Решение № 200 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502569 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя си Г. А. А., чрез адв. В. У. срещу решение № 222/11.6.2025 г. по гр.д. № 1343/2024 г. на КрлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него иск за осъждане на „Ц. СК“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя си С. К. Ц. да му заплати сумата от 5820 лв., получена на отпаднало основание и представляваща авансово плащане по сключен между страните на 08.02.2024 г. договор за изработка и доставка на сглобяема дървена конструкция тип „Модулор“ М50, развален, считано от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 1000 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск. Конкретно са изложени доводи, че неправилно съдът е приел за неоснователно оплакването, че има неточно изпълнение на възложената поръчка. От кореспонденцията между страните, представена по делото се установявало, че поръчката е готова на 21.3.2024 г. Не е ясно кога и как е уведомено дружеството ищец за готовата продукция. Поръчката не е изработена в 30-дневен срок. Свидетелските показания на 1 свидетелката Г. установяват, че на имейла на ищеца е изпратена оферта за два модела. От свидетелските показания на свидетеля Б. Г. се установява, че поради невнимание е заплатена авансовата вноска без да бъде обърнато внимание, че във фактурата са посочени други параметри относно поръчаните размери на продукта. Съдът не е обсъдил всички доказателства, от които се установявало, че след като ищецът е установил, че е поръчал модулатор с по-големи размери е предприел действия, като е провел разговори за отказ от поръчката, проведена е кореспонденция, изпратена е покана, с която прави отказ от поръчката и договорът между страните е развален, ищецът е уведомил ответника, че счита договорът за прекратен. Счита се, че е настъпил ефектът за развалянето, тъй като е налице неизпълнение и неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на кредитора.

Неправилен е изводът на съда, че по делото липсват основания за разваляне на договора.

Възложителят не е приел изработената част и за последния няма полза от вече реализирането на договора. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски за производството.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Ц. СК“ ЕООД, ЕИК *****, с който същата се оспорва като неоснователна, иска се потвърждаване на решението на РС като правилно и законосъобразно, както и да се заплатят разноските на въззиваемия за въззивното производство. Изложени са съображения, че правилно съдът е приел, че между страните е възникнало договорно отношение по неформален договор за поръчка, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора; Счита, че решението на съда е мотивирано; че е правилен изводът на РС за неоснователност на оплакването за неточно изпълнение на възложената поръчка. Свидетелските показания на свидетеля Г. са потвърдили своевременното получаване на двете данъчни фактури, първата за авансовото плащане и втората за окончателното плащане. Осъществена е само авансовата сума, платена 20 дни покъсно, на 28.2.2024 г., след което е започнал да тече срокът за изпълнение на поръчката, който е изтекъл на 28.3.2024 г. съгласно т. 4 от Приложение № 1 на офертата. За изпълнения договор за поръчката още преди изтичане на срока - 21.3.2024 г., е уведомен управителя на ищеца, проведена е комуникация за получаване на готовото изделие. Ищецът изрично е казал, че не е необходимо да се сторнира последната издадена фактура, поради непогасено задължение. Правилно съдът е приел, че липсват основания за разваляне на договора, тъй като отказът на ищеца да заплати окончателното плащане по втората фактура е след 2 месеца след изпълнение на поръчката. Цитираната съдебна практика е ирелевантна за спора.

Договорът между страните е прекратен поради изтичане на срока, а не поради разваляне на договора.

ПОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с пр.осн.чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД.

Дружеството -ищец твърди, че на 08.02.2024 г. е сключил с дружеството-ответник договор за изработка и доставка на сглобяема дървена конструкция тим „Модулор“ М50, която е следвало да бъде изрбаботена и доставена в 1-месечен срок; съгласно договора ищецът превел на отвеника сумата 5820 лв. – авансово плащане; доста време след авансовото плащане ищецът е получил фактура №1513/08.02.2024 г. , в която размерът на поръчаната сглобяема конструкция бил объркан и поръчката не била изпълнена точно; поръчката била изпълнена и след уговорения срок – на 21.03.2024 г. С имейл от 31.05.2024 г. ищецът е уведомил ответника, че се отказва от поръчката и кани ответника в 7-дневен срок да възстанови авансово платената сума като счита договорът за развален и тъй като развалянето има обратно действие съгл.чл.88 ЗЗД, иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 5820лв. като дадена на отпаднало основание по развален договор за поръчка.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска и излага следното: на 10.01.2024 г. „Ц. СК“ЕООД изпратил по ел.поща оферта на „Г-Енерджи“ООД за 2 модела сглобяема дървена конструкция „Модулор“ с 5 прикачени файла описание; след постигнато споразумение билаизготвена данъчна фактура №0000001513/08.02.2024 г. за авансово плащане на сумата 5820 лв. с ДДС, представляваща 50% от цената с предмет: за изработка на готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с размер 6,50х7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици, метални планки, болтове+винтове“; изпратен бил имейл за монтажа и място на складиране на поръчката, със срок за изпълнение – 1 месец след заплащане на авансовата вноска.; На 28.02.2024 г. ищецът заплатил авансовата сума 5820 лв., а поръчката била изпълнена на 21.03.2024 г., за което поръчващият бил уведомен по мобилното приложение на Вайбър; на 02.04.24 г. била издадена фактура за плащане на остатъка от договорената цена, която фактура ищецът е отразил в дневника за продажбите по ЗДДС за м.04/24 /ред 3/, а едва на 31.05.2024 г. получили отказа на ищеца от поръчката. Счита, че е неоснователно твърдението, че поръчката е изпълнена след уговорения срок, тъй като срокът е започнал да тече от плащането на авансовата сума, т.е. от 28.02.2024 г. и не е изтекъл към 21.03.2024 г.; счита, че няма основание за разваляне на договора, тъй като поръчката е изпълнена точно и в срок.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

На 10.01.2024 г. въззиваемият изпраща „оферта Модулор“ до въззивника с 5 прикачени файла /л.22 от д.РС/ на 8.02.2024 г. въззиваемият изпраща по имейл фактура №0000001513/8.2.24 за авансово плащане до въззивника и уточнява, че поръчката трябва да се вземе от склада на 3 изпълнителя в с.*****. В данъчната фактура №0000001513/08.02.2024 г. е записано като основание: авансово плащане на сумата 5820 лв. с ДДС, представляваща 50% от цената и предмет - за изработка на готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с размер 6,50х7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици, метални планки, болтове+винтове“ –л.24 от д.РС; Фактурата е заприходена в дневника на продажбите на въззивника –л.29 от д.РС. на 28.02.2024 г.поръчващият

№0000001513/8.2.24– л. 25 от д.РС; превежда на сумата

5820 лв. по ф-ра на 21.03.2024 г. – поръчката е изпълнена – видно от приемо-предавателния протокол, съставен между изпълнителя и подизпълнителя; поръчващият е уведомен на същата дата; на 02.04.2024 г. е издадена ф-ра№0000001547 за сумата 5820 лв. с ДДС за „окончателно плащане на сумата 5820 лв. с ДДС, за изработка на готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с размер 6,50х7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици, метални планки, болтове+винтове“/л.27 от д.РС/.

На 31.05.2024 г. – въззивникът прави отказ от поръчката, видно от имейла на поръчващия /л.35 от д.РС/

По делото са разпитани свидетелите Б. Г. Г.- служител във фирма Г-Енерджи“ЕООД и А. П. П. – сключил агентски договор с „Ц. СК“ЕООД, които установиха следното:

Св. Б. Г. установи, че „Ц. СК“ЕООД им изпратил по имейл оферта за изработка на дървен навес, която те приели; не може да каже размерите на навеса; по имейл била получена и фактура за авансово плащане от 08.02.2024г за сумата 5820лв. Те били поръчали 1 навес, а офертата била за 2 навеса. Поръчали били малък навес, а авансовата фактура била за голям навес. След като платилили фактурата от 08.02.2024 г., получили втора фактура за същата стойност – счита, че е станала грешка, опитали се да се откажат от поръчката, тъй като на техния клиент не му вършила работа. Свидетелката предполага, че навесът е изработен към края на м.май, т.е. след изтичане на 1-месечния срок на договора, защото втората фактура дошла в началото на м.април.

Св.А. П. установи, че той договорял от името на изпълнителят с управителя на „ГЕнерджи“- Г. А.. Първоначално тя заявила, че ще поръчва големи количества, затова офертата била с по-голяма търговска отстъпка, но тя поръчала само 1 брой конструкция, поради което й било заявено, че цената ще бъде друга, а именно –процесната. Тя се съгласила с думите „Да, поръчвам“. Фирма„Ц. СК“ЕООД изпратила офертата по имейл, която била приета; Страните уговорили, че срокът за изпълнение е 1 месец от плащането на аванса; последвала изпратена по имейл фактура от 08.02.2024г за авансово плащане за сумата 5820 лв. Два месеца след като поръчката била готова, А. му казала, че мястото, където ще се поставя конструкцията било по-малко. По имейл получили отказ от поръчката с мотив, че били поръчали модел, различен от изпълнения.

Съдът не кредитира показанията на св.Г. досежно предмета на сделката и нейните размери, както и че поръчката е изпълнена след срока, тъй като тези показания противоречат 4 на събраните по делото писмени и гласни доказателства: сведтелката не можа да каже какви са размерите на навеса, които „Г-Енерджи“ е договорила; от писмените доказателства е видно, че поръчката е изпълнена на 21.03.-2024 г., което не се оспорва от въззивника , видно от ИМ.

Съдът кредитира показанията на св.П. като обективни и убедителни, тъй като той възпроивежда своите преки и непосредствени впечатления от договорките на страните като участник в тях, както и че те съотвестват на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че офертата е приета, че фактурата за авансовото плащане съдържа точно описание на конструкцията. Фактурата е платена на 28.02.2024 г. и е осчетоводена от дружестото-платец, заведена е в дневникът за продажби, от която дата започва да тече 1месечния срок за изпълнение. От тези действия на ищеца следва, че той се е съгласил с цената и размерите на навеса. Не се спори, че поръчката е изпълнена на 21.03.2024г., т.е. в срок.