Решение № 121 от 15.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Монтана, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500004 по описа за 2023 година

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на М. П. С. против решение на Районен съд- Б. от 04.08. 22г. по гр.дело № 92/21г .

В жалбата се твърди,че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, освен това е и неправилно, като в тази насока са изложени подробни съображения. Искането е да се отмени същото , като се постанови ново,с което да се уважи предявения иск,като се присъдят и направените в производството разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката поддържа така изложените твърдения.

Депозирана е и частна жалба от М. С. против определение от 26.10.2022 г.,с което е изменено посоченото по-горе решение в частта досежно разноските.В частната жалба се твърди,че съдът неправилно е присъдил в пълен размер претендираното от страна на ответника възнаграждение за адвокатска защита, тъй като не са били налице условията на закона.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Б. Т. С. както по въззивната, така и по частната жалба ,който чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи в тази насока. В съдебно заседание твърди,че от доказателствата по делото не се установява твърдяната заплаха по отношение на жалбоподателката, под въздействието на която същата е била принудена да подпише договора за дарение .Моли съда да потвърди атакуваното решение,като присъди и направените в производството разноски.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за 1 установено следното:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна ,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел,че в случая ищцата не е доказала процесния договор да е сключен под заплаха ,освен това и същият е погасен по давност.

Настоящият съдебен състав споделя изцало тези правни изводи на РС по следните съображения:

По делото е безспорна следната фактическа обстановка, възприета както от първата инстанция, така и от настоящата :

На 14.12.1992 г. с Нотариален акт № 388, том 1, дело № 645/1992 г. на Нотариус при БРС, ищцата и съпруга й Б.С. прехвърлили процесния апартамент с идентификатор ***, представляващ Апартамент ** в гр. *., ж.к. И., бл.* вх. * ет. * и гараж № **, на сина си Т.Б.

С. срещу задължение за гледане и издръжка. След 7 години с Решение от 30.06.1999г. по гр.д. № 76/1999г. по описа на Районен Съд Б. договорът е развален поради неизпълнение.

На 28.12.2006г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1069, том V, рег.

№ 6955, дело № 1077/2006г. на Нотариус О.К. с рег. № *** от регистъра на НК ищцата и съпруга й отново прехвърлили на сина си Т.Б. /починал на 04.01.2021г./ правото на собственост върху процесния недвижим имот. След смъртта на Т.Б. на 04.01.2021 г. негов единствен наследник и собственик на апартамента е ответникът Б. С. .

Твърдението на ищцата е в насока,че договорът за дарение е сключен под заплаха от страна както на съпруга й, така и на нейния син Т. С..

Константната съдебна практика и правната теория приемат, че за да е осъществен съставът на чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и то съдържа порок. Заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица.

Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на средства, които могат да възбудят основателен страх.

Такива средства са както осъществена психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия /напр. домашно насилие и др./, които целят и като краен резултат формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва сделката. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва, че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.30 ЗЗД, от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха. Личността на страната, претендираща унищожаемостта 2 на договора в хипотезата на чл.30 ЗЗД, е правно релевантно обстоятелство, което може да обоснове или да изключи възможността точно у това лице и при конкретната обстановка да са формирани страховите представи. Поради това, доказателствата за качествата и социалните умения на личността, данните за психическа уязвимост, емоционална неустойчивост и провеждана във връзка с това терапия, за преживяно домашно насилие и др., са относими елементи към фактическия състав на заплашването като основание за унищожаване на сделка. Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД, означава да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да се даде отговор на въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена. Това е така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвани за възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови представи, а спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните личностови характеристики и социални умения на лицата, обект на заплахата./Решение № 222/07.12.2017 г. по гр.дело № 4594/2016 г.І

За да е основателна претенцията по чл.30 ЗЗД ищецът следва да установи , че с действията си насрещната страна, или трети лица са възбудили у нея основателен страх, под въздействието на който е направено волеизявлението за сключване на сделката.

В настоящия случай ищецът не е доказал посочените по-горе елементи от състава на чл.30 ЗЗД.

От показанията на св.В.,Д.,Л. се установява,че след смъртта на съпруга на ищцата Б.С. синът й „започнал да се кара странно с майка си“,да повишава тон,отправял обидни забележки.Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като приема,че действително отношенията между двамата са били влошени, но следва да се има предвид,че тези показания са относими към периода след 2015 г./това не е установено точно, тъй като свидетелят Д. посочва период след 2017/2018г./

Липсват обаче каквито и да е доказателства,че към момента на подписване на сделката нейния съпруг и син са имали подобно отношение и ищцата е изпитвала страх от тях.

Нещо повече,св.В.,Д./които са свидетели на ищцата/ са категорични,че отношенията в семейството са били добри,а свидетелката С. твърди,че както сина,така и бащата са били кротки,разбрани и неконфликтни ,докато ищцата е създавала проблеми в техните отношения .Съдът кредитира показанията на С./независимо от близката родствена връзка с ответника/ , тъй като същите се подкрепят и от показанията на останалите свидетели ,а и липсват каквито и да е доказателства в обратна насока .Единствено свидетелката Д. дава показания,касаещи процесното дарение, но същата свидетелства относно обстоятелството,че ищцата е изразила несъгласие пред нея със сделката, като обяснила,че не е трябвало да се съгласява с прехвърлянето.

Анализирайки доказателствата по делото се налага извода,че ищцата не е доказала факта на осъщественото насилие към момента на подписване на договора .Нещо повече, от свидетелските показания се установява,че до 2015г. семейството е живяло задружно и в разбирателство .Никой от тях не свидетелства,че ищцата се е страхувала от съпруга си и сина си както към 2006 г., така и впоследствие .

В жалбата се твърди,че с оглед възрастта и психическото състояние на ищцата същата е била податлива на упражняваната психическа принуда.

В случая обаче не са представени никакви доказателства, от които може да се направи извод относно характеровите особености на ищцата,обуславящи податливостта й към създаване на страхови представи . Всъщност от показанията на св.С. се установява,че 3 ищцата се е бъркала в отношенията с бившия й съпруг,което е било и причината за разводаобстоятелство, което поставя под съмнение описанието на ищцата като безпомощна и податлива на манипулации .

Предвид гореизложеното съдът намира,че в случая не са налице условията на чл.30 във вр. с чл.27 ЗЗД, поради което и правилно предявения иск е отхвърлен като неоснователен.А след като това е така, то и атакуваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна ,като по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение, РС е приел,че с оглед фактическата сложност на делото, положените усилия от страна на адвоката на ответника и икономическата обстановка в страната не следва да се уважава възражението за прекомерност от страна на ищеца ,поради което и е присъдил претендираната сума от 1200 лв. в пълен размер.

Настоящата инстанция не възприема така изложените доводи.

Видно от разпоредбата на чл.7,ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/действаща ком момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,както и към момента на постановяване на съдебното решение/ ,минимално дължимия хонорар за дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори е 600 лв.С решението си съдът е приел,че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата 954 лв.предвид постъпило възражение за прекомерност.Като аргумент за това е изложил ,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,липсва голям обем от доказателства и процесуални действия,които биха обусловили този хонорар.Настоящият съдебен състав се солидализира изцяло с така изложените съображения,поради което и приема, че дължимото адвокатско възнаграждение е правилно определен,поради което и не са били налице за постановяване на атакуваното определение,с което е изменено решението в тази част.Предвид гореизложеното съдът намира атакуваното определение за неправилно, поради което и следва да бъде отменено, като бъде отхвърлена молбата на Б.С. за изменение на Решение на Районен съд- Б. от 04.08. 22г. по гр.дело № 92/21г . в частта за разноските като неоснователна.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемия Б. Т. С. направените от последния разноски в размер на 1202,52 лв.Постъпило е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на жалбоподателя,но съдът намира същото за неоснователно.Видно от новата редакция на разпоредбата на чл.7,ал.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално предвидения хонорар за дела за унищожаване на договор е 1500 лв.