Решение № 4 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330203859 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 24-1030-004503 от 18.06.2024 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Е. М. с ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и допълнителни мотиви се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Редовно призован, в седбно заседание жалбоподелят не се явява и не се представлява от процесуален представител. Претендират се разноски за представителство от адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

В писмено становище, с което преписката е изпратена на съда, се излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.04.2024 г. около 23:50 часа в гр. Пловдив на бул. „Източен“ до № 31 в посока към бул. „Менделеев“ автопатрул при Четвърто РУ на ОД на МВР гр. Пловдив, в състав Антон Давидов и К. Г. - полицейски служители при същото районно управление, спрели за рутинна проверка лек автомобил „Киа Шума“ с peг. № ****, управляван от жалбоподателя Д. Е. М.. След извършена проверка от страна на 1 полицейските служители се установило, че спрямо лицето имало издадено Наказателно постановление № 24-1006-000248/27.02.2024 г. от ОД на МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Посоченото наказателно постановление било връчено на 11.03.2024 г. на бащата на Д. М., който обаче забравил да му го предаде.

Във връзка с извършената проверка, К. Г. съставил на Д. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 1233060/02.04.2024 г. за това, че на дата 01.04.2024 г. е управлявал МПС без да е правоспособен водач, като му иззел СУМПС № 285214604.

Поради образувано досъдебно производство по ЗМ № 141/03.04.2024 г. по описа на Четвърто РУ към ОД на МВР - Пловдив за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК или друго такова от общ характер, с мотивирана резолюция административнонаказателното производство било прекратено, а материалите по преписката били изпратени на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив. Така била образувана прокурорска преписка под № 5679 по описа на Районна прокуратура Пловдив за 2024 г.

След извършване на предварителна проверка, с постановление от 10.05.2024 г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 от НПК отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК и прекратил преписка № 5679/2024 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.

Препис от постановлението, ведно с преписката били изпратени на Началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ с оглед преценка за провеждане на административно производство.

Въз основа на материалите по преписката и издаденото постановление на прокурор при РП - Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство Началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР - Пловдив издал атакуваното наказателно постановление, като с него приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП, тъй като с докладна записка от 02.04.2024 г. актосъставителят Г. посочил, че е допуснал техническа грешка, като вместо чл. 150а от ЗДвП, в съставения от него акт посочил като нарушена нормата на чл. 150 от ЗДвП.

Междувременно издаденото от ОД на МВР Пазарджик наказателно постановление № 24-1006-000248/27.02.2024 г. било обжалвано от Д. М., за което било образувано АНД № 574/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и с Решение № 200 от 27.05.2024 г., влязло в сила на 18.06.2024 г., било отменено.

По доказателствата:

В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят К. Г. - **** в Четвърто РУ при ОД на МВР-Пловдив. Последният поддържа съставения от него АУАН, като в допълнение сочи, че в хода на процесната проверка той е направил справка със служебния таблет, при която установил, че жалбоподателят имал съставен акт и постановление, за предходно нарушение, като свидетелят заявява, че не е имал информация, дали така установеното НП е било обжалвано и дали е влязло в сила.

Съдът оцени положително показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН, Постановление за Отказ за образуване на досъдебно производство от 10.05.2024 г., мотивирана резолюция № 24-1030-М000118 от 11.04.2024 г., справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС с peг. № ****, ЗППАМ № 24-0441-000026 от 02.04.2024 г., докладна записка от 02.04.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, заверено копие на Решение № 200 от 27.05.2024 г. по АНД № 574/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Относно приложението на процесуалните правила:

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на 2 установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, участвал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Предявен е за запознаване и връчване на жалбоподателя и му е предоставена възможност да изложи възраженията си. В акта се съдържа правната квалификация на нарушението.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се установява виновно извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП от обективна и субективна страна.

С оглед материалната квалификация по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като словесното описание на фактическите признаци на извършеното от жалбоподателя се твърди осъществен състав на административно нарушение, в чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Санкционната норма предвижда налагане на административно наказание глоба за всяко лице, което управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

От обективна страна съставомерното поведение се изразява в управление на МПС в момент, в който управляващият е бил лишен от това право по административен или съдебен ред. Субективната страна на нарушението изисква в съзнанието на нарушителя да са налични представи за това, че управлява МПС, както и че прави това в момент, в който по административен или съдебен ред е лишен от право да управлява МПС. Доказателствата по делото сочат, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС и това управление е станало в момент, в който същият обективно не е бил лишен от това право по административен ред. Това е така, тъй като от справката за нарушител/водач на М. е видно, че на 11.03.2024 г. НП № 241006-000248/27.02.2024 г. е било връчено и с него на жалбоподателя е наложено наказанието „лишаване от правоуправление“, но няма данни този акт да е влязъл в сила, и което е по-важно – към датата на проверката 01.04.2024 г. на жалбоподателя не е било налагано такова наказание с влязло в сила към тази дата НП, като последното дори е било отменено впоследствие видно отново от справка за нарушител/водач и приложеното по делото решение по АНД № 574 от 2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, IX н.с. При това положение жалбоподателят не е извършил описаното административно нарушение от обективна страна, тъй като не е била налице хипотезата на лишаване по административен ред от право да управлява МПС, тъй като актът, с който е било наложено това наказание, не е породил своите правни последици и спрямо същото лице не е съществувало валидно наложено наказание „лишаване от права“. А щом това е така, няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 177, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, на която се е позовал наказващия орган.

По делото обективно липсват доказателства и за това към процесните дата и момент на управление на МПС, М. да е имал представи, че е лишен от право да управлява МПС, тъй като се установява, че НП № 24-1006-000248/27.02.2024 г. е било обжалвано и не е било влязло в сила към момента на проверката на 01.04.2024 г. – видно от посоченото решение на Районен съд -Пазарджик, Постановление на РППловдив и справка за нарушител/водач. Предвид на това жалбоподателя не е осъществил и от субективна страна деянието, тъй като за субективната съставомерност на нарушението по чл. 150а, ал. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е необходимо съзнаване 3 от страна на нарушителя на обстоятелството, че управлява МПС в момент, в който е лишен от право да извършва това. Следователно и не доказват по делото и признаците от субективната страна на твърдяното нарушение.

При това положение не се доказа жалбоподателят М. да е извършил виновно описаното административно нарушение от обективна и субективна страна.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.

Такава претенция е своевременно направена с подадените допълнителни мотиви към жалбата. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева в полза на процесуалния представител на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1030-004503 от 18.06.2024 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Е. М. с ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на адвокат М. И. К., вписана в АКПловдив с личен № **********, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.