Решение № 260196 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ №260196

16.05.2022г., гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав, в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди, двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Темелкова

Членове: Албена Зъбова-Кочовска

Таня Русева-Маркова

При секретаря : Стойка Вълкова като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело №

690/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Главна дирекция „Национална полиция“–МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, подадена чрез гл.ю.к.А К, против Решение №

3733/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5748/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което жалбоподателят, чийто правоприемник след реорганизация по закон понастоящем е ГД „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“-МВР, е осъден да заплати на Т.Г.Б.

*** сумата 1839.73 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 271.41 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г. 1898 часа нощен труд в дневен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 227.16 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до 19.07.2019 г., както и сумата 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на БРС също държавна такса в размер на 123.59 лв. и 180 лв. разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и, че субсидиарно приложение намира НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или на ЗДСл и подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, се определят с наредба на Министъра на МВР, т.е. не са налице предпоставки за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава съдът.

В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от предпоставките, визирани в същата норма – съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е немотивирано, като нито един от посочените от ответника аргументи не е коментиран, обсъден и анализиран от съда. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не ангажира нови доказателства.

Позовава се на правна консултация от проф. д.ю.н. В М. Претендира разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец Т.Г.Б..

Според проверката, извършена с

Определение №ІІ-1345 от 27.05.20г. от Бургаски окръжен съд, въззивната жалба е редовна и допустима.

Служебната проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период редакция /и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е било образувано по исковата молба на Т.Г.Б., ЕГН ********** *** против Главна дирекция Национална полиция, за осъждането й да му заплати сумата от 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г., сумата 90 лева лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба, до изплащането.

В подкрепа на претенциите се твърди, че ищецът е работил през процесния период като старши полицай. Положил е 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 987 часа дневен труд.

Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа, който е трябвало да бъде заплатен от ответника, но не е. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран с по 6 лева, възнаграждението за целия период възлизало на 738 лева.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, сочещ исковете за неоснователни и е молил за отхвърлянето им. Положеният от ищеца труд се сочи за надлежно начислен в съответните протоколи и заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важали Наредба № 8121з-407/11.08. 2014г., Наредба № 592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.

Тези нормативни актове уреждали по специфичен начин заплащането на нощния труд.

От посочените наредби, единствено чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. предвиждал, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен нощен труд се умножава по 0.143. В другите наредби е предвидено при отчитане на часовете нощен труд, техният брой да се посочва само в цяло число. Предвиждало се доплащане на допълнително възнаграждение, но не и преизчисляване на часовете нощен труд с числото 0.143. В случая не следвало да намери приложение НСОРЗ, тъй като за нощния труд имало предвидена подробна специална уредба в ЗМВР и съответните подзаконови актове, свързани с неговото прилагане.

В този смисъл не е налице законова празнота, която да се преодолее чрез общата Наредба.

В съдебно заседание исковете са изменени по размер, като се претендират 1839.73 лева възнаграждение за извънреден труд и 227.16 лева лихва за забава.

Първоинстанционният съд е уважил заявените претенции изцяло, като е изложил съображения за неоснователността на възраженията на ответната страна.Осъдил е ответника да заплати като съдебно-деловодни разноски на ищеца платения адвокатски хонорар от 350 лв., а на БРС държавна такса за проведеното производство и разноските за експертиза.

Въззивният съд изцяло споделя така изложените крайни правни изводи на първата инстанция, като ги обосновава така:

Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е предмет на въззивен спор. С оглед това настоящият състав възприема изцяло установената от районния съд и съобразена със събраните в процеса доказателства такава, а именно:

Ищецът е служител на МВР, ГД“Национална полиция“, заемащ длъжността старши полицай в сектор “Охрана на обекти“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас през процесния период. Той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, приета от районния съд като компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. ищецът е положил 1898 часа нощен труд на 12-часови смени.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1898 часа става 2169.41 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1898 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното възнаграждение за нощен труд възлиза общо на 474.50 лева, които са заплатени. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд е 271.41 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 271.41 часа възлиза на 1839.73 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

По правните изводи:

Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.

Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.

Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.

Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50