Решение № 146 от 18.07.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Свиленград, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200303 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ІІІ, раздел

V от

ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-2300050 от 29.05.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Хасково, с което на „Трабзон улусларарасъ наклииат” ООД с ЕИК 201543937, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Републиканска” № 24, вход „Б”, етаж 4, ап.№ 22 , област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез младши адвокат И. Д., представлявано от управителя Христо Ботев Ангелов, за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – младши адвокат И. Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение на 1 материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и липсвали признаците на нарушението.

Нарушението не било извършено от дружеството–жалбоподател. Наказанието било несправедливо. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях се явява младши адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалваното НП на част от основанията, посочени в Жалбата и допълнително сочи, че е налице маловажност на случая.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно призован, изпраща представител – Старши юрисконсулт Сидер Михайлов, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, които да доведат до отмяната му. Пледира пред настоящия съдебен състав същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото в полза на АНО. Не е представен Списък на разноските. В съдебно заседание е направено възражение за редуциране размера на заплатения от страна на дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя Писмена защита, в която подробно излага доводите си относно законосъобразността и правилността на обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения служителите на АНО – К.

А. К. и Л. О. Г., извършват проверка за спазване на трудовото законодателство на предприятие за товарен автомобилен транспорт („Трабзон 2 улусларарасъ наклииат” ООД). Във връзка с извършваната проверка е връчена Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на управителя на дружеството, в която са посочени какви документи следва да представи дружеството и какъв срок следва да стори това.

На 08.02.2023 година е извършена проверка на представените документи, касаещи работника А.Ч. – Трудов договор, сключен на 10.10.2022 година, Разрешение за пребиваване и др.

На 06.03.2023 година е изготвен Констативен протокол от свидетеля Г. и колегата й К. А. К., видно от който при извършената проверка е констатирано процесното нарушение на трудовото законодателство, свързано с неизпълнение от страна на работодателя на задължението си да изиска от работника А.Ч., гражданин на Република Турция, да представи валиден документ за пребиваване, нотариално копие от който да съхранява за срока на наемането на работа. Протоколът е връчен на дата 09.03.2023 година на управителя на дружеството-жалбоподател. В Протокола е дадено предписание констатираното нарушение да бъде отстранено в срок до 24.03.2023 година.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят К. А. К. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, съставя против дружеството-жалбоподател и в присъствието на управителя на дружеството, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 26-2300050 на дата 09.03.2023 година. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Л. О. Г.. В изготвения АУАН актосъставителят К. излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с несъхраняване за срока на наемането нотариално заверено копие на валиден документ за пребиваване на лицето А.Ч., гражданин на Република Турция, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ, която вписва за нарушена. Посочено е, че деянието е извършено на 10.10.2022 година. АУАН е редовно предявен и връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател – управителя Христо Ботев Ангелов, който не вписва възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

3

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, издава процесното НП № 26-2300050 на 29.05.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган. НП е редовно връчено на законния представител на дружеството-жалбоподател, на 31.05.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана от управителя на дружеството–жалбоподател с отбелязване на трите му имена и качеството. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател като работодател е извършило нарушение по чл.

10, ал. 2 от ЗТМТМ , тъй като не съхранява за срока на наемането нотариално заверено копие на валиден документ за пребиваване на лицето А.Ч., гражданин на Република Турция. За това нарушение на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на нарушителя-юридическо лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Съгласно служебно известната Заповед № 3–0085 от 24.01.2023 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Директорите на Дирекции „Инспекция по труда” и м а т право съобразно териториалната си компетентност да издават и подписват Н П по АУАН, издадени от служители от съответната Дирекция „Инспекция по труда” за нарушения ЗТМТМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП – Кирчо Жеков Кирев е служебно известно на Съда съгласно служебно известната Заповед № ЧР-920 от 16.05.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Т.е. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

4

По делото са приложени Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и копие на Разрешението за пребиваване на А.Ч., нотариално заверено на дата 21.03.2023 година (, т.е. в дадения с предписанието в Протокола за проверка срок), като от страна на АНО не се оспорва, че именно това е Разрешението за пребиваване на въпросното лице, което като номер е описано в НП и като копие е приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По отношение коментара на процесуалния представител на АНО, направен в открито съдебно заседание, че представеното Разрешение за пребиваване не е в оригинал, а на копие, Съдът сочи следното: съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент; пред Съда те имат силата на официално заверени документи. Т.е. а двокатът (какъвто несъмнено е младши адвокат И. Д.) има право да заверява документи и с тази заверка документът е приравнен на оригинала, а оригиналът се представя за сверка само при условие, че документът е оспорен, което в настоящия случай не е налице.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 11.07.2023 година свидетел Л. О. Г.. Писмените доказателствени източници Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетелят Л. О. Г. да има личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното й качество – служител на Дирекция „Инспекция по труда” Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна нейна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни 5 противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружестото-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетеля Г. е в служебно правоотношение с АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, с оглед установените факти на непредставяне на нотариално заверено копие от валиден документ за пребиваване, което трябва да се изиска от негова страна, да се представи при наемане на работа на работник – гражданин на трета Държава, а именно: работника А.Ч.. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.