Определение № 29 от 03.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 03.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110147581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ.

Отнася се до искане за прогласяване противоконституционността на разпоредба от КСО, приложима по гражданско дело, относно наследяване на средства по индивидуална партида в универсален пенсионен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

СТРАНИ ПО СПОРА

Ищец

В. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. **, тел. **********, Пълномощник на ищцата: адв. С. М., АК-П., с № **, адрес на кантората: гр. П., ул.

**и, **, тел. **********.

Ответник

„Пенсионно-осигурителна компания Доверие“ АД, ЕИК 831190986

Пълномощник на ответника: адв. Б. С., САК, личен № **, Адвокатско дружество „**“, адрес: гр. София, ж.к. „И.“, ул. **.

Искания на страните

Ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 2571,09 лв., главница, представляваща натрупани средства по индивидуалната пенсионна партида на нейния наследодател – първи братовчед П. Х. П. в универсалния пенсионен фонд, управляван от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 937,46 лв., мораторна лихва за периода 22.12.2021 г,-22.12.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете.

ФАКТИ ПО СПОРА

Безспорно е по делото обстоятелството, че лицето П. Х. П. е бил осигурен в Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и е имал открита осигурителна партида във фонда, управляван от ответника; че П. Х. П. е починал на 27.10.2019 г. и негов единствен наследник по закон е ищцата, първа братовчедка; че по партидата на починалия, към датата на неговата смърт, са били натрупани 2571,09 лв., че ответникът отказал да изплати на ищцата посочената сума.

ПРИЛОЖИМА РАЗПОРЕДБА ОТ ЗАКОНА

1

Приложимата материалноправна норма към наследяването на средствата по партидата на П. П. в УПФ е чл. 170, ал. 1 КСО, ред. ДВ, бр. 67 от 2003 г., според която при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството, а съобразно ал. 3, когато осигуреното лице или пенсионерът няма наследници по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната партида в универсален фонд се прехвърлят в пенсионния резерв, а натрупаните средства по индивидуалната партида в професионален фонд се прехвърлят в държавния бюджет.

ДОВОДИ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА ЗАКОНОВАТА НОРМА

Ищцата твърди, че нормата е противоконституционна, като накърняваща необосновано правото на наследяване – конституционно право, гарантирано от чл. 17, ал. 1 КРБ; същевременно и накърняваща правото на притежание на собственост по Протокол № 1 към ЕКПЧ.

Ответникът оспорва тези правни доводи с тезата, че обикновеният законодател има правото да определя кръга наследници, който има право да получава дадени обекти на собственост, по законодателна целесъобразност и според вина да обществените отношения.

Настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. 170, ал. 1 КСО, ред., ДВ, бр.

67/2003 г., е противоконституционен преди всичко поради противоречие с принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 КРБ, поради своята пълна неяснота, препятстваща възможността правните субекти да се ползват от правата си, а съдът да прилага отнапред издадените закони.

Преди всичко, нормата за наследяване на средствата по партидите, действала до процесната, е била с текста: „Чл. 170 (Обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) (1) При смърт на осигуреното лице на наследниците − преживелия съпруг (съпруга), низходящите и възходящите по права линия, се изплаща еднократно или разсрочено натрупаната сума по индивидуалната му партида.“

Тази разпоредба е била ясна, нормата не се е нуждаела от корективно тълкуване.

Законодателят е целял да даде специална наследственоправна уредба, дерогираща общите норми за наследяването в ЗН. Стесненият кръг наследници тук е ясен – това са наследниците със запазена част [без баби и дядовци, в редките случаи, в които може да се повдигне въпросът за наследяване от тях], т.е. най-близките на наследодателя. Нормата в ДВ, бр. 110/1999 г., ясно изключва съребрените роднини от всички степени, както и наследници по завещание [стига да са различни от съпруг, низходящ или възходящ]. Срещу нормата са правени и могат да бъдат правени възражения по същество [напр. Станева, Анна. Неуместна законодателна намеса в материята на наследяването. – Съвременно право, № 2001, № 3, с. 83, която обосновава противоконституционност поради накърняване на правото на наследяване, гарантирано от чл. 17, ал. 1 КРБ], но не и, че е неясна досежно кръга на правоимащите наследници.

Обаче положението с нормата, която съдът трябва да приложи по настоящото дело – чл. 170, ал. 1 КСО, ред. ДВ, бр. 67 от 2003 г. – е съвършено различно. Наличието на препинателния знак „запетая“ в текста на разпоредбата след съществителното „наследниците“ води до непреодолими пречки при тълкуването, правещи невъзможно извличането на логически непротиворечиво и правно приемливо правило за поведение.

Защото запетаята сочи на изброяване на равностойни или равноценни елементи в изречението и по този начин води до безсмисления резултат да има наследници, т.е. лица, които наследяват, както и други лица, които наследяват - преживелия съпруг, низходящите или възходящите, които наследяват наред с първите. А за първите няма указание кои могат 2 да бъдат. Опитът [Стайков, Ивайло. За противоконституционността на правната уредба на наследяването в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. – Актуални въпроси на семейното и наследственото право. Сборник в памет на проф. Лиляна Ненова.

Съст. Ц. Цанкова, Ек. Матеева, А. Станева. С., УИ „Св. Кл. Охридски“, 2017, с. 263] за своеобразно „запазващо (конформно) тълкуване“ на разпоредбата, при който първата част на правилото – наследяването от „наследниците“ – се приеме да значи наследници по завещание (или заветници само на средствата по партидата), не може да се смята за сполучлив. Защото подобен „тълкувателен“ опит би довел до алогичния извод, че наследодателят може да завещае валидно на лице, различно от съпруг, низходящ и възходящ – например на първата си братовчедка, но ако умре интестатен, такова лице – в примера първата братовчедка – няма да може да получи средствата по партидата, а това обезсмисля идеята за законодателно ограничаване на възможния кръг получатели на средства, които средства в крайна сметка – при липса на наследяване – биха отишли не в общия държавен бюджет по чл. 11 ЗН, а в пенсионния резерв – съгласно ал. 3 на чл. 170 КСО. Ако целта на разпоредбата в приложимата редакция е стесняване на кръга наследници с цел „пълнене“ на пенсионния резерв, водени от „осигурителен фискализъм“ [Василев, Ат. – Коментар на Кодекса за задължително обществено осигуряване. С., 2000, с. 463], изглежда нелогично да се позволи на осигуреното лице, нямащо възходящи, низходящи и съпруг, толкова лесно да заобиколи специалната цел, като със едностранен свой акт по повод на смъртта си да осуети „пълненето“ на този резерв. За да видим неубедителността на подобна конструкция – по закон не получаваш нищо, но по завещание може да получиш всичко – можем да направим сравнение на текста на чл. 170, ал. 1 КСО, ред. ДВ, бр. 67/2003 г., с друг специален ограничителен наследственоправен текст, отдавна отменен – чл. 14, ал. 7 СК 1968 г., според който „при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.“.

Тук специалната наследственоправна норма ощетява преживелия съпруг при интестатно наследяване, когато конкурира с низходящи на починалия си съпруг, тъй като преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия от имуществото съпружеска имуществена общност. Ала в теорията [напр. Ненова, Лиляна. Семейно право на НРБ. С., Наука и изкуство, 1977, с. 294] се е приемало, че преживелият съпруг може да получи този дял по завещание от покойния си съпруг, с което завещание се завещава разполагаемата част от общото имущество. И в съдебната практика [p. 2367-1970-I г.о., цит. от проф. Ненова на същото място] също се е приемало за допустимо завещаването на разполагаемата част на съпруга от съпружеската имуществена общност с аргумента – щом съпругът може да я завещае на кое да е трето лице, значи може да я завещае и на съпруга си. Във всички случаи има еднаква опасност запазената част на децата да бъде накърнена и те еднакво имат защита от закона на своята резерва. Не е така в случая с чл. 170, ал. 1 КСО, ред. ДВ, бр. 67/2003 г.

Ако целта на нормата е „пълнене“ на пенсионния резерв със средствата по партидите на осигурени лица, починали бездетни, без брак и без възходящи, тази цел не би трябвало да бъде лесно осуетявана чрез завещание от осигуреното лице, тъй като държавата не би имала и право на запазена част или иск, с който да унищожи завещанието.

В последва сметка нищо от текста на чл. 170, ал. 1 КСО, ред. ДВ, бр. 67/2003 г., не позволява да влагаме значението „наследниците по завещание“ в употребената дума „наследниците“, като това би представлявало подмяна на смисъла, а не тълкуване.

Да се твърди, че в текста на разпоредбата е допусната „досадна граматическа грешка“ [Мръчков, Васил. Осигурително право. 6 изд. С., Сиби, 2014, с. 406], като вместо тире след „наследниците“ е използвана запетая, вероятно е вярно [граматическите грешки поначало са досадни], но грешките на нормотвореца при формулирането на правните норми понякога са с гибелни последици за тълкуването и прилагането им. Както е прието в практиката на КС, 3

„Създаването на противоречиви, взаимноизключващи се и лишени от логика и смисъл законови норми е нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.“ (Решение № 9 от 30.IX.1994 г. на КС на РБ по конст. д. № 11/1994 г.). Разяснено е, също така (Решение № 10 от 03.12.2009 г. на КС по к. д. № 12/2009 г.), че „Принципът на правовата държава изисква от законодателя да бъде последователен и предвидим, да не допуска създаването на взаимноизключваща се правна уредба. Приеманите от него закони е необходимо да гарантират правната сигурност, в т.ч. като се зачитат придобитите от гражданите и юридическите лица съгласно закона права и да не ги променя в полза на държавата и във вреда на гражданите и юридическите лица (Решение № 7 от 2001 г. по к.д. № 1 от 2001 г.). При съставянето на законите в правовата държава законодателят трябва да търси решения, които да задоволяват справедливия интерес (вж. Преамбюла на Конституцията и Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г.) в рамките на модела, който Конституцията задава, а не инцидентно или под влияние на случайни фактори да въвежда рестрикции и да установява привилегии, нито да предоставя права, които не могат да бъдат упражнявани. Най-сетне, в правовата държава подобните случаи трябва да се третират еднотипно и да не се допуска диференциация в законодателните разрешения по чужди на Конституцията критерии.“ По повод коментираното и от двете страни по настоящото дело Решение № 7 от 31.05.2011 г. на КС по к. д. № 21/2010 г. следва да се посочи, че в него конституционната юрисдикция е приела тълкуване на чл. 170 КСО, ред., ДВ, бр. 67/2003 г., в смисъл, че „От анализ на всички тези права [на осигурено лице в професионален пенсионен фонд] също може да се направи извод, че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, че те се наследяват по Закона за наследството като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните наследници.“, без да обсъжда въпроса за неяснотата на чл. 170 КСО – който законов текст бездруго не е и бил предмет на проверка за конституционност. Както е изяснено обаче в практиката на КС (определение № 5 от 23.02.1993 г. по к.д. № 35/1992 г.), Конституционният съд е тълкувател, и то върховен, но само на Конституцията, а не и на останалите нормативни актове в страната. Тълкуванията, които КС прави, на КСО или на който и да е друг нормативен акт, различен от Конституцията, не обвързват останалите съдилища.