Решение № 95 от 06.03.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 06.03.2023 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично …......................…. заседание на втори март ...........................................................………..…….………………...……..….......…. през

2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………………………….…..………

Мелиха Халил, ………..…........................... като разгледа докладваното от .....………....................…....….. съдията Виктор Атанасов ....................... административно дело ......... №8 .......... по описа за .............................

2023 година ....................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от

М.К.Д., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адвокат М.Ш. от АК-***, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция, връчване/получаване/ на книжа, съобщения и др.: ***, против Решение №2153-08-576 от 22.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2175-08-497#1 от 07.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя М.К.Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят С. Р. Р. заявява в жалбата, че не е доволен от посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, поради което го обжалва в срок. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалноправни норми. Сочи в жалбата, че ТП на НОИ му признава общ осигурителен стаж без превръщане – 15 години, 06 месеца и 26 дни, но без мотиви и основания, периодът на наборната му военна служба в БНА, с продължителност 02 години, 00 месеца и 01 ден, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, се приспадал от общия стаж с твърдения, че не следва да се зачита за действителен по смисъла на параграф 1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и неоснователно се намалявал от общо набрания стаж от 15 години, 06 месеца и 26 дни, като се получавал стаж от 13 години, 06 месеца 25 дни, за да не му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят сочи, че към датата на подаване на заявление за пенсиониране с Вх.№2113-08-1276/29.07.2022 год. имал навършени 68 години, 08 месеца и 24 дни, при изискуемите се 66 години и 10 месеца. Жалбоподателят намира обжалваното решение, респ. непризнаването на стажа, прослужен в БНА, с продължителност 02 години, 00 месеца и 01 дни, за действителен стаж за отпускане на лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в разпоредбата на чл.9, ал.7/Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ от КСО е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.1/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени. Твърди, че придобитият стаж през времето на задължителна по закон наборна служба в БНА/строителни войски/, на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО и действащите до 31 декември 1999 год. разпоредби, се признава за действителен стаж, като сочи, че съгласно действащата към 1975 год. и до 31.12.1999 год. разпоредба на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. Сочи също, че наборната служба е била задължителна и действителна служба във въоръжените сили, съгласно Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България/обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г./ и че времето на изслужване на наборната служба, задължителна по закон до 31.12.1999 год., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли с жалбата да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното от него Решение №2153-08-576 от 22.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и да бъде върната преписката на административния орган, с указания по тълкуване и прилагане на закона, за да му се отпусне исканата лична пенсия. Моли също така, да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят М.К.Д. от ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.М.Ш. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Излага доводи, идентични с тези, изложени в жалбата, като отново моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното от него Решение №2153-08-576 от 22.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и да бъде върната преписката на административния орган, с указания по тълкуване и прилагане на закона, за да му се отпусне исканата лична пенсия. Моли също така, да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-897#2/22.12.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/, като е получено лично от упълномощеното от заявителя лице, срещу подпис, на датата 29.12.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-576#1 от 30.12.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на следващия ден, след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на първия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.К.Д. от ***, първоначално е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-2032/04.12.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.51-л.52/, ведно с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход/л.54-л.71/. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Военно-отчетна книжка сер.** №***, издадена на *** год. от ОВУ –

Кърджали/л.70-л.71/, в която е удостоверено, че М.К.Д.,***, живущ ***, ***, е бил изпратен на редовна военна служба в частите на Българската армия –поделение 1276 , на 16.01.1973 год. и е уволнен от военна служба на 16.01.1975 год., поради изтичане срока на службата или е изслужил всичко 2 години, 00 месеца и 1 ден.

По повод това заявление, ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №Ц2113-08-2032#7 от 19.02.2021 год./л.35/, с което, на жалбоподателя М.К.Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: 00 год., 00 мес., 00 дни - I-ва категория труд; 01 год., 11 мес., 24 дни – ІІ-ра категория труд; 13 год., 07 мес., 02 дни - III-та категория труд; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 06 мес. и 26 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 06 мес. и

25 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението - 04.12.2020 год., жалбоподателят М.К.Д. е имал навършена възраст – 67 години, 00 месеца и 29 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 00 месеца и 29 дни, преценката за правото на пенсия е направена от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2020 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (38 години и 10 месеца за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 06 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба, с продължителност общо от 02 години, 00 месеца и 01 ден, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят М.К.Д. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това разпореждане е било получено от М.К.Д. на датата

05.03.2021 год., лично и на посочения от него адрес, видно от приложеното известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.34/, не е било обжалвано от него в законоустановения едномесечен срок и е влязло в сила на 06.04.2021 година.

Впоследствие, жалбоподателят М.К.Д. от *** е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с Вх.№2113-08-276/29.07.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.31-л.32/.