Решение № 404 от 18.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Несебър, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100404 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за допълване на решение с правно основание чл.250 от ГПК.

Съгласно окончателния доклад по делото, Д. В. С., чрез назначения му особен представител, е предявил следните искове срещу ответника „А.Б.Б.“ АД: 1) за осъждането на ответника да му заплати сумата в размер на 4 988,16 лева, представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени през периода 15.07.2019г. – 31.07.2023г. разходи за пътувания с цел участие в съдебни производства и запознаване с материали по съдебни дела; 2) за осъждането на ответника да му заплати сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерни действия на банката, изразяващи се в предявяване и поддържане на неоснователни претенции пред съд, както и на липсата на предприети от банката действия по заличаване на вписаната ипотека върху притежавания от ищеца недвижим имот; 3) за осъждането на ответника да му заплати сумата в размер на 1 087,66 щатски долара, с левова равностойност 1 967,34 лева, по правилата на неоснователното обогатяване.

По делото е постановено решение № 414 от 27.11.2025г., с което: 1) съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Д. В. С. иск за осъждане на „А.Б.Б.“ АД да му заплати сумата в размер на 4 988,16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за път и престой, направени във връзка с пътувания, осъществени през периодите от 15.07.2019г. до 18.09.2019г. и от 09.01.2023г. до 30.07.2023г., които са били необходими за организиране на защита и участие в открити съдебни заседания по отношение на предявяване и поддържане на неоснователен иск за недължими суми и незаконосъобразно удържане от ищеца на парични суми за разноски по 1 дело; 2) съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Д. В. С. иск за осъждане на „А.Б.Б.“ АД да му заплати сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени тревоги, психически стрес, душевни болки и страдания в резултат на неправомерно поведение на ответника, включващо предявяване и поддържане пред съд на неоснователен иск за недължими суми, незаконосъобразно удържане от банкова сметка на ищеца на парични суми за разноски по дело, незаличаване на вписана ипотека, което е в противоречие със закона, морала и добрите нрави, поддържане на лоша кредитна история в Централния кредитен регистър; 3) осъдил е „А.Б.Б.“ АД да заплати на Д. В. С. сумата в размер на 1 087,66 щатски долара, с левова равностойност 1 967,34 лева, представляваща платена от ищеца през месец август 2019г. без основание сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2024г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.250, ал.2, изр. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на тази молба, както и становище за нейната неоснователност и недоказаност.

Съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената според ищеца част от спора, не е необходимо молбата за допълване на решението да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Поради това и по аргумент на противното от чл.250, ал.2, изр. 2 от ГПК я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди същата, поотделно и в съвкупност с данните по делото и становищата на страните, намери за установено следното:

Молбата за допълване на решението е допустима, защото е подадена в срока по чл.250, ал.1, изр. 2 от ГПК и от страна по делото, но разгледана по същество е неоснователна, а мотивите за този правен извод са следните:

По смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно молбата за допълване на постановеното по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна.

С молбата си по чл.250 от ГГПК, подадена на 27.01.2026г. (л. 328 от делото) по същество ищецът поддържа и иска произнасяне по същите тези искания, които е формулирал и в молбата си до съда (искова молба) от 08.03.2024г. (л.58-61), т.е. преди подаване на исковата молба от особения му представител, с което последният е очертал предмета на спора, и дори преди той да бъда назначен за такъв по делото, а именно: 1) „Моля да задължите ответника и да предприеме необходимите действия пред ЦКР с оглед отразяване на фактическото положение, а именно, че доверителят ми няма непогасени задължения към банка А.Б.Б.“, и 2) „Моля да задължите ответника да предприеме необходимите действия с оглед заличаване на вписаната в негова полза ипотека в/у жилище, 2 находящо се в обл. Бургас, общ. Несебър, с. Кошарица, ПИ с ид. 39164.***.“.

1. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 22/16.07.2009г. за централния кредитен регистър, институциите по чл.4, ал.1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съгласно чл.24, ал.1 и ал.2, когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл.4, ал.1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението, институцията по чл.4, ал.1 е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор на заявителя. Отсъстват твърдения и доказателства ищецът да е сезирал ответника, съответно да се е възползвал от предвидената процедура в чл.24 от Наредбата, която предвижда нормативно установен ред за защита на лицата, които считат, че подадената и съдържащата се в регистъра информация за тях е неточна.

Банките и кредитните институции са задължени да подават в този регистър информация за кредитната задлъжнялост на клиентите си, като неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение обуславя приложимост на санкциите по чл.26 от Наредбата – преустановяване на достъпа до регистъра, а така също и предвидените в закона за кредитните институции санкции и надзорни мерки. Задължението на банката и кредитните институции да подават информация до ЦКР има административен характер и представлява част от административното правоотношение между съответната банка или кредитна институция и БНБ като орган, в чиито правомощия е регулирането и осъществяването надзор върху дейността на другите банки в страната. Поради това БНБ е единствено компетентна да изисква подаването на информация за ЦКР. Гражданският съд не разполага с компетентност да задължи банкова или кредитна институция да подаде информация в ЦКР, а още по-малко информация с определено съдържание за задлъжнялост или липса на такава на клиент на банката.

Ако клиентът на банката твърди невярност на информацията в ЦКР, свързана със задължението му към банката, то той има право да поиска корекция на информацията съгласно чл.24, ал.1 от Наредбата. С оглед характера на информацията в ЦКР, дължимостта на вземанията на банката може да бъдат предмет на исково производство по осъдителен или установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, предявен от банката срещу клиента, или по отрицателен установителен иск, предявен от клиента срещу банката. Недопустимо е обаче предмет на исков процес да бъде съдържанието на информацията по чл.68 от Закона за кредитните институции, която банката съхранява и подава в ЦКР по реда на Наредбата.

Съобразно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПЩ, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, а съгласно трайната практика на съдилищата, посоченото 3 задължение на институцията по чл.4, ал.1 от Наредбата е административно, а не е с източник договор между страните, поради което гражданският съд не е компетентен да реши спора относно неизпълнението му. Неизпълнението на това задължение може да има за гражданскоправна последица ангажиране на отговорността на институцията по чл.4, ал.1 за вреди – арг. от чл.17, ал.2, вр. чл.10, ал.3 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър или интерес от иск за установяване недължимост на претендираните, вписани в регистъра суми.

Предвид изложеното, гражданският съд не е компетентен да разпореди заличаване на данните за ищеца в централния кредитен регистър, поради което такъв иск би се явявал процесуално недопустим, което пък би имало за последица прекратяване на производството по делото в тази му част и връщане на исковата молба на основание чл.130 от ГПК.

II. Нито в чл.179, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, нито в чл.19, ал.1 от Правилника по вписванията, е регламентиран самостоятелен конститутивен иск за заличаване на вписана ипотека. Такъв иск не е предвиден в законодателството на Република България и в правомощията на съда не влиза задължението да заличава ипотеки или да обезсилва или отменя нотариалните актове, в които те са инкорпорирани. Решението на съда, по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗЗД, въз основа на което може да бъде заличена ипотека, съобразно константната практика на ВКС и правната теория, следва да бъде постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено от ипотеката, не съществува или установителен иск, че не съществува ипотечно право. Заличаването е последица от уважаването на така посочените установителни искове. Сам по себе си искът за заличаване на ипотека следва да е конститутивен, с оглед целените правни последици от ищеца, но предмет на конститутивен иск иск могат да бъдат само потестативни права, които могат да се упражнят само съдебно и предпоставят изрично овластяване за това от закона. Такъв иск може да бъде предявен само при изрично предвидените случаи, а заличаването на ипотека не е измежду тези, за които законът да допуска въз основа на изрична правна норма.

Производството по заличаване е регламентирано като вид охранително производство, поради което спрямо него приложение намират съответно общите правила на ГПК, доколкото липсват особени правила, както предписва чл.530 от ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.531, ал.1 от ГПК и чл.8, ал.1, изр. 1 т ПВп, охранителното производство започва по молба на заинтересовано лице, т.е. което има интерес да сезира съдията по вписванията за оказване на дължимото от него съдействие.

Вписаната законна или договорна ипотека може да бъде заличена в няколко отделни хипотези: 1) по съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма; въз основа на влязло в законна сила съдебно решение (двете хипотези са предвидени в чл.179, ал.1 от ЗЗД и чл.19, ал.1 от ПВп); 2) по искане на купувача на ипотекирания имот, придобит на публична продан, когато купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 от ЗЗД (чл.19, ал.2 от ПВп и чл.175, ал.1 от ЗЗД) или 3) по искане на всяко заинтересовано лице, когато са изтекли десет години от датата на вписването на ипотеката – чл. 22 от ПВп. В нито една от посочените хипотези 4 заличаването не е обвързано с пълното погасяване на дълга: кредиторът може да поиска заличаване и без да е получил удовлетворение, съдът може да прогласи нищожност на ипотеката, но дългът, който тя обезпечава, да е валидно поет и да продължава да съществува, купувачът на публичната продан може да поеме обезпеченото задължение, а в хипотезата на чл.22 от ПВп, ипотеката се заличава поради изтичане на предвидения срок, без оглед на изпълнението и неизпълнението на обезпеченото в нея вземане. Аргумент в тази насока може да бъде черпен и от чл.20 от ПВп, уреждащ особен случай на заличаване на вписването без да е изплатен още ипотечният дълг, по съгласие, дадено от недееспособен.