Решение № 2101 от 29.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2101 гр. София, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №6475 от 10.04.2024г., постановено по гр.дело №51389/2023г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК:175074752 срещу Е. К. Х. с ЕГН:********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите: 1960,41лв.главница по договор за потребителски кредит №40007196043/21.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 27.06.2023г. до окончателното плащане; 708,70лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022г. до 05.04.2023г.; 364,76лв.- мораторна лихва за периода от 16.01.2022г. до 05.04.2023г.; 118,46лв.- мораторна лихва за периода от 05.04.2023г. до 27.06.2023г., за които суми по ч. гр. дело № 35495/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2023г. Отхвърлени са и предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумите от 576,63лв.възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и 1251,24лв.- възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.06.2023 г. до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на адв.С.Й.Д. сумата от 457,62лв.адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в 1 заповедното производството, а на адв.Елица Красимирова Кръстева сумата от 798,02лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта с която са отхвърлени установителните искове по реда на чл.422 от ГПК, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че е установено фактическото превеждане на главницата по кредита на кредитополучателя, а направеното в тази връзка доказателствено искане е отхвърлено в нарушение на съдопроизводствените правила. Не била допусната и служебно ССЕ. Претендира отмяна на решението на СРС в тази част и уважаване на установителните искове за главница, възнаградителна и мораторни лихви, както и присъждане на разноски съобразно изхода на спора.

Въззиваемият ответник е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в размер на общо 3040 лева.

Подадена е и частна жалба от ищеца срещу определение №36145 от 09.09.2024г. по реда на чл.248 ГПК, в частта с която съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение за исковото производство е прекомерно, а за заповедното изобщо не се дължи такова.

Ответникът е подал отговор на частната жалба на ищеца, с който оспорва същата като недопустима, евентуално- като неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Договорът за заем е реален договор, поради което в тежест на ищеца е да установи с позволените от закона доказателствени средства, при условията на пълно и главно доказване, освен постигнатото между него и ответника съгласие за сключването му, и реалното предаване на сумата, предмет на договора. В случая, с определението по реда на чл.140 от ГПК, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, 2 предвид естеството на предявените искове и съдържанието на исковата молба и отговора, като е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно сключването на договора за потребителски кредит. На ищеца е указано, че следва да установи реалното предаване на заемната сума. В тази връзка е представено по делото извлечение от сметката на ищеца, което обаче предвид разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗЗД, не може да установи при условията на пълно и главно доказване получаването на сумата от ответника, в частност- по неговата банкова сметка. Не може да бъде възприето твърдението на ищеца, че съдът следвало служебно да назначи ССЕ, доколкото на последния изрично е указана тежестта на доказване на въпросното обстоятелство и в негова тежест е също така да направи съответните доказателствени искания. Обратното разбиране би довело до неравнопоставеност на страните в процеса и подпомагане на ищеца от съда. Правилно първостепенният съд е оставил искането да бъде задължен ответника да представи извлечение от банковата си сметка без уважение, доколкото по този ред може да бъде задължена страната да представи конкретен документ, а не такъв определен по вид. Изцяло във възможностите на ищеца е било да поиска изслушването на ССЕ, представяне на извлечение от обслужващата ответника банка или съответно- издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с такова извлечение. Последното искане всъщност е направено от ищеца с въззивната му жалба и е оставено без уважение, вече като преклудирано. Следва да се отбележи, че строгото спазване на процесуалните правила, включително относно преклузиите, е не само инструмент за процесуална дисциплина и икономия, но и съществен способ за гарантиране правата и на двете страни в процеса. В този смисъл ищецът следва да понесе последствията от процесуалното си бездействие в съответната фаза на исковия процес.

Ето защо въззивната жалба е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в цялата обжалвана от ищеца част като правилно и законосъобразно.

По частната жалба на ищеца срещу определението по реда на чл.248 ГПК:

Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е препратил в обжалваното определение към изложените от него мотиви в решението, които изцяло се споделят и от настоящия състав. Правилно и в съответствие с релевантната съдибна практика е определено едно общо възнаграждение по всички предявени с исковата молба искове, съобразно сборът от цената им.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемия ответник, който не е сторил такива. На адв.Н. И. следва да се присъди възнаграждение за въззивната инстанция в общ размер от 100 евро, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора. Следва да се отчете и фактът, че единственото извършено от него действие е подаването на отговор на въззивната жалба и молба да се даде ход на делото в негово отсъствие, в която се преповтаря част от отговора на въззивната жалба. Адв.И. не се е явил в единственото проведено по делото открито съдебно заседание.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №6475 от 10.04.2024г., постановено по гр.дело №51389/2023г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в в обжалваната от ищеца част.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано от страните.

ПОТВЪРЖДАВА определение №36145 от 09.09.2024г., постановено по гр.дело №51389/2023г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, в частта с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В останалата част определението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК:175074752 да заплати на адв.Н. И.

И. с ЕГН:********** сумата от 100 евро- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4