Решение № 5043 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5043 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20241100104861 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове на основание чл.439 от ГПК.

Предявени от Ф. Г., ЛНЧ **********, гражданин на Република Гърция и В. Й. Я. ЕГН ********** от гр. София, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Ф. Г., ЕГН **********. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищецът не Ф. Г. не дължи сумата общо от 38 049,79лева, от които: 30 870лв. главница, представляваща сбор от дължима от Ф. Г. месечната издръжка на малолетното си дете Л. Ф. Г. в размер на 630лв за периода 01.07.2019г 01.07.2023г на основание решение № 150738 от 24.06.2019г по гр.д.№ 26683/2019г на СРС, с което е утвърдено, сключеното по чл.51 от СК, споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие; 7 179,79лв начислената върху главницата от 30 870лв законна лихва за периода от 10.07.2019год до 5.11.2023год., за събирането на които суми е образувано изп. д. № 20231110402287/2023г по описа на Съдебно - изпълнителна служба при Софийския районен съд, 5-ти участък. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответницата оспорва исковете и твърди, че от ищеца не е била изплатена нито една дължима от него месечна издръжка. Претендира 1 разноски по списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с предявена на 25.03.2024г искова молба пред СРС, който с влязло в сила определение № 13396 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 20241110116938 по описа за 2024г на същия съд, 85 състав го е изпратил по подсъдност на СГС и е образувано настоящото дело.

Ищецът посочва, че бракът между него и В. Й. Я. е прекратен по взаимно съгласие със споразумение по чл.51 от СК, възпроизведено в постановеното решение №150738 от 24.06.2019г по гр.д.№26683/2019г на СРС, като се съгласили ищецът да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 630лв, дължима от 01.07.2019г.

Посочва също, че В. Й. Я. е образувала против него изпълнително дело №2287/2023год., 5 участък, по описа на ДСИ към СРС по издаден в нейна полза изпълнителен лист за принудително събиране на месечната издръжка в размер на 630лв за периода 01.07.2019г - 01.07.2023г, ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска, съответно сумите от 30 870лв главница и начислената върху нея законна лихва за периода от 10.07.2019г до 5.11.2023г в размер на 7 179,79лв.

Според ищеца, той не дължи така уговорената издръжка и законната лихва върху нея, тъй като споразумението между бившите съпрузи в тази част е нищожно – същото е симулативно, като прикрива действителната уговорка между двамата да си поделят поравно ежемесечните разходи за издръжката на детето, както поделяли и ежедневните разходи. Поради това счита, че ответницата има недобросъвестно поведение, като за нея издръжката води до неоснователно обогатяване и се облагодетелства за негова сметка.

Посочва алтернативно, че не дължи сумите по изпълнителното производство, тъй като той бил предоставил грижи в натура и се грижил ежемесечно, ефективно и лично за детето, т.е. било налице реално изпълнение. Допълва и че ежемесечно за всички нужди на детето бил извършвал пращания и същите били в общ размер от 21 478,42лв, конкретизирани с молба вх.№ 112070/17.10.2024г и за тях твърди: „Така, за периода от датата на развода до 01.08.2023г аз съм заплатил за издръжката на Л. сума в общ размер на 16 730лв, уточнени да са 21 478,42лв, в т.ч. са лично 2 заплатените от мен парични суми, както и сумите, наредени по сметка на В. за съответното месечно изравняване за периодите, в които тя беше разходвала повече средства за Л.“. Ищецът посочва, че на 20.03.2024г бил платил и сумата от 1865лв.

С постановено по делото и влязло в сила определение № 6718 от 29.04.2014г съдът намери за недопустим иска по чл.439 от ГПК по заявената недължимост на сумите по изпълнителното производство на основание нищожност на споразумението за развод в частта по определената издръжка за детето и прекрати производство по това заявено погасително основание. Със същото определение съдът прие, че е сезиран да разгледа иск за недължимост на претендирани от ищеца в изпълнителното производство суми, поради тяхното частично изплащане от ищеца и реално изпълнение чрез предоставяне на грижи, т.е. на основания, възникнали след приключване на съдебното производство, по което е издаден изпълнителния титул за събирането им.

Ответницата, като майка и законен представител на малолетното й дете, твърди, че за периода 01.07.2019г - 01.07.2023г ищецът не бил изплатил нито една вноска от присъдената издръжка и поради това на основание чл.426 о т ГПК, на 01.11.2023г против него било образувано изп. д. № 20231110402287/2023г по описа на Съдебно - изпълнителна служба при Софийският районен съд, 5-ти участък. Там била назначена съдебносчетоводна експертиза и същата установила към 05.12.2023г, че за периода 01.07.2019г - 01.07.2023г ищецът дължи общо 41 280,98лв за главници, лихви и разноски по изпълнителното дело. Там той платил само сумата от 916лв, а остатъкът възлизал на 40 364,98 лева.

Посочва, че възраженията на ищеца за неоснователно обогатяване на майката са неоснователни, тъй като той дължал издръжка на детето си, която не е заплатил, а нуждите на детето били задоволявани от нея.

Оспорва ищецът да е заплатил сумата от 16 730лв, уточнена на 21 478,42лв, за което не представял доказателства, а дори и да били платени, това било в изпълнение на негов нравствен дълг да се грижи за детето си и на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не можел да иска връщането им. Оспорва извършените от ищеца плащания по нейната сметка, тъй като между тях съществували други, финансови отношения.

3

Съдът намира за установено, че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие със сключено от тях и одобрено от съда споразумение за уреждане на отношенията им. Родителите са се споразумели, че родителските права спрямо малолетната им дъщеря Л. Ф. Г., родена на ******** г. ще се упражняват от майката В. Я. и детето ще има местоживеене при нея, а личните контакти с бащата ще се осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката в 10:00 часа в понеделник и го връща в дома на майката в 18:00 часа в неделя;

14 дни през зимната ваканция, 14 дни през лятната ваканция на детето, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по всяко друго време, взаимно уговорено между родителите.

Родителите са уговорили също, че бащата се задължава да плаща месечна издръжка в размер на 630лв на детето, считано от 01.07.2019 г. до навършване осемнадесет годишна възраст или до настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Заплащането на издръжката се извършва по банковата сметка на майката в Експресбанк, с посочен IBAN или в брой, срещу разписка за платена сума, до 10-то число на съответния месец, за който се дължи, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Съдът възприема така уредените от родителите, по гъвкав начин задължения по отглеждане на детето им, за обезпечаващи спокойна и устойчива среда за израстване на детето и формиране на психиката му, в изпълнение на основното им задължение по чл.143, ал.1 от СК - съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот, необходими за развитието на детето им. Особено предвид ниската възраст на детето към датата на прекратяване на брака, изискваща интензивни ежедневни грижи, съдът намира, че от родителите му в пълна степен е осигурен среда и начин на отглеждане, които да ги обезпечат. Освен, че е договорен в този смисъл режим по отглеждане на малолетното дете от двамата, то и по този именно начин са полагани и грижите за детето, което две седмици месечно е при единия родител и две седмици – при другия и това съдът намира за установено от приетата по делото непрекъсната електронна комуникация 4 между родителите в процесния период, потвърждаваща се и от показанията на разпитания по делото М.Н.Т.. Той също дава показания, че детето се отглежда от двамата родители, като две седмици месечно е при своя баща и той изцяло полага грижите по отглеждането му за този период и предполага, че през другите две седмици грижите се полагат от майката, доколкото бащата не е заявявал обратното. По делото страните не са оспорили тази именно начин на фактическо отглеждане на детето.

Пак от приетата по делото електронна кореспонденция, която съдът възприема изцяло, на основание приетата техническа експертиза, установяваща да е разменена между страните, а и като съответстваща на приетите по делото писмени доказателства за плащания от ищеца, съдът намира за доказано по делото, че за целия исков период от двамата родители са полагани всеобхватни грижи за детето им, включващи осигуряване на частна детска градина, платен медицински абонамент за обслужване, закупуване на купони за храна, допълнителни занимания за детето като шах, танци, медицински прегледи, консултации и изследвания, почивки. Всички тази активности и грижи за детето са осигурени чрез усилията на двамата родители и чрез поделени между тях поравно финансови разходи, подробно уточнявани от всеки от двамата родители и разпределяни помежду им, без съдът да констатира който и да е от двамата да не е заплатил дължимото от него за детето, като са съставяли ежемесечни баланси за разплащанията им. При проследяването им съдът намира за основателно възражението на ответницата, че са налице и други финансови отношения между страните, извън паричните разходи за детето им, които също са били уреждани помежду им ежемесечно, наред с поделянето на разходите за детето им, като са извършвани прихващания между общо дължимите от всеки от родителите суми и уравняване с използване израза „зануляване“, т.е. никой от двамата не дължи суми на другия за съответния период.

За целия процесен период, никой от двамата родители не е възразил по създадената от тях организация по отчитане и поделяне на паричните разходи за детето им и за извършваните прихващания или по останалите фактически действия по отглеждането му. Всеки един паричен разход, свързан с детето е бил индивидуализиран – напр. обувки, летни дрехи и др., посочен е по размер и този размер е разпределен поравно между двамата родители, като в зависимост от останалите дължими помежду им суми са постигали съгласие 5 кой на кого парична сума в какъв размер да преведе по банковата му сметка.

От приетата кореспонденция и платежни документи, съдът установява, че е имало и по-дълги периоди на уравняване на разходите, от месечен период, в които страните са уреждали помежду си дължимите суми и това съдът възприема, като установена между тях и по общо съгласие трайна практика, без никой от двамата да е заявявал, че интересите на детето са увредени и без да са налице и обективни данни за подобно увреждане.

Напротив, както съдът вече отбеляза родителите, въпреки разривът в отношенията им, са успели да създадат и поддържат гъвкава организация по осигуряване най-добрия интерес на детето им с осигуряване му стандарт на живот и активности над средните, което е и предпоставка за активното му израстване и формиране на устойчива психика.

Този установен резултат съдът намира, че отговоря и на постигнатото между родителите споразумение за дължими от тях съвместни усилия по отглеждането на детето, които са равностойни както като фактически действия, така и като финансови ангажименти. И двамата родители са били съгласни, че детето им има нужда точно от тези действия и платени суми и поради това и двамата са ги извършили и разходили и това мотивира съдът да приеме, че двамата родители са изпълнили поетите от тях съвместни и равностойни задължения по отглеждане на детето, вкл. участие в необходимите за това финансови разходи, в частност налице е изпълнение от бащата на задължението му да заплаща всички паричните разходи на детето.