** 2500 лв. – разноски за втора инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4