Решение № 2881 от 21.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110101528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу А. Г.

Ц., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2431,20 лв., представляваща главница за период от 05.08.2019 г. до 05.06.2021 г. (а съгласно споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 18.06.2020 г. – за период от 05.08.2019 г. до 05.12.2021 г.) - вноски с настъпил падеж от № 9 до № 31 вкл., дължими по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16481618/31.10.2018 г., сключен между ответника А. Г.

Ц. и „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г. и приложенията към него, ведно със законната лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1978,67 лв., представляваща договорна лихва за период от 05.08.2019 г. до 05.06.2021 г. (а съгласно споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 18.06.2020 г. – за период от 05.08.2019 г. до 05.12.2021 г.), сумата от 820,53 лв., представляваща мораторна лихва за период от 05.08.2019 г. до 22.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 70245/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че на 31.10.2018 г. между ответника и „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16481618/31.10.2018 г., по силата на който кредиторът е отпуснал кредит в размер на 10000 лв. на кредитополучателя.

Посочва, че параметрите на кредита са следните: 10000 лв. - общ размер на кредита, 4032 лв.

1

- застрахователна премия и 350 лв. - такса ангажимент. Сочи, че лихвеният процент към датата на сключване на договора за кредит е 13,84 % годишно, а годишният процент на разходите - 16,32 %. Твърди, че след сключване на договора за кредит ответникът погасил част от задълженията си, след което преустановил плащането, като останалата непогасена сума е в размер на 14064,01 лв., а крайният падеж за погасяване на задълженията 05.11.2024 г. Сочи, че между страните по договора за кредит е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 18.06.2020 г., с което е отложено заплащането на месечните вноски № 17, 18, 19, 20, 21 и 22 за срок от шест месеца, като крайният падеж за погасяване на задълженията е променен на 05.05.2025 г. Твърди, че на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г. и приложенията към него, сключен между „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“ и „Е.М.“ ЕООД задълженията на ответника по процесния договор за кредит са били прехвърлени в полза на ищеца. Посочва, че до ответника е изпратено писмо с обратна разписка с уведомление за извършената цесия, което е върнато в цялост. Счита, че въпреки това длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба с приложенията. С оглед изложеното моли за признаване дължимостта на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Прави възражение за нищожност на процесния договор за кредит и на отделни негови клаузи поради противоречие с норми на ЗПК – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК. Счита, че не е посочен правилният размер на ГПР, поради невключването в него на застрахователната премия, както и липсва яснота кои точно компонентни са включени в ГПР. Сочи, че в погасителния план липсва разбивка на всяка погасителна вноска и какво се включва в нея. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети като доказателства сключеният между ответника А. Г. Ц., като кредитополучател, и „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“, като кредитор, Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16481618 от 31.10.2018 г., ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10000 лв., при лихвен процент от 13,84 % и ГПР от 16,32 %. Предвидено е, че кредитополучателят дължи и застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса ангажимент в размер на 350 лв.

Връщането на сумата е уговорено да стане на 72 месечни погасителни вноски в размер на 261,52 лв. всяка, с падеж на първата вноска на 05.12.2018 г. и падеж на последната вноска на 05.11.2024 г., за което в договора е съставен погасителен план. Общата стойност на плащанията е в размер на 18829,44 лв.

Със споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 18.06.2020 г. страните по 2 договора за кредит са разсрочили заплащането на месечните вноски с № 17, 18, 19, 20, 21, 22 за срок от 6 месеца (гратисен период). Вследствие отлагане заплащането на посочените месечни вноски, срокът на кредита е удължен със срока на гратисния период, общата стойност на плащанията е променена от 18829,44 лв. на 19413,52 лв., дължима на равни месечни вноски – всяка по 271,95 лв., ГПР остава непроменен, за което е съставен и погасителен план с уговорени падежните дати и вноските, които следва да бъдат погасени на тях, видно от който падежната дата на вноска № 17 е 05.10.2020 г., а на последната вноска № 72 – на 05.05.2025 г.

Установява се на следващо място, че на 27.04.2022 г. между „Е.М.“ ЕООД и „Б.П.П.Ф.

С.А., клон Б.“ е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, като страните по същия са постигнали съгласие за прехвърляне на вземания от цедента, в полза на ищеца като цесионер, а именно: портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от цедента с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а цесионерът придобива вземанията, определени в Приложение № 1 – Списък на вземанията, срещу заплащане на покупната цена. Уговорено е, че продавачът цедент изрично упълномощава купувача – цесионер да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на продавача, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за което продавачът предоставя на купувача нотариално заверено пълномощно, упълномощаващо го да изпраща писмените уведомления (Приложение № 6). Договорът за цесия носи подписи за продавач и купувач.

По делото е прието Приложение № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан между „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“ и „Е.М.“ ЕООД от 27.04.2022 г. Потвърждение за извършена цесия на вземанията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“, както и извлечение от Приложение № 1/27.04.2022 г., неразделна част към договора за цесия от 27.04.2022 г., в което са индивидуализирани вземанията, предмет на договора за цесия. Съгласно същото са прехвърлени вземанията към ответника (индивидуализиран с три имена и ЕГН) по договор за кредит PLUS-16481618 от 31.10.2018 г., по който е отпусната главница в размер на 10000 лв., остатъкът от главницата към датата на подписване на приложението е в размер на 9115,25 лв., остатъкът от договорната лихва е в размер на 3649,73 лв., общо дължимото към 27.04.2022 г. е 14064,01 лв., а датата на първата пропусната вноска (изпадането на ответника в забава) е 05.10.2020 г., с посочена дата на последно плащане 05.03.2020 г., като приложението е подписано от страните по договора за прехвърляне на вземания.

Представено е и пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 19.05.2022 г., съгласно което цедентът „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“ е упълномощил цесионера „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците за сключения договор от 27.04.2022 г., с който вземанията се прехвърлят в полза на „Е.М.“ ЕООД, включително да преупълномощава трети лица (в това число адвокати/адвокатски дружества) с правата по пълномощното, за което е представено пълномощно в полза на адвокатско дружество „Иванов и Денев“ и пълномощно в полза на 3 адв. А. К..

По делото е прието Уведомление с изх. № 1653/07.10.2022 г. от адв. А. К. – пълномощник на цесионера „Е.М.“ ЕООД, действаща от името на цедента, с което ответникът е уведомен за извършената цесия на вземанията по договор за отпускане на потребителски кредит от 31.10.2018 г. в полза на „Е.М.“ ЕООД.

Прието е и изпратено до ответника уведомително писмо за прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит от 31.10.2018 г., което е върнато на подателя на 10.11.2022 г. като непотърсено.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвено въз основа на материалите по делото и извършена проверка при кредитора. Същото, като обективно и компетентно изготвено, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От заключението се установява следното: съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 01.11.2018 г. „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“ е превело по банковата сметка на А. Г. Ц. в „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 9650 лв. на 01.11.2018 г.

Извършените плащания от ответника по договора за потребителски кредит от 31.10.2018 г. са общо в размер на 4184,80 лв., с която сума са погасени: главница в размер на 1556,75 лв., договорна лихва в размер на 1732,05 лв. и застраховка на кредит в размер на 896 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г. размерът на задължението е общо 6502,17 лв., от които главница в размер на 3401,94 лв., договорна лихва в размер на 2146,62 лв., лихва отлагане в размер на 281,61 лв. и застраховка на кредит в размер на 672 лв. Размерът на задължението на ответника по договора за кредит за посочения в исковата молба период е общо в размер на 2808,37 лв., от които главница в размер на 1018,82 лв., договорна лихва в размер на 830,38 лв., лихва отлагане в размер на 93,87 лв. и застраховка на кредит в размер на 672 лв. Лихвата за забава върху дължимата главница за периода от датата на дължимост до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г. е в размер на 193,30 лв. Вещото лице е дало заключение, че ГПР с включена договорна лихва в размер на 4797,44 лв. и застраховка в размер на 4032 лв. би бил в размер на 88,05 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

От приложеното ч. гр. д. № 70245/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2022 г. за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.

Г. Ц..

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за 4 изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство. С направеното уточнение – с молба от 29.10.2024 г., с което е посочен падеж на вноските съгласно сключеното между страните споразумение за отсрочване на погасителни вноски съдът приема, че ищецът само е конкретизирал падежа на претендираните вноски съгласно споразумението, а не се касае за недопустимо изменение на претенциите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото вноските, които се претендират са същите – от № 9 до № 31 вкл., и вземанията (за главница, договорна лихва и мораторна лихва) се претендират в размерите, заявени в заповедното производство.