Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 932 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1145/2022
Вид
Решение № 932
Подписан
13.07.2022
В сила
25.10.2023
Състав
Ирена Николова Петкова, Наталия Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Варна, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501145 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.

№23964/08.04.2022г. на Б. СТ. Б., ЕГН ********** срещу решение №729/18.03.2022г., постановено по гр. дело №7367/2021г. по описа на ВРС, с което е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-16- 32/26.04.2011г. от ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18- 1649/26.02.2018г. на Началника на СГКК с адрес на имота: град Варна, община Варна, област Варна, ул." Неофит Рилски" №26, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор:

***, към която има 85 кв.м. прилежащи части от ПИ с идентификатор ***, в който е построена сградата, с площ от 340 кв.м., а по скица 296 кв.м., с адрес гр. Варна, ***-а между съсобствениците както следва- 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответницата от жилищната сграда, с прилежащи части към всеки от дяловете от по 42,50 кв.м. от ПИ. Според жалбоподателката, решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон, трайната практика на съдилищата и при допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Излага, че още с отговора е направила възражение за недопустимост на искането за делба относно притежаваните от страните идеални части от ПИ с идентификатор 1

***, така както е посочено в исковата молба а именно: на 74 кв.м. прилежащи части -притежавани от ищеца, и 42,50 кв.м.- прилежащи части притежавани от ответницата. С оглед обстоятелството, че останалите съсобственици притежават права на собственост в ПИ, но не са съсобственици в делбената сграда, то ПИ с идентификатор *** е следвало да бъде изключен от делбената маса, съответно от делбеното производство. Доколкото в случая е налице хоризонтална съсобственост и при наличието на други сгради в имота, принадлежащи на други собственици, различни от страните по настоящото производство, жалбоподателката счита, че е недопустимо да се извърши делба единствено и само на твърдените за притежавани от страните „прилежащи части" от по 42, 50 кв.м. Ако не се приемат за основателни наведените възражения срещу допустимостта на решението, с което са допуснати до делба части от идеалните части от ПИ с идентификатор ***, съответно на реални части от ПИ като прилежащи към дяловете на страните по делото, жалбоподателката моли те да се възприемат като такива за неправилност на решението, като посочените части от поземления имот, който е съсобствен с трети лица, бъдат изключени от делбата. Счита решението за неправилно и тъй като не става ясно от мотивите, въз основа на кои доказателства и по какъв начин съдът е определил „притежаваните" от страните прилежащи части от ПИ и по-точно техния размер. Твърди, че съдът не се е произнесъл и по направеното възражение относно активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като било оспорено качеството на съсобственик на процесната сграда на ищцовото дружество, като било наведено твърдение, че дружеството е придобило идеалната част от сградата от несобственик, поради което и не притежава никакви права върху нея. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде обезсилено в частта, с която са допуснати до делба реални части от ПИ, определени като прилежащи към дяловете на страните в собствеността на процесната сграда, като недопустимо, а производството – прекратено в тази му част. Ако съдът не приеме горното искане за основателно, моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск за делба, като неоснователен. Ако съдът счете и това искане за неоснователно, моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на ВРС в частта, с която са допуснати до делба 85 кв.м. прилежащи части от ПИ. Моли за присъждане на разноски. В о.с.з.жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна „Кукуш-1“ ЕООД, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

На първо място излага, че съгласно трайната съдебна практика делба на сграда в хоризонтална съсобственост, ведно с прилежащите части от ПИ, върху които е построена, дори в съсобственост с трети лице, неучастващи в делбата, е допустима. Твърди, че в качеството си на ищец, не е искал, нито съдът е допуснал делба на съсобствения УПИ, в който е построена 2 съсобствената сграда, поради което делбата само на прилежащите части не е недопустима. Излага, че съдът е допуснал делбата на прилежащите ид. части съобразно заявеното от страните в процеса, между които не е имало спор относно размера на тези ид. части. Твърди, че ответникът в процеса и настоящ въззивник не е конкретизирал възражението си за липсата на активна процесуална легитимация по отношение на твърдението, че ищецът е придобил съсобствеността от несобственик. Счита, че с оглед събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, съдът е приел наличието на съсобственост, поради което решението за допускане на делба при посочените квоти е правилно. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение – потвърдено като законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба във фазата на допускането.

Образувано е по предявен от „Кукуш-1“ ЕООД, ЕИК 205109831, представлявано от управителя си В.Т.Д., ЕГН **********, срещу Б. СТ. Б., ЕГН **********, иск за допускане на делба на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор

*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-1632/26.04.2011г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота със Заповед 18-1649/26.02.2018 г. на началника на СГКК, стар идентификатор ***, брой етажи – 1, цялата със застроена площ 55 кв.м., състояща се от две стаи и салон, ведно с 85 кв.м. прилежащи ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, в който е построена сградата, целият с площ 340 кв.м. по документ за собственост, а по скица 296 кв.м., находящ се в гр.

Варна, ***а, при квоти: за „Кукуш-1“ ЕООД и Б. СТ.

Б. – по 27.50 кв.м. или ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор *** и прилежащите им 42,50 кв.м. ид. ч. от ПИ ***.

Ищецът твърди, че придобил от „Дилов Инвест“ ЕООД, ЕИК 103881139 чрез дарение и покупко-продажба ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор *** и 74 кв.м. ид. ч. от ПИ ***, находящ се в гр.

Варна, ***а. Останалите ½ ид. ч. от процесната сградата и 1/4 ид. ч. от имота, в който е построена, били собственост на ответницата. Последната ги придобила чрез договор за замяна. Трети за процеса лица притежават идеални части от процесния имот и друга сграда, построена в него с идентификатор ***. По изложените съображения моли да се допусне делба на посочената сграда, ведно с прилежащите ѝ 74 кв.м. ид. части от ПИ, в която е изградена.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът Б. СТ. Б., чрез упълномощен представител, изразява становище за недопустимост на иска за 3 делба. На първо място счита, че ако се приеме, че искът е за делба единствено на притежаваните от страните идеални части от ПИ с идентификатор ***, така както е посочено в исковата молба -74 кв.м. за ищеца и 42.50 кв.м. за ответника, то искът за делба е недопустим, тъй като целият имот е с по-голяма площ, а и поради неучастието на останалите съсобственици на имота. С оглед обстоятелството, че останалите съсобственици, притежаващи ид. части в ПИ не са съсобственици на делбената сграда, то ПИ с идентификатор следва да бъде изключен от делбата. Ако съдът не приеме възражението за недопустимост на иска за делба на ид. Части от ПИ, ответницата моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Не оспорва твърдението, че е съсобственик на процесната сграда на посочените в исковата молба квоти, но твърди, че ищцовото дружество не е съсобственик на делбената сграда, тъй като е придобило ид. част от същата от несобственик поради което и не притежава никакви права върху нея. По изложените съображения моли съдът да отхвърли иска за делба на ид. части от ПИ с идентификатор ***, както и искът за делба на процесната сграда поради липсата на качеството на съсобственик на ищцовото дружество. Ако не се приемат горните доводи, то моли да се допусне до делба само жилищната сграда при квоти ½ за всяка от страните.

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от НА №155/1933г., на 29.05.1933г. Тр.П.С. е признат за собственик на празно дворно място в кв.909, парцел 9 в гр. Варна, с площ 340 кв.м. от които 25 кв.м. застроено, при описани съседи и ул. Неофит Рилски.

От приетия по делото договор за доброволна делба на наследствен имот, се установява, че на 22.03.1964г., синовете на покойния Тр.С., си поделят дворното място от 340 кв.м., ведно с къща, на адрес: ул. Неофит Рилски в №26, гр. Варна, съставляващо парцел 9 както следва: Г.Тр. получава в дял къща от две стаи, заедно с ½ ид. част от дворното място, цялото застроено и незастроено от 340 кв.м.; В.Тр. получава в дял ½ ид. част от дворното място, цялото застроено и незастроено от 340 кв.м.

С решение от 18.03.1987г. С.М.М. получава в дял а осн. чл. 288, ал.2 ГПК /отм/ жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, състояща се от стаи и салон, построена върху дворно място пл. 9 в кв. 581, като е осъдена да заплати на В.Тр. сума за уравнение на дела.

Видно от представения НА №2 за дарение на недвижим имот, на 02.11.1993г. Тр. В. Тр.в и М. В. Тр.в даряват на майка си С.М.М. следния свой недвижим имот, придобит по наследство и делба, а именно ½ ид. част дворно място, цялото с площ 340 кв., находящо се на адрес: гр. Варна, ул. Неофит Рилски“ № 26, представляващо пълн. номер 9 в кв. 581.

4

От приетия НА №5 за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че на 26.03.1999г., С.М.М. продава на Д.Ив.Т. следния имот, придобит по дарение, находящ се на адрес: гр. варна, ул. Неофит Рилски №26а, а именно жилищна страда, състояща се от две стаи и салон, заедно с ½ ид. част от дворното място, цялото с площ 340 кв.м., съставляващо пълн. номера 9,10 в квартал 581.

По отношение правата на страните в настоящото дело, съдът установи следното:

С НА №172 за замяна на недвижим имот с движима вещ /стр. 14-15/, на 21.07.2004г., М. Ив.К. и К.Ф.К. прехвърлят на Б. СТ. Б. /ответницата/, следните части, придобити по замяна, а именно ½ ид. част от къща, находяща се в гр. Варна, ***, без квадратура по документ за собственост, а по удост. За данъчна оценка – 56 кв.м. състояща се от 2 стаи, заедно с ¼ ид. част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващи имоти 9 и 10, идентични с парцел IX, кв. 581, целият с площ 340 кв.м.

От НА №132, обективиращ договор за дарение на ид. части от недвижим имот, се установява, че на 12.12.2008г. Б. СТ. Б. дарява на сестра си Н.Ст. Б. по 1/8 ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в гр.

Варна,ул Неофит Рилски №26, представляващи УПИ №VII-9 и УПИ №VIII10 в кв. 581, идентични с ПИ 9 и ПИ 10 в кв. 581.

С договор за дарение, обективиран в НА №35, на 05.04.2018г., Н.Ц. дарява на Дилов Инвест ЕООД само 1 кв..м. от притежаваните от нея 74 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ***а, целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК – 296 кв.м.