Определение № 5630 от 15.06.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5630 гр. София, 15.06.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100505931 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 5370/12.04.2022 г. (по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ), подадена от длъжника ИВ. К. П., срещу отказ на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх.

№ 08357/06.04.2022г., да прекрати изпълнително дело № 20188500400255, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Жалбоподателят намира процесния отказ за неправилен и необоснован.

Счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че не е настъпила перемпция и на това основание е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Излага подробни съображение досежно неправилността на атакувания отказ.

Взискателят не е взел становище по частната жалба..

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустимо, но е неоснователна.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира следното:

Изпълнително дело № 20188500400255/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 29.03.2018 г. на „БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.09.2015 г. по гр.д.

1

№16105 /2015 г. на СРС, ІІ ГО, 113 състав, за сумата в размер на 748.87 лева – незаплатено възнаграждение по договор за потребителски заем от 09.10.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху за периода от 25.03.2015 г. до заплащане на вземането, договорна лихва в размер на 6.33 лева за периода 20.09.2013 г. до 11.03.2025 г. и 325 лева разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е възложил на съдебния изпълнител извършване на всички действия по изпълнителното дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.

В хода на производството по изпълнително дело №

20188500400255/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, вземането на взискателя „БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ****, е прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, с договор за цесия от 14.09.2018 г., което е съобщено на длъжника.

Новоконституирания взискател "Агенция за събиране на вземания" ЕАД

, с молба от 18.01.2019 г. е поискал налагане на запор на последната открита банкова сметка на длъжника, като със същата молба на свой ред е възложил извършването на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител (на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), Извършени са действия с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, в това число и справка за налични трудови правоотношения на длъжника, като не е спорно, че на 15.01.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

С молба от 23.03.2022 г. длъжникът е поискал на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство.

На 24.03.2022 г. взискателят е информирал съдебния изпълнител, че длъжникът е заплатил директно към него цялото вземане в общ размер от 1 688.60 лева, като е посочил конкретните дати, на които е получил плащания и техния размер, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК е поискал прекратяване на изпълнителното дело, след събиране на дължимите такси, и вдигане на наложенте запори, възбрани и други обезпечителни мерки.

2

Със съобщение изх.№ 08357/06.04.2022 г. А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, е уведомил длъжника за отказа си на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да прекрати изпълнителното производство, а като мотив за това е посочил, че перемция не е настъпила, тъй като в периода на действие на извънредното положение в страната по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение до 13.07.2020 г. не са налагани запори на банкови сметки на физически лица, както и върху трудови възнаграждения и пенсии.

Съобщение с изх.№ 08357/06.04.2022 г. е връчено на длъжника на електронен адрес, постъпил в посочената електронна среда на 06.04.2022 г., за което е налице потвърждение от сътрудник на адв.Константин Стойчев – пълномощника на длъжника.

При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтичането на период от две години, в които взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия и това му бездействие законодателят приравнява по последици на десезирането на съдебния изпълнител поради житейски обоснованото предположение, че взискателят е загубил интерес от продължаването на процеса. Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по силата на закона – ex lege, а съдебният изпълнител, след като установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти чрез своя акт – постановление прогласява прекратяването на изпълнителното дело, тоест актът на съдебния изпълнител има декларативен, а не конститутивен ефект.

Според настоящият съдебен състав разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е приложима в настоящия случай. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

3

Съобразно тази разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните и давностните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.

Безспорно е прието в практиката и доктрината, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е преклузивен, но и процесуален срок. В случая се касае за процесуален срок за извършване на изпълнителни действия по висящо изпълнително производство, поради което течението на този срок е спряло на основание горецитираната разпоредба. В случая не се касае за преклузивен срок за предявяване на иск, в който случай, срокът би спрял да тече само за времето от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г., с оглед изменението на закона от 09.04.2020 г., по силата на което е отпаднало спирането на течението на други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти. Т.е. нормата на чл. 3, т. 1 от Закона е приложима по отношение на процесуалния преклузивен срок за извършване на изпълнителни действия и е неприложима по отношение на преклузивните срокове за предявяване на иск.

В процесния случай, последното поискано от новоконституирания взискател изпълнително действие е с молба от 18.01.2019 г. - налагане на запор на последната открита банкова сметка на длъжника и е възложил извършването на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител (на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а последното изпълнително действие е налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на И.П., със запорно съобщение изх.№ 01309/15.01.2020 г., получено от „Е. -2008“ ЕООД на 17.01.2020 г.

Изпълнителното действие - запор върху вземането за трудово възнаграждение на И.П., е осъществено на 17.01.2020 г., защото меродавна е не изходящата дата на изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение, а датата, на която последното е получено от третото задължено лице. От тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и той е текъл до 12.03.2020 г., през който период са изтекли 1 месеца и 24 дни. След което и в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. срока е спрял да тече на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по 4 време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Отново е започнал да тече от 22.05.2020 г., на основание § 13 от ПЗР, съобразно която рзапоредба сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

От 22.05.2020 г. е започнал да тече остатъка, като към 23.03.2022 г.

(датата на депозиране на молбата на длъжника за прекратяване на делото) са изтекли още 1 година и 10 месеца, или общо 1 година 11 месеца и 24 дни , респ. към 23.03.2022 г. не е изтекъл предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок.

Предвид гореизложеното производството по процесното изпълнително дело към 23.03.2022 г. (когато длъжникът е подал молба с искане за прекратяване на производството) не е прекратено по силата на закона, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5370/12.04.2022 г. на ИВ. К.

П., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело

№

20188500400255/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх.№ 08357/06.04.2022г., поради настъпила перемция към 23.03.2022 г., като неоснователна

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6