Решение № 3386 от 12.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110218093 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от В. Н. БР., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, ул.“Л В“ №, против наказателно постановление №602264-F620624/29.09.2021 г., издадено от Директор на Офис „Център“ в ТД на НАП-София, с което на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ; и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.

В жалбата се оспорва като неправилна направената констатация в НП относно неприложимостта на предпоставките за приемане на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда за неговата цялостна отмяна на посоченото основание, поради издаването му в противоречие със закона. Излага съображения, че работи по трудово правоотношение в детска градина, а в рамките на две години – 2019 г. и 2020 г., е работила и извън трудово правоотношение към БАН, от които годишните й доходи били под 1

400 лева, поради което останала с убеждението, че не следва да подава декларация за тях. Сочи, че едва когато поискала справка от НАП за налични задължения, била уведомена, че трябва да декларира и доходите от извън трудовите си правоотношения, вследствие на което подала и двете данъчни декларации в един ден. Твърди, че по така подадените декларации не се дължат данъци, тъй като доходите са ниски, а от подаването им след законоустановения срок не са настъпили вредни последици и нанесени щети, като освен това нарушението не се предхожда други такива. Счита, че горните обстоятелства очертават нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид.

Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание и не се представлява, съответно – не взема допълнително становище по същество на делото.

Ответната страна по жалбата – ТД на НАП-София, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Д Н, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Оспорва направеното възражение в жалбата. Навежда твърдения, че не са установени по делото обективни причини, които да са поставили жалбоподателката в поразлично положение от това на останалите извършители на нарушения по чл.53 от ЗДДФЛ, поради което и приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо извършеното от нея нарушение, би допринесло за поставянето й в по-благоприятно положение.

Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в настоящото производство от юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.

Последното е връчено лично на жалбоподателката на 17.11.2021 г., съгласно отразената дата върху разписката в НП, а жалбата е изпратена по пощата на 24.11.2021 г., съгласно датата на пощенското клеймо върху приложения плик, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 2 същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.07.2021 г., жалбоподателката лично посетила ТД на НАП-София и пред длъжностно лице: старши инспектор по приходите - свидетелката АН.

СП. П., подала два броя годишни данъчни декларации за облагаемия си доход за финансовата 2019 г. и 2020 г. по чл.50 от ЗДДФЛ.

Свидетелката П. приела подадената от жалбоподателката декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за финансовата 2019 г. с вх.№224392100580153/21.07.2021 г., като констатирала, че същата следвало да се подаде до 30.04.2020 г., а декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за финансовата 2020 г. – с вх.

№224392100580156/21.07.2021 г., която следвало да се подаде до 05.05.2021 г., т.е. и двете декларации били подадени след законоустановения срок.

Въз основа на така направените констатации, свидетелката П. съставила АУАН №F620624 на 21.07.2021 г., в присъствието на двама свидетели /длъжностни лица/ при съставяне на акта, против жалбоподателката, за това, че на 21.07.2021 г., в ТД на НАП-София, Офис „Централен“, е установено, във връзка с подаване на ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ от В. Н. БР., в качеството й на данъчно задължено лице, съгласно чл.3, т.1 от ЗДДФЛ, че не е изпълнила задължението си да подаде ГДД за облагаемия си доход за финансовата 2019 г. и 2020 г. в ТД на НАП по постоянен адрес, която е ТД на НАП-София, офис „Център“, в законоустановения срок, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

Актосъставителката отразила, че декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. е приета с вх.№224392100580153/21.07.2021 г., и че същата е следвало да се подаде до 30.04.2020 г., т.е. със закъснение от 446 дни, а декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г. е приета с вх.№224392100580156/21.07.2021 г., като е следвало да се подаде до 05.05.2021 г., т.е. със закъснение от 76 дни.

Актосъставителката отразила, че жалбоподателката, след като е била длъжна, не е подала в предвидения от закона срок ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за финансовата 2019 г. и 2020 г., с което е нарушила разпоредбата на чл.53, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателката, 3 срещу подпис и на датата на неговото съставяне – 21.07.2021 г., без възражения по направените в него констатации. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателката не се възползвала от правото си да представи писмени възражения пред наказващия орган.

Въз основа на така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице - Директор на офис „Център“ в ТД на НАП-София, издал НП №602264-F620624 на 29.09.2021 г., с което наложил на жалбоподателката две административни наказания за две административни нарушения, както следва:

-на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ - административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ;

-и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ - административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.

Административнонаказващият орган възпроизвел изцяло в процесното НП описаната фактическа обстановка в съставения АУАН. Посочил, че нарушението е извършено за първи път, че установеното в акта нарушение се потвърждава от приложените доказателства: АУАН и процесните два броя ГДД, че при определяне размера на администативното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелката А.П., които потвърждават направените констатации в акта, и които съдът кредитира като достоверни, поради съответствето им с данните от писмените доказателства по делото, и поради това, че изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; два броя декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ЦУ на НАП.

4

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Отразената фактическа обстановка в АУАН и НП, съответно осъществяване признаците от обективна и субективна страна на вменените две нарушения, не се оспорва от жалбоподателката. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката, в качеството си на данъчно задължено лице, съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДФЛ, не е изпълнила задължението си да подаде ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ – за облагаемия си доход за две финансови години – за 2019 г. и за 2020 г., в законоустановения срок, а именно: ГДД за финансовата 2019 г. - до 30.04.2020 г. включително /работен, присъствен ден/, и ГДД за финансовата 2020 г. – до 05.05.2021 г. /работен, присъствен ден/. Безспорно се установява, че макар и със закъснение от 446 дена за подаване на ГДД за финансовата 2019 г., и със закъснение от 76 дена за подаване на ГДД за финансовата 2020 г., задължението е изпълнено на 21.07.2021 г., на която дата е съставен процесният АУАН.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до грубо нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради което последното да е било поставено в невъзможност да разбере за какво точно и колко на брой нарушения е ангажирана неговата отговорност. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл.42, съответно чл.57, ал.1 от ЗАНН. И в двата акта, датата и мястото на извършване на нарушението могат да бъдат определени, без затруднения. Налице е и идентичност на направеното в тях описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Правилно е приложен материалния закон.

В санкционната разпоредба на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се предвижда налагане на 5 глоба или имуществена санкция в размер до 500 лева, ако не подлежи на потежко наказание. В случая, административнонаказващият орган е индивидуализирал размера на глобата от 100 лева за описаното нарушение в пункт 1, и в размер на 30 лева за описаното нарушение в пункт 2, като правилно е взел предвид по-дългия срок на закъснението, с което е подадена ГДД за финансовата 2019 г. /446 дена, т.е. повече от една година/, и по-късия срок на закъснението, с което е подадена втората ГДД за финансовата 2020 г.

/76 дена, т.е. повече от три месеца/, както и че двете нарушения са извършени за първи път. Въпреки, че административнонаказващият орган само декларативно е посочил в процесното НП, че са взети предвид тежестта на нарушението и всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, което от своя страна не представлява съществен порок на санкционния акт, съдът намира, че наложените на жалбоподателката две административни наказания – глоба, са правилно и законосъобразно определени по вид и размер, и при съобразяване с обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Правилна е направената в процесното НП констатация, че не са налице основания за квалифициране на извършеното административно нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателката е подала със значително закъснение две ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДФЛЛ за две финансови години, като за финансовата 2019 г. е подадена с повече от една година закъснение, а ГДД за финансовата 2020 г. - с повече от три месеца, с оглед на което не може да се приеме, че извършените две деяния разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Касае се за формално нарушение – на просто извършване, чрез бездействие, без да се налага да са настъпили каквито и да е вредни последици или да е бил ощетен бюджетът, за да е съставомерно деянието.

Убеждението на жалбоподателката, че не е следвало да подава данъчни декларации за годишните си доходи от извън трудовото правоотношение, поради ниския му размер /под 400 лева/, не оправдава продължителното й бездействие, доколкото незнанието на закона не представлява извинителна грешка. В този ред на мисли, обстоятелството, че задължението е изпълнено на датата на съставяне на АУАН се дължи на това, че именно на тази дата жалбоподателката е била уведомена от органа по приходите за законоустановеното задължение да подава декларации по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за облагаемия си годишен доход, след като има такъв. Фактът, че 6 двете нарушения са извършени за първи път е отчетено от административнонаказващия орган, чрез налагане на административни наказания глоба в занижен размер, което от своя страна би способствало в пълна степен за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН – да се въздейства предупредително и превъзпитателно на санкционирания субект – в бъдеще да изпълнява своевременно вменените му със закон задължения, а именно: да декларира в законоустановения срок облагаемия си годишен доход, независимо дали същият е в размер, за който се дължи заплащане на данъци, или не се дължи такова заплащане. С оглед на горното, съдът намира, че направеното възражение в жалбата, относно наличие на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, се явява неоснователно.