Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 08.09.2020, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 408/2020
Вид
Решение № 260001
Подписан
08.09.2020
В сила
08.01.2021
Състав
КРЕМЕНА ТОДОРОВА СТАМБОЛИЕВА БАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1, изречение второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 395а · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 08.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Ангелина

Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-000934 от 25.06.2020 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на Т.Й. (Taмer Ozdemir), роден на *** ***, Република Турция от град Лювие, ул.„Руе Ашил Талон” № 14, Франция, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят Т.Й. чрез процесуалния си представител – адвокат П.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, защото в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП не се съдържали задължителните реквизити съгласно изискванията на ЗАНН, изложената фактическа обстановка в посочените два акта била неверна и не била извършена индивидуализация на наложеното наказание. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил инкриминираното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т.Й., не се явява. За него се явява адвокат П.К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като екземплярите от АУАН и от НП, предоставени на жалбоподателя и тези, намиращи се в кориците на делото не били идентични по отношение наличието на преводач. Представени са Писмени бележки, в които е посочено, че обжалваният акт следва да бъде отменен, тъй като изписаните най-отдолу на АУАН и на НП имена не ставало ясно в каква връзка са и липсвали идентификационните белези на посочените лица – ЕГН, адрес и т.н., фактическата обстановка била неясна, което водело до неяснота относно правната квалификация, невярна била фактическата обстановка, грешен бил посоченият час на деянието, липсвал превод, липсвали идентификационните белези касаещи жалбоподателя, отказът на жалбоподателя да подпише АУАН не бил удостоверен по надлежния ред и т.н. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началник на РУ –

Свиленград при ОДМВР

– Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 08.30 часа да 20.30 часа на 25.06.2020 година свидетелят Т.Р.Т. (служител на Сектор „Пътна полиция” (ПП) при ОДМВР – Хасково) изпълнява служебните си задължения, заедно с колегата си Петър Вихрев Макавеев. Изпълняват СПО.

На посочената дата около 11.30 часа на ГКПП „Капитан

Андреево”, на територията на община Свиленград, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобус” пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Мерцедес”, клас Е, кабрио, с френски регистрационен номер FF-185-DY, движещо се в посока от Република Турция към Република България, управлявано от жалбоподателя и собственост на „Мерцедес Бенц финансови услуги – Франция”. При извършената проверка от страна на граничния служител – свидетеля Й.Ж.А., се установява, че представеното му за проверка от страна на водача - жалбоподателя Т.Й., френско Свидетелство за управление (СУ) с № 14AW45432, издадено на 09.10.2014 година, е фалшиво. Друго СУ жалбоподателят не представя.

От приложената в преписката Експертна справка с № 130 от дата 25.06.2020 година, изготвена от Димитър Владимиров Димитров (специалист в областта на криминалистиката на ГКПП „Капитан Андреево”) става ясно, че посоченото СУ е неистински документ – не отговаря на спесимена по използвани видове печатна техника и интегрирани защити, снимката и персоналните данни са имитирани посредством различно печатащо устройство, под UV светлина се установява разлика на този вид защита спрямо спесимена, защитният кинеграмен елемент е имитиран. В същия смисъл е и заключението на Техническата експертиза, изготвено от вещото лице Христо Георгиев Ценев и приложено в кориците на НОХД № 334/2020 година на Районен съд – Свиленград.

След констатиране на нарушението лекият автомобил заедно с пътуващите в него лице са прехвърлени на платно „Изходящи леки автомобили и автобуси”, където ги заварва свидетеля Т..

Нарушителят дава Обяснение в писмена форма, приложено в кориците на делото с надлежен превод на български език, в което сочи, че не бил запознат с документите, които бил подписал (не знаел какво подписва).

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Т.Р.Т.

– Младши автоконтрольор, І степен в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Т.Й. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 187503. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите И.С.В. и Й.Ж.А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без СУ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен чрез прочитането му на жалбоподателя - нарушителя Т.Й., който сочи че няма възражение против констатациите в Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акта. Жалбоподателят Й. отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, които откази са удостоверени с подписа на един свидетел с посочени трите му имена – Димитър Владимиров Димитров. Описаните действия са извършени с участието на преводач - лицето П.Х.Р., която превежда от български на турски език и обратно на нарушителя Й..

Независимо от отказа си да получи екземпляр от АУАН, нарушителят получава такъв.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Т..

Срещу

Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя Й..

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 20-1253-000934 на 25.06.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Й. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.06.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Извършен е и превод от лицето П.Х.Р.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година, вземайки предвид факта, че Т.Р.Т. заема длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и предвид факта, че Димитър Иванов Янакиев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”, т.е. Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” от лицето Димитър Иванов Янакиев е служебно известно на Съда.

Приложена е и Справка от НБД

„Население”, видно от която нарушителят няма постоянен адрес в Република България.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 31.08.2020 година свидетели – Т.Р.Т., И.С.В. и Й.Ж.А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т.Р.Т., И.С.В. и Й.Ж.А., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият от посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без СУ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност,

Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

ПО

ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния

Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда

– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН