Решение № 834 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110127816 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Н. Н. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 389695, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66174/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: сумата от 1 199.42 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.

09.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 23.31 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „******” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че на 14.10.2024 г. е платил всички дължими по делото суми.

Третото лице – помагач на ищеца „******“ ЕООД не изразява становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно 1 убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66174/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение; размера на обезщетението за забава.

В случая с Определение № 44393/31.10.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, цената на която възлиза на претендираната сума; изпадането на ответника в забава по отношение на главницата с период на забава и размер на обезщетението за забава съобразно посоченото в исковата молба. Следователно по делото е установено възникването на процесните вземания на ищеца срещу ответника. То се потвърждава и от извършеното от него плащане на 14.10.2024 г., прието за безспорно с протоколно определение от 19.12.2024 г., което има характер на извънсъдебно признание за тяхното основание и размер.

Извършеното в хода на исковото производство плащане на процесните вземания следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод, че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за разноските. В случая с протоколно определение от 19.12.2024 г. е обявено за безспорно, че с полученото от ищеца на 14.10.2024 г. плащане са погасени и вземанията му за разноски за заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Следователно останало е непогасено единствено вземането му за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Неговият размер съдът определя на 100 лв.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, срещу Н. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*****, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 389695, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66174/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: сумата от 1 199.42 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 23.31 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г..

ОСЪЖДА Н. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „******“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3