Решение № 4561 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100502873 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Н. К., уточнена с молба, вх. № 68254/20.05.2026 г. по описа на СГС, че жалбата се подава само от името на въззивницата, в лично нейно качество, като молител единствено по отношение на нея, срещу Решение № 23794 от 29.12.2025 г., постановено по гр. дело № 46220/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 181 състав, в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от И. Н.

К. в производство на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Я. М. И., с искане за налагане на мерки за защита по отношение на молителката за извършени от ответника актове на домашно насилие на 13.07.2025 г., изразяващи се отправяне на обиди, като е отказано да се издаде заповед за защита; осъдена е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И.

Н. К. да заплати на Я. М. И. разноски в размер на 600,00 лева, а на СРС държавна такса в размер на 25,00 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като се излагат съображения. Моли да се отмени решението на СРС и да се постанови ново такова, като се допуснат още доказателства и свидетели, с които да се установи твърдяното домашно насилие в условия на целенасочен и системен психически тормоз, който продължава и към момента на подаване на жалбата, с което да се уважи молбата.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият Я. М. И. не е депозирал писмени възражения.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от 1 страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивният съд, съобрази следното :

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И. Н. К., подадена лично и като майка и законен представител на малолетното дете К.Я. И., срещу Я. М.

И. за защита от домашно насилие, за което се твърди, че е осъществено на 13.07.2025 г. Според изложеното в молбата, при осъществяване на лични отношения между бащата и детето ответникът отправил към молителката обидни квалификации, като я нарекъл „изрод долен“, „чудовище такова“ и заявил, че й „липсвал родителски капацитет“, както и отправил обвинения, че детето се отчуждава от него. Твърди се още, че тези действия представляват психическо и емоционално домашно насилие, извършено в присъствието на малолетното дете, поради което е поискано налагането на мерки за защита по отношение на молителката и детето.

Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.

С Решение № 23794 от 29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 46220/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 181 състав, съдът е отхвърлил молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, като е отказал да издаде заповед за защита. Със същото решение И. Н. К. е осъдена да заплати на Я. М. И. разноски в размер на 600 лева, както и държавна такса в размер на 25 лева.

Доводите във въззивната жалба се свеждат до оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поисканите от молителката доказателства и свидетели, неправилна преценка на събраните по делото доказателства и необоснованост на извода, че по отношение на въззивницата не е осъществен акт на домашно насилие. Поддържа се, че отправените към нея обидни квалификации са част от системен психически тормоз, поради което се иска отмяна на решението, уважаване на молбата за защита, както и допускане във въззивното производство на нови доказателства и свидетели.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че установеното по делото поведение на ответника не осъществява състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Действително, от събраните доказателства се установява, че в хода на възникналия между страните спор ответникът е използвал спрямо въззивницата обидната квалификация „чудовище“, като сам признава този факт. Само по себе си подобно словесно поведение е укоримо и несъвместимо с установените правила за уважително общуване между родители, още повече при наличие на общо малолетно дете. Това обаче не означава автоматично, че всяка употребена обидна реплика представлява акт на домашно насилие по смисъла на закона.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба извежда отделни употребени изрази извън конкретния фактически контекст, в който същите са били произнесени, и изгражда оплакванията си единствено върху тяхното буквално съдържание. Подобен подход не съответства на изискването всички относими факти и 2 обстоятелства да бъдат обсъдени в тяхната взаимовръзка и цялост. Преценката дали е налице психическо или емоционално насилие не може да бъде основана единствено на отделни реплики, разглеждани изолирано, а следва да отчита конкретната житейска ситуация, поводът за възникването им, отношенията между страните и цялостното им поведение. Именно цялостният анализ на доказателствения материал установява, че процесните реплики са били отправени в рамките на ескалирал конфликт между родители, възникнал при осъществяване на личните отношения с общото им дете. От доказателствата по делото не се установява ответникът да е провеждал целенасочено, системно и продължително поведение, насочено към психическото подчиняване, унижаване или емоционалното увреждане на въззивницата, каквото законът визира като домашно насилие. Напротив, употребените думи представляват проява на моментна емоционална реакция в рамките на възникналия спор, която, макар да е обществено укорима, не достига необходимия интензитет за да бъде квалифицирана като акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. В тази връзка правилно районният съд не е изолирал отделни изрази от фактическата обстановка, а ги е преценил съвместно с всички останали установени по делото обстоятелства. Именно този комплексен анализ е довел до правилния извод, че между страните е налице силно изострен междуличностен конфликт, обусловен от влошените им отношения след прекратяване на фактическото съжителство и споровете относно общото им дете, но не и поведение, осъществяващо фактическия състав на домашно насилие. Следва да се обърне внимание че производството по ЗЗДН не е предназначено да разрешава семейни конфликти и междуличностни неразбирателства, а да осигури защита при установено по несъмнен начин поведение, осъществяващо състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В конкретния случай такова поведение не се установява от събраните по делото доказателства, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е извършил конкретна и задълбочена преценка на твърдените действия с оглед тяхното съдържание, интензитет и контекст на отношенията между страните. Обосновано е приел, че установеното по делото поведение не осъществява състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а представлява ескалация на междуличностен конфликт между страните.

Жалбата е изцяло неоснователна по изложените в нея доводи.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поисканите от молителката доказателства и свидетели. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства, необходими за изясняване на релевантните за спора факти, като е 3 постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка. Исканите допълнителни доказателства не са от естество да доведат до различен извод по делото.

Неоснователен е и доводът, че по делото е установено упражняване на целенасочен и системен психически тормоз. От събраните доказателства не се установява поведение, което по своето съдържание, интензитет и насоченост да осъществява фактическия състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

Неоснователно е и твърдението, че употребените от ответника изрази сами по себе си обосновават извод за психическо насилие. Същите са изречени в конкретна конфликтна ситуация между страните, поради което не могат да бъдат преценявани изолирано от фактическия контекст, в който са употребени. Изваждането им извън този контекст води до превратно възприемане на действителния смисъл и характер на случилото се, без от това да може да се направи извод за осъществен акт на домашно насилие.

По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.

По разноските :

Въззивният съд постанови въззивницата И. Н. К. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за жалбата й в размер на 6,39 евро.

Претенция за присъждане на разноски е направена единствено от въззиваемия в размер на 640 евро, за които са представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените разноски за въззивното производство в претендирания размер.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23794 от 29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 46220/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 181 състав.

ОСЪЖДА И. Н. К. ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивното производство в размер на 6,39 евро.

ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН ********** да заплати на Я. М. И., ЕГН ********** сумата от 640 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5