Решение № 479 от 09.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 479

ГР.Б., 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Моника Христова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200501002 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 904083 от 10.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 2330 от 2011 г. на Районен съд Б. са отхвърлени частично предявените от ТБ “И.” АД, със седалище и адрес на управление - гр. С. -****, бул. “Б.” ****, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, представлявано от законните си представители - Д.М. и П.М. Изпълнителни директори против ИВ. Б. СТ., с ЕГН **********, с адрес:

ГР.Б., ж.к А.М.” ****, СТ. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул.Т.А.

**** В. Т. Р., с ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул. С.С.“, **** и ЕВГ. АТ. Б., ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул. „П.Д.“ ****, искове за сумата от 21 541,18 EUR (двадесет и една хиляди петстотин четиридесет и едно евро и осемнадесет евроцента), с левова равностойност - 42 130,89 лв. (четиридесет и две хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки), от която сумата от 20 000 EUR (двадесет хиляди евро) - главница , частично претендирана от общо дължима главница в размер на 48 586, 75 евро и претенцията за сумата от 1 541, 18 EUR (хиляда петстотин четиридесет и едно евро и осемнадесет евроцента), претендирана , като мораторна лихва върху частично претендиралата главница за периода от 07.12.2010г. до 10.08.2011г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С това решение е осъдена ТБ “И.” АД, ЕИК **** да заплати на:

- ЕВГ. АТ. Б., ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул. „П.Д.“ **** 1 направените в хода на производството разноски в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ и

- на СТ. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул.Т.А. № 92 А ет. 1 направените в хода на производството разноски в размер на 600 лева /шестотин лева / .

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „И." АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията под ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Т.", бул. „Б." ****, представлявано от изпълнителните директори З.Р.Р. и М.И.С., чрез пълномощника си адвокат Г.С. Я., АК-Б. , със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. Б., пл. „Г.И." ****.

Навеждат се конкретни доводи, че решението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи се, че неправилно съдът е приел за недоказана последната предпоставка за уважаване на исковете по чл. 203. ал. 2 КТ, а именно ответниците да са действали умишлено. Твърди се, че ответниците са действали виновно, при наличието на евентуален умисъл, което обуславя тяхната пълна и солидарна имуществена отговорност на основание чл. 203 ал.2 от КТ, вр. с чл. 208, т. 2 КТ, по обшия ред на ЗЗД, към който препраща чл. 203. ал. 2 КТ. Предвид доказаното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците ИВ. Б. СТ., СТ. Д. СТ. и ЕВГ.

АТ. Б. по 203 ал.2 от КТ, включително наличието на вина под формата на евентуален умисъл, се прави извод, че съдът неправилно е отхвърлил исковете против тях.

На следващо място се възразява, че съдът неправилно е приел, че между ищецът ТБ "И." АД и ответника В.Р. липсва трудово правоотношение, което водело до извод за неоснователност на иска по чл.203 ал.2 КТ. Сочи се, че за обосноваване на иска, предявен срещу ответника В.Р., е представен и приет по делото Договор № 46/20.04.2008 г. за възлагане управлението на клон Б. на ТБ „И." АД и анекси към него от 18.05.2009 г. и 17.08.2009 г., сключен между „И." АД като възложител и ответника В. Т. Р. като изпълнител. Изрично в поправената искова молба ищецът се бил позовал на т.8.5 от договора, съгласно която за вредите, настъпили в резултат на неизпълнение на задълженията му по договора, директорът на клона носи имуществена отговорност съгласно действащото законодателство. Срещу ответника В.Р. бил предявен иск за реализиране на неговата имуществена отговорност за неизпълнение на задълженията му по договора за управление.

Поради това, че този договор нямал характеристиките на трудов договор, то предявеният иск не бил с основание чл.203 ал.2 КТ, както бил квалифициран от съда, а основанието на иска било регламентирано в Търговския закон, съотв. Закона за задълженията и договорите.Прави се извод от въззивника, че съдът неправилно е приел, че предпоставка за ангажиране отговорността на ответника Р. е наличието на валидно трудово правоотношение между 2 страните, липсата на каквото води до извод за неоснователност на иска. В този случай предпоставките за уважаване на иска били уредени в чл. 79 и сл.

ЗЗД. Формата на вината според жалбоподателя е без значение за ангажиране договорната отговорност на този ответник. Предвид изложеното се твърди, че съдът, поради неправилно приложение на материалния закон, неправилна квалификация на предявения срещу ответника В.Р. иск и неправилна преценка на наличния по делото доказателствен материал, неправилно е отхвърлил иска и по отношение на този ответник.

Отправено е искане, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение № 904083 от 10.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2330/2011 г. по описа на Районен съд - Б., и произнасяйки се по съществото на спора да осъди ответниците ИВ. Б. СТ., с ЕГН **********, СТ. Д. СТ., с ЕГН **********, В. Т. Р., с ЕГН ********** и ЕВГ. АТ. Б., ЕГН **********, да заплатят на „И." АД, при условията на солидарност, претендираната с исковата молба сума в размер на 21 541,18 EUR (двадесет и една хиляди петстотин четиридесет и едно евро и осемнадесет евроцента), с левова равностойност - 42 130,89 (четиридесет и две хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки), от която сумата от 20 000 EUR (двадесет хиляди евро) - главница, частично претендирана от общо дължима главница в размер на 48 586, 75 евро и сумата от 1 541, 18 EUR (хиляда петстотин четиридесет и едно евро и осемнадесет евроцента), представляваща мораторна лихва върху частично претендиралата главница за периода от 07.12.2010 г. до 10.08.2011 г., включително.

Въззивникът желае, съдът да отмени решението и в частта за разноските, като му присъди и сторените по делото разноски пред първата и въззивната инстанция, включително за адвокатски възнаграждения.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите ИВ. Б. СТ., с ЕГН **********, СТ. Д. СТ., с ЕГН ********** и ЕВГ. АТ. Б., ЕГН **********. Навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба и отправят искане, съдът да потвърди атакуваното решение, като им присъди сторените разноски.

Въззиваемите ИВ. Б. СТ. и СТ. Д. СТ. се представляват от своите процесуални представители при провеждане на откритото съдебно заседание от въззивния съд.

Въззиваемият ЕВГ. АТ. Б. не се явява пред съда и не се представлява в това съдебно заседание.

Въззиваемият В. Т. Р., с ЕГН ********** – не е подал писмен отговор по въззивната жалба. В провелото се открито съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който представител оспорва въззивната жалба и желае съдът да потвърди обжалвания съдебен акт и му присъди сторените разноски в производството.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред 3 въззивния съд.

Производството пред пълвата инстанция се е развило с участието на трети лица помагачи А.К. ЕООД, ЕИК ****, гр.С., бул./ул. „И.Д.”, **** представлявано от управителя И.П. и А. ООД, ЕИК ****, ГР.Б., ж.кЗ. **** представлявано от управителя В.М..

Третите лица не изразяват становище по въззивната жалба и не се представляват от процесуален или законен представител.

Окръжен съд Б. след като съобрази представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Б. е валидно и допустимо. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, поради следното:

Първоинстанционният съд приел, че са предявени за разглеждане искове с правно основание чл.203, ал.2 вр. чл.208, т.2 вр. чл.211 от КТ във връзка и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за ангажиране на пълната имуществена отговорност на служителите за причинена умишлена вреда на работодателя и осъждане на служителите да заплатят в условията на солидарност сумата от 21 541,18 евро, от които 20 000 евро-главница, частично претендирана от общо дължима главница в размер на 48 586,75 евро и 1 541,18 евро мораторна лихва върху частично претендираната главница за периода от 07.12.2010 г. до 10.08.2011 г. включително. Твърдението на ищцовата банка в исковата молба е, че С. (в качеството на касиер), С. (в качеството на счетоводител-касиер), Р.

(в качеството на директор на банков клон) и Б. (в качеството на главен счетоводител) са извършили нарушения на действащото законодателство и вътрешно-банковите правила за откриване и водене на сметки, като са наредили, съответно - допуснали, неупълномощени по предвидения в закона ред лица да се разпореждат със средства от чужда банкова сметка, като ищецът заявява, че са настъпили последици - причиняване на вреди за банката. В исковата молба се сочи още, че ответниците са допуснали откриването на банкови сметки на А.К. ЕООД в клон Б. на ТБ И. АД от лицето А.Г.Л., без да са представени необходимите за това документи 4 съгласно закона (Наредба № 3 от 2005 г. за паричните преводи и платежните системи) и вътрешно-банковите нормативни актове (Вътрешни правила на ТБ И. за откриване на сметки и безкасово плащане) и без Л. да има правомощия за това. В обстоятелствената част ищецът още твърди, че ответниците съзнателно са причинили вреди на банката, след като са наредили/изпълнили операции от сметката на А.К. ЕООД, които не е следвало да нареждат/изпълняват. В резултат на това поведение на ответниците, ищецът заплатил на дружеството сумата от 48 586.75 евро под формата на договорено обезщетение по чл.49 от ЗЗДог, като сега предявява претенция спрямо С., С., Р. и Б. солидарно да му възстановят част от сумата - 20 000 евро, мораторна лихва - 1 541.18 евро, както и законната такава.

Последвало е уточнение на исковата молба и нова поправена молба /л.139 и сл. и л.155 и сл. от първоинстанционното дело/. Твърди се, че е налице първата хипотеза на чл. 203, ал.2 КТ - умисъл като форма на вина.

Обосновава се, че спорът е трудов и че препращането към гражданския закон касае единствено и само обема на отговорността. Исковете били съединени на осн. чл.215 ГПК, с оглед процесуална икономия, като били насочени както срещу служителите, така и срещу бившия директор на клона, тъй като претенцията произтичала от едни и същи факти и обстоятелства, при наличие на неизпълнение на общи задължения на ответниците. Претендира се солидарната им отговорност.

Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че е представено нотариално заверено пълномощно от пълномощник за изтегляне на сумите и че са спазени изискванията на банката, като не е допуснато твърдяното нарушение.

Установява се от събраните по делото доказателства, че В. Т. Р. и банката са сключили договор за управление, като със Заповед № 121/04.01.2010 г. е прекратено действието на този договор едностранно от страна на банката, считано от 05.01.2010г.

Ответникът ЕВГ. АТ. Б. е заемал по трудов договор длъжността Главен счетоводител на клон Б., ответницата СТ. Д. СТ. - счетоводител-касиер на клон Б., а ИВ. Б. СТ. - счетоводител-касиер на клон Б..От приложените по делото длъжностни характеристики се установява, че на лицата Е.Б., И.С. и С.С. са възложени трудови задължения, свързани с откриване на сметки на клиенти и носене на отговорност за верността на въведените данни в клиентската картотека, упражняване на текущ контрол по касови и безкасови операции в клона, правилно оформяне на първични документи, познаване на нормативната база и Вътрешните правила на ТБ “И.” АД.