Решение № 89 от 06.07.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 348/2026
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Светозар Любомиров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.139 ал.3 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.139 ал.3 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.277 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.43 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261800600348 по описа за 2026 година С присъда № 2 от 29.01.2026 г. на Районен съд - И., постановена по н.о.х.д. № 552/2025 г. по описа на същия съд, подсъдимата Д. В. А. е призната за невиновна в това, че на 24.06.2025 г., около 11,00 часа, в Районен съд – И., в публично съдебно заседание по гр.дело № 1470/2024 г. по описа на същия съд, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Е. С. Й. – че „не си сдържа нервите“, в нейно отсъствие, публично, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК.
Със същата присъда е осъдена частната тъжителка Е. С. Й. да заплати на подсъдимата Д. В. А., сумата о т 1 200 лева, представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частната тъжителка Е. Й., с твърдения за нейната незаконосъобразност, неправилност и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. В частност се твърди, че оправдателната присъда е постановена при неизяснена пълно, 1 всестранно и обективно, фактическа обстановка, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на първостепенния съд да допусне отправени от тъжителката към подсъдимата въпроси. Изтъква се, че неправилно първият съд е приел, че инкриминираните думи нямат обиден характер, доколкото същите надхвърлят рамките на допустимата оценка или мнение, имат унизителен и накърняващ честта и достойнството характер, изречени са публично. Твърди се и, че атакуваната присъда е постановена при неправилно приложение на материалния закон, доколкото е прието, че инкриминирания израз не съставлява обида, тъй като е произнесен в съдебно заседание, без обаче да е извършена преценка, дали употребата на израза е бил необходим за свидетелстването, дали превишава границите на допустимото процесуално поведение, дали представлява оценка на личността, а не неутрално описание на факти. Според тъжителката, инкриминираният израз не представлява факт, а негативно оценъчно съждение внушаващо липса на самоконтрол в същата, психична неуравновесеност, личностен дефицит, изречен е като част от официално съдебно производство и е протоколиран писмено, което осигурявало трайното му разгласяване. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното й деяние, респ. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, поради допуснати от него съществени нарушения на процесуалните правила.
Отправено е и искане към въззивната инстанция „делото да бъде изпратено за разглеждане в друг, равен по степен съд, на основание чл.43 т.3 от НПК“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, частната тъжителка Е.
Й. изразява становище за незаконосъобразност на атакуваната присъда и моли същата да бъде отменена. Излага доводи, че неправилно първоинстанционния съд е оправдал подсъдимата А., като е приел обективна и субективна несъставомерност на извършеното от нея деяние. В тази насока се твърди от тъжителката, че всички факти, сочещи на наличието на елементите от състава на инкриминираното на тази подсъдима обвинение, несъмнено се установяват по делото – изявлението на подсъдимата е доведено до знанието на повече от едно лице /съдията-докладчик, съдебния секретар, присъстващите в съдебната зала/; с това изявление е изразена негативна оценка на поведението на тъжителката, отличаващо се с психична неуравновесеност и липса на 2 самоконтрол, с което е накърнен личния и професионалния й авторитет на учител с дългогодишен стаж; инкриминираните думи са били изречени от подсъдимата именно с тази цел, поради което и виновно. Излага съображения за неправилност на изводите на първата инстанция, които изключват умисъл в подсъдимата за извършаване на престъплението „публична обида” и разглеждат поведението й като допустима форма на емоционално изразяване.
Моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимата А. да бъде призната за виновна и съответно осъдена по повдиганото й частно обвинение.
Пред настоящата съдебна инстанция, защитникът на подсъдимата Д. В.
А. в лицето на адв.Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимата Д. А. претендира оправдателната присъда на първостепенния съд да бъде потвърдена.
С. окръжен съд, като съобрази наведените от страните доводи, във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата съдебна инстанция доказателствени материали, този състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 24.06.2025 г., в Районен съд – гр.И., в проведено публично съдебно заседание по гр. дело № 1470/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимата Д.
В. А. била допусната до разпит в процесуалното качество на свидетел по делото. Страни по това дело били малолетната Н. А. В., чрез своята майка и законен представител В. С. Й. – ищец и ответник - Детска градина „******”гр.К. и гр.М. п., представлявана от пълномощник – адвокат А. А..
Частната тъжителка Е. С. Й. била леля на малолетната ищца Н. В., като била упълномощена от родителите на същата, да ги представлява пред училищните власти във връзка с обучението на дъщеря им.
3
За проведеното на датата 24.06.2025 г. съдебно заседание по гр.дело № 470/2024 г. на Районен съд – гр.И., бил съставен протокол рег. № 304/02.07.2025 г. В същият било удостоверено, че в съдебното заседание са присъствали ищцата В. Й. и нейният адвокат, пълномощник на ответника – адвокат А., представители на ДГ”******” – директора – Н. Ш. и зам. директора – А. К.. В това съдебно заседание подсъдимата Д. В. А. бил разпитана в качеството й на свидетел.
Видно от съдебният протокол, при разпита си като свидетел, подсъдимата Д. А. заявила /цитирана дословно/: „Аз госпожа Е. Й. почти не съм я виждала, само на родителските срещи. На родителските срещи се държеше агресивно, не можеше да си сдържа нервите. След като повдигнахме темата за събиране на пари, скочи, все едно не знам какво сме казали, за 10 лева”.
Въз основа на така изложените, установени фактически положения, обезпечени изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, първостепенният съд правилно е приложил материалния закон, като е достигнал до решаващия си извод, че инкриминираните в процесния съдебен протокол твърдения на подсъдимата А., в качеството й на свидетел по гр.дело № 1470/2024 г. на РС И., остават извън обхвата на престъплението „обида”. В частност, изводите на този съд, относно липсата на извършено от подсъдимата А. деяние, което да е съставомерно по своето обективно и субективно проявление, престъпление по чл.148 ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, са законосъобразни и се основават на обективна оценка на доказателствената съвкупност, поради което се споделят от въззивния състав.
Известно е, че разпоредбата на чл.146 ал.1 от НК, криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението „обида” – чрез думи – когато дееца казва нещо унизително за достойнството на засегнатия или чрез действие – извършва нещо унизително за честта или достойнството на пострадалия, което съдържа отрицателна оценка или мнение за последния.
Особен признак от обективна страна на обидата е, че същата трябва да е извършена в присъствието на пострадалия – последният да има възможност да възприеме обидните думи или действия. За престъпната съставомерност по този текст от НК, са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното посегателство – пряк или евентуален умисъл, като 4 разновидности на виновното поведение.
Описаната по настоящото дело конкретика, сочеща на вписаното в съдебния протокол изказване на подсъдимата Д. А., в процесуалното й качество на свидетел в проведеното в открито заседание, производство по гр.дело № 1470/2024 г. на РС И., че тъжителката „на родителски срещи…не можеше да си сдържа нервите”, мотивира обективна престъпна несъставомерност на инкриминираната от частния тъжител дейност на подсъдимата, при визираната форма на обида – изрична, чрез думи унизителни за честта и достойнството на другиго.
По делото е установено, че на датата 24.06.2025 г., в Районен съд – гр.И., в проведено публично съдебно заседание по гр. дело № 1470/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимата Д. В. А. била допусната до разпит в процесуалното качество на свидетел по това дело. Страни по това дело били малолетната Н.
А. В., чрез своята майка и законен представител В. С. Й. – ищец и ответник Детска градина „******”- гр.К. и гр.М. п., представлявана от пълномощник – адвокат А. А.. Частната тъжителка Е. С. Й. била леля на малолетната ищца Н.
В., като била упълномощена от родителите на същата, да ги представлява пред училищните власти във връзка с обучението на дъщеря им.
Установено е, че в това заседание подсъдимата А. била разпитана да даде сведения за това, дали е възприела случаи на упражнено психическо или физическо насилие по отношение на децата, от страна на персонала на Детска градина „******”. От съдебният протокол, съставен за това заседание се установява още, че в отговор на поставени от страните въпроси, подсъдимата А. е свидетелствала, че обвиненията за психически тормоз, упражнен от персонала на детското заведение, спрямо децата, произхождат единствено от частната тъжителка Й. и не са подкрепени от другите родители на деца, отглеждани в детската градина. При разпита си като свидетел, подсъдимата Д.
А. е заявила още /цитирана дословно/: „Аз госпожа Е. Й. почти не съм я виждала, само на родителските срещи. На родителските срещи се държеше агресивно, не можеше да си сдържа нервите. След като повдигнахме темата за събиране на пари, скочи, все едно не знам какво сме казали, за 10 лева”.
Следователно, несъмнено установено е по делото, че инкриминираният израз е изречен от подсъдимата А. пред съда в открито заседание, в качеството й на свидетел по делото, след като е била поканена от съда и е дала обещание, 5 че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
Според въззивната инстанция в случая, обаче не се касае за извършване на обида, тъй като липсват признаците на посоченото престъпление, както правилно е приел и районния съд. Съобщената пред съда от подсъдимата А. информация, не е обективирана с цел да засегне честа и достойнството на тъжителката и съответно да повлияе отрицателно на обществената оценка на лицето, посочено в същата /частната тъжителка/, т.е. с цел да я обиди, а за да даде точни, добросъвестни, обективни и подробни показания, което е длъжна да стори в качеството й на свидетел в процеса, пред съда, като компетентен държавен орган, който в случая има законови правомощия, да провери тези твърдения и да разреши правния спор. Следователно в случая подсъдимата А. в качеството си на свидетел по гражданско дело, е изпълнила процесуалните си задължения, съгласно чл.139 ал.3 и ал.5 от НПК, да изложи всичко, което й е известно по делото. Още повече, както правилно е приел първостепенният съд, в случая инкриминираните изрази дори не съдържат унизителни, ругателни или оскърбителни думи, а по-скоро представляват собствено оценъчно съждение на подсъдимата А., на моментното поведение и емоционално състояние на тъжителката. От субективна страна, липсва съзнание у подсъдимата да накърни личното достойнство на тъжителката, а още по-малко доброто име й в обществото /както самата тъжителка твърди/, т.е. липсва умисъл за извършване на престъплението „обида”. Липсата на съзнание в подсъдимата да обиди с думи тъжителката Й., се извежда освен от обстоятелствата, че инкриминираните слова са изречени от подсъдимата пред съда, компетентен да разреши конкретния правен спор, в открито съдебно заседание, в процесуалното й качество на свидетел по този съдебен спор, но и предвид наличните по делото данни, че тъжителката не е присъствала в това съдебно заседание, не е била страна по този спор и принципно не е имала възможност да възприеме инкриминираните думи.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bf04a94-793d-4ed8-9b49-2d122161fb85