Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7163 от 26.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3924/2025
Вид
Решение № 7163
Подписан
26.11.2025
Състав
Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7163 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100503924 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Х. Б. срещу решение № 20098399/25.07.2023г., постановено по гр. д. № 24965/2021г. на СРС, 155 с-в.

С обжалваното решение СРС е осъдил В. Х. Б. да заплати на Г. С. И. , на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД сумата от 8500 лв. главница, дължима по договор за заем от 01.11.2017г., ведно със законната лихва от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2434.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.05.2020г. до 28.04.2021г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че в договора за заем липсват реквизити и не може да се установи кой е заемодател, нито на кого следва да се върне сумата, което води до извод за липса на облигационно правоотношение по договор за заем. Поддържа, че между страните са били налице други правоотношения, тъй като са били съдружници в търговско дружество, което имало значителна печалба, а на жалбоподателя не бил разпределян дивидент. Счита, че не са събрани доказателства за реалното предаване на сумата. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

1

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По предявения главен иск с правно основание чл. 240 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валиден договор за заем, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и предоставянето на ответника на сумата по договора.

Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем има сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно обективираното в Решение № 524 от 28.12.2011год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства.

С въззивната жалба се оспорват изводите на СРС за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем.

По делото пред СРС е представен договор за заем за послужване от 2

01.11.2017г., от който се установява, че заемодателят /без посочени данни/ предоставя на заемополучателя сумата от 8500 лв., като същата следва да бъде върната на падежа – 30.04.2018г. Действително не са вписани данните на заемодателя. Въпреки това, за заемодател се е подписала Г. И., като освен подпис са изписани и двете й имена. Подписите в договора не са оспорени от ответника, сега въззивник. Ето защо, правилни са изводите на СРС, че договорът за заем е сключен именно между подписалите го лица – Г. И. и В.

Б..

С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане следва да бъде доказано по несъмнен начин. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената сума), същият съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от посочените в тях лица и удостоверените в тях факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26. 03. 2015 г. по гр. д. № 4638 / 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.). В т. 3 от договора за заем изрично е посочено, че заемополучателят декларира, че е получил изцяло сумата, предмет на договора. Следователно предаването на сумата се удостоверява от изложеното в самия договор за заем, в която част договорът служи и като разписка за получената сума. Ето защо, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства за реално предаване на сумата.

Недоказани са оплакванията на въззивника за наличието на други правоотношения между страните, произтичащи от общото им участие в дружество и разпределяне на дивидент. Не се установява договорът за заем да касае други правоотношения между страните освен предоставяне на заем. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо, искът по чл.

240 ЗЗД правилно е бил уважен от СРС като основателен и доказан.

Други оплаквания във въззивната жалба не са изложени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

3

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098399/25.07.2023г., постановено по гр. д. № 24965/2021г. на СРС, 155 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА В. Х. Б., ЕГН ********** да заплати на Г. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4