Определение № 474 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500293 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Б. Д. против разпореждане № 645/08.01.2025г. по ч.гр.д. № 21988/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК подадено от «Агенция за събиране на вземания» ЕАД против Г. А. К. за вземания по договор за потребителски кредит от 22.02.2022г., цедирани на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото съдът неправилно не е приложил нормите на чл.11 от ЗПК и на чл.22 от ЗПК, като неправилно е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив правилно приема, че с така договорения потребителси кредит и допълнителните му клаузи реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл.19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност 1 между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП.

Основателно РС Пловдив приема, че Въпреки дадените му указания, заявителят не желае да посочи какви са извършените плащания, съответно кои вземания са погасени по договора. Доколкото е предвидено плащане на неустойка, дог. лихва, които са недължими, предвид чл. 3 ЗПК, следва да се изясни какви суми са платени, за да се прецени и за каква сума за главница евентуално да бъде издадена заповед за изпълнение.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК/. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика, в това число и на СЕС.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 645/08.01.2025г. по ч.гр.д. № 21988/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3