Решение № 4133 от 19.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. София, 19.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110152288 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу И. Г. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 37568/2022 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу И. Г. В. за сумите от: 3050,23 лева (три хиляди и петдесет лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 672,02 лева (шестстотин седемдесет и два лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до 20.06.2022 г., 27,28 лева (двадесет и седем лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,44 лева (шест лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г., както и държавна такса в размер на 75,12 лева (седемдесет и пет лева и 12 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на 1 база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията – както за галвници, така и за лихви. Оспорва и дължимостта на непогасената част от процесните вземания. Сочи, че липсва топломер на входа на процесния обект, собственост на ответника. Лихвите били начислени в завишен размер. Незаконосъобразно е включена „такса сградна инсталация“ при формирането на сумите. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище във връзка с отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 17.01.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 09.03.2023 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че в процесния период ответникът е собственик на топлофициран недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 4 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода, като на 4 от отоплителните тела е поставен ИРРО. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач на база реален отчет. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Дяловите единици били отчетени по електронен път /с раодиоотчитане/ и показанията били нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. Топлата вода през процесния период била начислявана по реален отчет, като били съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната /лице, подсигурило достъпа/. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип. Посочено е, че монтираният от ищцовото дружество топломер се намира преди абонатната станция на сградата

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 3077,51 лв., от които 3048,69 лв. топлинна енергия и 27,28 лв. дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане за отоплителен сезон м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на 180,08 лева и сума за възстановяване за отоплителен сезон м.05.2019 г. – м.

04.2020 г. в размер на 206,80 лв., като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. След извършеното изравнение от м. 09.2020 г. задължението се увеличило с 1,54 лева. Общата сума за главница за топлинна енергия след корекцията възлиза на 3050,23 лева. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 669,85 лв. върху непогасената топлинна енергия и 6,44 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително 3 поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 11.07.2019 г., вещото лице е посочило, че тъй задължението възлиза на сумите от: главница за ТЕ – сумата от 1419,66лева, лихва върху главницата за ТЕ – сумата от 241,47 лева, главница за дялово разпределение – сумата от 27,28 лева и лихва върху главницата за дялово разпределение – сумата от 6,44 лева.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.07.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.07.2019 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 11.07.2019 г., като главница за ТЕ е в размер на 1419,66 лева, а главница за дялово разпределение – сумата от 27,28 лева. Предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от 11.07.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 1419,66 лв., като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 3050,23 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 10.07.2019 г. като неоснователен.