Решение № 8407 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8407 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110170171 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. К., ЕГН: **********, адрес: адрес срещу Н. Р. М., с адрес: адрес, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от: 5010 лева- неимуществени вреди, изразяващи се в напрегнатост, безпокойство, притеснения, засягане на чувството за справедлИ.ст и лично достойнство, злепоставяне в колегиалната работна среда, опетняване на доброто име и авторитет на служител с над 23 годишна практика в органите на *** на СДВР, на държавен служител на отговорна длъжност, издаване безпокойство от опасност да бъде потърсена административна или наказателна отговорност; сумата от 42 лева- имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за закупуване на средства за успокояване и за подобряване на концентрацията,вследствие от протИ.правно поведение на ответника- подаване на неоснователни сигнали и жалби срещу ищеца в периода 26.01.2023г. -02.10.2023г. , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е полицейски инспектор в *** на СДВР. На 26. 01.2023 г. е бил дежурен. Вечерта на същата дата ответникът, заедно с неговия син, е бил участник в ПТП в ***, близо до кръстовището с ***. Сигналът за ПТП бил приет в МВР и на местопроизшествието бил изпратен полицейски патрул в състав полицейски инспектор И.

Б., и мл. полицейски инспектор Б. З.. Ищецът сочи, че посетил мястото на ПТП в качеството му на оперативен дежурен, информирал се за произшествието, предал служебни документи по случая и напуснал мястото на ПТП. За ПТП-то служителите от патрула са изготвили Протокол за ПТП от 26.01.2023г., издали са АУАН на виновния водач Р.Е.Д., изготвили са протокол за обиск и заповед за задържането й за употреба на наркотични вещества.

Твърди се, че спрямо ответника не са отправени обвинения и не е търсена отговорност във връзка с ПТП. Въпреки това ответникът е сезирал полицейския патрул, а в последствие и органите на МВР, 4 пъти, където е отправил претенции към работата на ищеца а именно:

1

1.Жалба (в устна форма) до патрула, който работи по ПТП, в състав полицейски инспектор И. Б. и мл. полицейски инспектор Б. З.; 2. Жалба по телефона до Главния дежурен на СДВР за 26.01.2023г; 3.Сигнал/Жалба до *** на СДВР и 4.

Сигнал/жалба до Министъра на вътрешните работи, рег.№*** от 02.10.2023г. В същите се съдържали неверни твърдения, за незаконно вмешателство и оказване на натиск от ищеца поради лична заинтересованост върху патрула на СВДР; разпъване на полицейски чадър над виновния водач на л.а., установен да управлява МПС под въздействието на наркотични вещества. Сочи се, че по заповед на Министъра, по случая била назначена проверка на действията на ищеца от комисия на *** - СДВР. Комисията отхвърлила обвиненията на М. и не намерила основание за налагане на дисциплинарно наказание. В доклада от проверката Комисията заключила:

„Не се установява нарушаване на нормите на етичния кодекс на МВР, служебните задължения и дисциплина и/или други нарушения на закона от страна на инспектор инж. Д.

К..“

Ищецът излага твърдения, че поради действията на ответника, в продължение на повече от 10 месеца, от 26.01.2023г. до датата на образуване на делото, бил обект на различни служебни проверки, няколкократно бил задължаван да дава обяснения пред специална създадена служебна комисия по случая, случаят станал предмет на продължителни коментари от колегите. Създадено му било вътрешно неудобство, притеснения, тревоги и допълнително напрежение при изпълнение на служебните си задължения, злепоставен бил пред колегите и началници, в т.ч. и Министъра на вътрешните работи, опетнено било доброто му име и авторитет пред тях. Засегнато било чувството му за справедлИ.ст и лично достойнство. Имал притеснения от търсене на административна, наказателна или дисциплинарна отговорност. Започнал да има пропуски в работата, разсеяност, липса на концентрация и съсредоточеност над възникналите казуси и ситуации.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Поддържа се, че не става ясно по каква причина ищецът е посетил мястото на точно това ПТП „в качеството му на оперативен дежурен в *** на СДВР на този ден“. Изразява се съмнение какви точно „служебни документи по случая“ и на кого е предал ищецът, доколкото той твърди, че „служителите от патрула са изготвили Протокол за ПТП от 26.01.2023 г., издали са АУАН на виновния водач Р.Е.Д., изготвили са протокол за обиск и заповед за задържането й за употреба на наркотични вещества и явно ищецът би трябвало да е носил със себе си документите, за да ги предаде, при положение че се е информирал за произшествието като е пристигнал на място

Оспорва се твърдението, че ответникът е сезирал неоснователно полицейския патрул, а впоследствие и органите на МВР. Поддържа се, че:

-Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

(Член 45 от Конституцията на РБ);

-Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал. (Член 109 от Административно-процесуалния кодекс);

-Административните органи са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно. (Член 108, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс);

-Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал .... (Чл. 108, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс);

-Служителят информира гражданите относно възможностите за обжалване в случаи на допуснати от администрацията нарушения.... (Член 3, ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация);

-Държавният служител носи отговорност пред държавата,- гражданите и техните 2 представители и е обект на независим граждански и институционален контрол. (Точка 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи).

Твърди се, че в сигнала не се съдържат обвинения или твърдения, насочени срещу ищеца, а са описани наблюденията на ответника по отношение на пристигането и действията на ищеца на местопроизшествието, които са породили у него въпроси и съмнения за нередности, които настоява да бъдат проверени и изяснени.

Оспорват се твърденият на Ищеца относно изпитани от него вътрешно неудобство, притеснения, тревоги и допълнително напрежение при изпълнение на служебните му задължения, а също и злепоставяне пред неговите колеги, опетняване на доброто му име и авторитет пред тях, засегнато чувство за справедлИ.ст, както и всички други подобни преживявания и състояния, описани в исковата молба.

Оспорва се използваните от ищеца медикаменти да са „успокоителни“, както и се сочи, че техният размер е завишен/три пъти по-висок от обявения на интернет страницата на търговеца.

Излагат се твърдения, че при процесното ПТП виновната водачка е нападнала ответника и сина му, управлявал автомобила с агресивен тон, ругатни и заплахи, ключовата от която е, че „нейните хора в МВР ще ги разкостят“ след което си тръгва с автомобила от местопроизшествието. Ответникът и синът му сигнализирали тел. 112, извикали патрул на КАТ и решили да останат с опасението, че другата водачка може да се върне и при пристигането на патрул да се окаже, че те са избягалите от местопроизшествието. По-късно другата участничка в ПТП-то също се върнала на мястото, където междувременно се появява и ищецът, за който се твърди, че се намесва в случая, като дава указания на патрула как да процедира и напуска местопроизшествието, когато се установява с тест, че виновната водачка е употребила наркотично вещество и е управлявала МПС под неговото въздействие.

Ответникът останал и учуден, че, табелите на „виновното“ МПС не са свалени, а същото е откарано от близък на водачката, неизвестно къде. Сочи се, че съгласно чл. 171, т. 2а, буква (б) от ЗДвП, на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, а съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в този случай, със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство се изземват свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и табелите с регистрационен номер. Това в случая не е било направено.

Поддържа се, че ответникът останал с усещането за нещо нередно. Това усещане е било особено подсилено от последвалите разпити пред следователя, разследващ случая, който демонстрирал грубо и неуважително отношение, като твърде безпардонно се е отнесъл към желанието и готовността на Ответника да опише случая, както го е видял, като едва ли не му е диктувал какво да пише или да не пише. Границата е била премината е повторното повикване на сина му на разпит, без разбираема причина, което Доверителят ни основателно е възприел като тормоз, припомняйки си неколкократно повтаряната заплаха от виновната участничка в ПТП, че нейните хора в МВР ще ги „разкостят“.

Изложени са доводи, че с подаването на сигнали в процесния случай не е осъществен нито един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Изискан от СДВР и приложен по делото е подаден от Н. М. до МВР Сигнал с рег. № 3

***/02.10.2023 г. отправен до министъра на вътрешните работи. Сигналът касае ПТП на 01.04.2023г., в което участник е сина на Н. М. и се изразява възмущение от проведения разпит по образуваното досъдебно производство от „следователя К.“. Текстът на сигнала е следния:

„Уважаеми г-н Министър,

Пиша ви относно един случай, който би трябвало отдавна да е изяснен от юридическа и фактическа страна от една страна, и от друга за формалната работа на вашите служители.

Случаят е следният накратко: пътувайки на 01.04.2023 г. със синът ми К.М. вечерта в посока към *** на *** между светофарите на *** и *** при внезапно спиране/,колата караше сина ми/ отзад ни удари друга кола шофирана от жена на име Р.Е..

Пиша Ви защото след подадена от нас жалба в *** РУ на МВРи след разпити при следовател К. и след изясняване на всички обстоятелства отново ни привикват в МВР на ул. *** от следовател К., който и при първите разпити се държа изключително грубо и арогантно и не ми позволи да опиша случая, както го виждам, а ми диктуваше какво да пиша и какво да не пиша.

Фактите са следните:

Шофьорката на колата зад нас не е спазила дистанция, не се е съобразила с лошото време и правилото за трите секунди за да предотрати ПТП.

Следователят К. разследвал случая, по негови думи е гледал камери и не може да не е видял, че:

-веднага след ПТП-то въпросната водачка явно под въздействието на наркотик, който е взела, което впоследствие установи полевата проверка. След слизането от колата си се нахвърли да бие сина ми с ругатни и псувни! Такъв език от жена до сега не бях и не сум чувал.

В последствие направихме аудио записи с телефоните, който е предаден на следователя.

-На камерите не може да не се е видяло, че същата в един момент напуска местопроизшествието. Ние веднага се обадихме на 112 за да извикаме КАТ и да кажем, че втората кола е избягала. Дежурната ни каза, че ако нямаме щети по колата и ние да си ходим, но ние настояхме да дойде екип на КАЪ и да направи протокол и се върнахме да чакаме КАТ.

-Водачката на втория автомобил явно посъветвана от някой също се върна на местопроизшествието и ако си бяхме тръгнали ние щеше да излезе, че ние сме избягали.

Екипът на КАТ установи с полеви тест наличие на амфетамини в кръвта на въпросната Р..

През цялото време сипеше заплахи, че нейните хора от МВР ще ни разкостят и май е имала право, имайки предвид едностранното водене на следствието, повторното ни разкарване, въпреки, че сме дали показания и намесата на дежурния по КАТ за *** Д.К., който се намеси в случая и даваше указания на екипа и напусна чак когато се установи, че въпросната е употребила наркотик.