Решение № 262 от 24.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Стара Загора, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103780 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание: 1/ по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 ЗЗД, чл.6, ал.1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК за сумата от 100,00 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №******/******* г., 2/ по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 65,24 лева, представляваща лихва за забава, за период от ******* г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на ******* г. ответникът Г. З. З. сключил Договор за потребителски кредит № ****** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 100 лв., срещу което се съгласил да върне 1 вноска в по 100 лв. в срок до 19.10.2020 г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 0 %. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ****** на ******* г. по безспорен начин установявали сключения между страните 1 договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № *****/2025г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № *****/2025г., а именно сумата в общ размер от 165,24 лв., формирана както следва: 1/ главница в размер на 100 лв.; 2/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 65,24 лв. за период от ******* г. до 31.05.2025 г., 3/ както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Като в откритото съдебно заседание, ответникът заявява, че тези вземания са погасени по давност.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. С писмено становище поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Счита, че предявените 2 искове са допустими, но неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Признава, че е получил сумата от 100,00 лева на каса на „Изи пей“, която сума не е изплатил. Твърди, че е налице сключен договор за кредит от разстояние.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК и поради съвпадащите изявления на страните с доклада по делото бяха обявени за безспорни по делото следните правнорелевантни обстоятелства: 1/ че има сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ******/******* г. /така и договор за потребителски кредит от разстояние № ******/******* г., 7-11 от делото/; 2/ че ответникът е получил главницата - заемната сума от 100,00 лева на дата ******* г. /така и разписка, л. 16-17 от делото/; 3/ че няма нито едно плащане /погасяване по договора за потребителски кредит от разстояние с № ****** направено от ответника.

Съгласно договор за потребителски кредит от разстояние с № ******/******* г., вкл. Общи условия към него /л. 7-11 от делото, л. 21-30 от делото/ сключен между „Стик кредит“ АД и ответника Г. З. З., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 100,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 0,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ 0,00%, начин на връщане: 1 месечна вноска, с краен срок на погасяване – 19.10.2020 г. В чл. 13 от договора, е уредено задължение за ответника - в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчители отговарящи на определени изисквания или предоставяне на банкова гаранция, като в чл. 23 и 24 от договора /така и чл. 45 от Общите условия, л. 7-11 от делото и л. 21-30 от делото/ е уговорено при неизпълнение на това задължение той да дължи неустойка в размер на 0.9% на ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение /неустойка за неизпълнение на задължение/ - общо 30,00 лв. Освен това в погасителния план е посочен друг размер на ГПР – 42,58%.

Представени са и документи удостоверяващи извършена цесия на правата по договора за кредит на ищеца - договор от 22.03.2024 г. за прехвърляне на вземания, сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД, /л. 32-40 от делото/. „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД са договорили, че „Стик Кредит“ АД, в качеството си на цедент е прехвърлил и продал на цесионера вземания и акцесорни права, описани в „Анекс 1“ към договора. Представена е и извадка от същия анекс /лист 31 от делото/, от която се установява, че вземането на „Стик Кредит“ АД спрямо ответника е включено в списъка на прехвърлените вземания, като освен главницата от 100,00 лв., е налице и договора лихва от 03,00 лева и неустойка от 27,00 лв. Представено е и пълномощно /л. 39 от ч.гр.д.

№*****/2025 г./, съгласно което цедентът „Стик Кредит“ АД е упълномощил 3 цесионера „АПС Бета България“ ЕООД да уведомява длъжниците, описани в приложение №1 от 22.03.2024 г., към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „Стик – Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД. Представено е уведомление за цесия, без данни да е връчено на ответника /л. 41 от делото/.

От приложеното ч.гр.д. № *****/2025 г. на Старозагорски районен съд се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено Г. З. З. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 100,00 лв. – главница и 65,24 лв. – обезщетение за забава за периода 19.10.2020 г. – 31.05.2025 г., по сключен между страните договор за потребителски кредит №******/******* г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *****/2025 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 24.06.2025 г. до окончателното плащане. С разпореждане № 4581/25.06.2025 г. заявлението е отхвърлено по отношение на претендирана неустойка в размер на 439,34 лв. по чл. 17 от договора.

Исковата молба е подадена в месечния срок от подаване на възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, като паричните вземания, предмет на исковата молба са идентични на паричните вземания по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между „Стик Кредит“ АД и ответника с предмет предоставяне на заемна сума, 2. реалното предоставяне на заемната сума в размер на 100,00 лв. и 3. наличие на валиден договор за цесия между „Стик кредит“ АД и ищеца, за който длъжникът е бил уведомен.

„Стик кредит“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3. ал. 2 ЗКИ. поради което може да отпуска заеми със средства. които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства се налага извода, че „Стик кредит“ АД и ответника са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски кредит № ******/******* г., като заемната сума е била предоставена на ответника. Представеният по делото договор за паричен кредит и платежните документи, установяват възникналото заемно правоотношение между кредитора „Стик кредит“ АД и ответника, по силата на което ответникът е получил сумата в размер на 100,00 лева и се е задължил да я върне. Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е 19.10.2020 г., а ответника признава, че не е извършил плащане по кредита. След като по делото се установи възникналото облигационно 4 правоотношение между страните, предоставяне на заемната сума в размер на 100,00 лв. следва да се прецени дали договорът е действителен.

В случая е налице договор за потребителски заем сключен от разстояние. Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК /Обн.. ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г.. в сила от 12.05.2010 г.. приложима редакция - изм. и доп.. бр. 58 от 30.07.2010 г.. в сила от 31.08.2010 г. / - чл. 9. като това е договор. въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.