Решение № 1519 от 13.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1519

13.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

6-ти търговски

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов

Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002403 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Смарт трейдинг” ООД срещу решение № 821 от 12.06.2020г. по т.д. 321/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 13 с-в, в частта му, с която по предявени искове по чл. 74 ТЗ от И. А. Б. е постановена отмяна на решение на общото събрание на съдружниците в „Смарт трейдинг” ООД, проведено на 15.01.2019г., с което И. А. Б. е изключен като съдружник. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е недопустимо предвид предявяване на исковете по чл. 74 ТЗ след установения с последната норма преклузивен срок. Излага да не е налице спор, че ищецът не е присъствал на проведеното на 15.01.2019г. общо събрание, но решенията, взети на същото събрание са заявени за вписване в публичния ТРРЮЛНЦ, както и ищецът е заявил с исковата си молба, на същата дата – 15.01.2019г. Поддържа считано от последната дата да тече срокът по чл. 74 ТЗ и да е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Оспорва като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е редовно уведомен за проведеното на 15.01.2019г. ОС, като поддържа съдът да не е отговорил на доводите на ответника за редовно връчване на представена по делото нотариална покана за свикване на това общо събрание. Поддържа да са неправилни като противни на закона и изводите на първоинстанционния съд, че не е налице редовно отправено предупреждение до съдружника за изключването му като сочи съобразно утвърдената съдебна практика да не се изисква предупреждението да е изходящо от общото събрание на дружеството, а да може да бъде отправено от всеки съдружник и от управителя. Сочи такова предупреждение от другия съдружник да е отправено до ищеца с нотариалната покана от 15.10.2019г., връчена му редовно, предвид на което и нормата на чл. 126, ал. 3 ТЗ е спазена. Поддържа да се 1 установяват по делото и предпоставките по чл. 138, ал. 2 ТЗ за свикване на процесното общо събрание, като оспорва изводите на съда, че управителят е изпълнил задължението си за свикване на ОС, както и такова да е проведено на 28.12.2019г. Оспорва като необосновани изводите на съда, че по делото се установява проведено на последната дата ОС с участието на двамата съдружника. Излага своевременно да е оспорил като ненадлежно доказателство представения с исковата молба протокол от заседание на същата дата като подписан само от представители на ищеца, а представения едва във второ съдебно заседание протокол с подписи на представители на двамата съдружника е събран недопустимо – след настъпила процесуална преклузия. Оспорва извода на съда, че е безспорно обстоятелството, че протоколът е подписан от представители на съдружника И. А., като необоснован, доколкото признание в последния смисъл не е правено от страните. Жалбоподателят поддържа решението и да е постановено при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до доказателствена непълнота, на която първоинстанционният съд се е позовал, за да уважи сезиралия го иск по чл. 74 ТЗ. По изложените доводи моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно, в който последен случай исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на ответното дружество за изключване на съдружника И.

Б. бъдат отхвърлени като неоснователни.

Въззиваемата страна, И. А. Б. , оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа решението в обжалваната му от ответника част да е правилно като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и да е обосновано от събраните по делото и обсъдени с решението доказателства. Оспорва като необосновани възраженията на жалбоподателя за недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ предвид неспазен преклузивен срок по последната норма. Поддържа по делото да не е налице спор, че ищецът не е присъствал на процесното общо събрание на съдружниците. Излага и от събраните доказателства при доказателствена тежест за ответника да не се установява да е редовно уведомен за събранието по причина на нередовното връчване на покана за същото - връчването на представената по делото нотариална покана е извършено в нарушение на чл. 47 ГПК, както и при неспазване на установения в чл. 139 ТЗ седмодневен срок преди датата, за която се свиква събранието. Оспорва по делото да са събрани доказателства да е узнал за взетите решения преди датата на подаване на исковата молба в съда, като оспорва като противни на закона доводите по жалбата на ответника, че следва да се счита за уведомен с подаденото заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на ответника във връзка с взетите на събранието решения. Поддържа съобразно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ с публичност да се ползват само обявените в регистъра актове, какъвто не е процесния случай, тъй като по заявлението на ответника е постановен отказ. Излага на същото основание – нередовно уведомяване на ищеца за свиканото на 15.01.2019г. общо събрание, искът по чл. 74 ТЗ да се явява основателен по вече изложените мотиви за неспазване на чл. 139 ТЗ. Поддържа в нарушение на императивното изискване на закона на съдружника да не е връчено писмено предупреждение за изключването му, нито с нотариалната покана, с която се твърди, че е 2 уведомен за свиканото ОС, нито с друго писмено известие, което да съдържа минимално изискуемото съдържание да посочва в какво се състои неизпълнението на задължения или действията в противоречие с интересите на дружеството, за които на съдружника се отправя предизвестието. Излага да са правилни и изводите на първоинстацнионния съд единият от съдружниците, автор на приложените покани, да не може да отправя предизвестие по чл.

126, ал. 3 ТЗ от името да дружеството. Поддържа да не се установяват и материалноправните предпоставки по чл. 126 ТЗ за изключване на съдружник като сочи самото притежание на дялове в друго дружество да не е забранено от закона и да не следва да бъде тълкувано като действие в противоречие с интересите на дружеството или като конкурентна дейност. Сочи последното – извършване на конкурентна дейност да не се установява при доказателствена тежест за ответника и от всички събрани по делото допустими доказателства. Поддържа решението да е незаконосъобразно и предвид вземането му от свикано в нарушение на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание, доколкото по молбата на съдружника А. е свикано ОС и е проведено такова на 28.12.2018г., след което за съдружника е отпаднало правото сам да свиква събрание. Оспорва и доводите на жалбоподателя проведеното на 15.01.2019г. да е свикано редовно с поканата от 27.11.2018г., доколкото с нея е отправено ново искане до управителя за свикване на ОС, тъй като по последната покана не е изтекъл 14 – дневния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ. Поддържа и възраженията си за незаконосъобразност на решението предвид вземането му в нарушение на чл. 137, ал. 6 ТЗ от лице без представителна власт. Излага да са неоснователни и оплакванията по жалбата на ответника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. По изложените мотиви моли първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението в обжалваната му част е допустимо и правилно по следните мотиви:

Сезиралата съда искова молба съдържа оплакване за вземане на решението от ОС на „Смарт трейдинг” ООД, провело се на 15.01.2019г., по т.

1 за изключване на И. А. Б. като съдружник в дружеството, в нарушение на 3 нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ като свикано от лице без правомощия да свиква ОС, за свикване на ОС в нарушение на нормата на чл. 139 ТЗ като ищецът като съдружник не е уведомен редовно за събранието – не е уведомен въобще тъй като покана не му е връчвана, евентуално дори да се приеме, че му е връчена нотариална покана при спазване на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК, то уведомяването е извършено при неспазен седмодневен срок по чл. 139 ТЗ, решението е взето от пълномощник на съдружник, който не е разполагал с изрично пълномощно по смисъла на чл. 137, ал. 6 ТЗ, в нарушение на императивната норма на чл. 126, ал. 3 ТЗ на съдружника да е връчено писмено предупреждение за изключването му, както и без да са налице материалните предпоставки за изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т.

1 и т. 3 ТЗ, а именно съдружникът да не изпълнява задълженията си за съдействие за осъществяване дейността на дружеството и да действа против интересите на дружеството. Всичките твърдени от ищеца нарушения са относими към законосъобразността на взетите решения на ОС, същите представляват самостоятелни основания по конститутивния иск по чл. 74, ал.

1 ТЗ, като първоинстанционният съд с обжалваната част на решението не е излязъл от сезиралите го искания.

Жалбоподателят поддържа възражение за недопустимост на исковете предвид изтекъл преклузивен срок по чл. 74 ТЗ, за който и съдът следи служебно.

С нормата на чл. 72, ал. 2 ТЗ законодателят е въвел изискване за допустимост на конститутивния иск за отмяна на решения, взети от общо събрание на съдружниците, обусловено от спазването на определен срок за предявяване на иска. В случай, че съответният съдружник е присъствал на събранието или не е присъствал, но е бил редовно поканен, този срок е определен на 14 дни от датата на провеждането на събранието. Константно в практиката на Върховен касационен съд, включително с решение 10/21.03.2019г. по т.д. 1316/2018г. по писа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/09 г. на І т.о.; решение № 104/10.03.2011г. по т. д. № 876/10 г. на І т.о.; решение № 74/14.07.2011 г., по т.д. № 633/10 г. на І т.о., се приема, че за да е редовно поканен за общото събрание по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ, на съдружника следва да е била връчена в предвидения от закона минимално необходим срок /7 дни преди събранието/ писмена покана, 4 съдържаща дневния ред, по който то ще бъде проведено, без да съществува законово изискване /освен ако дружествения договор не предвижда нещо различно/ относно начина, по който да бъде извършено връчването, стига поканата да е получена лично от съдружника - физическо лице, така че последният да е известен със сигурност за събранието и по този начин да му се осигури възможност да вземе участие в него.

В този смисъл е и практиката по решение 34 от 25.03.2013г, по т.д.

144/2012г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с която се пояснява и че приравняването на правното положение на присъствал съдружник на неприсъствалият такъв е само в случай, че последният е редовно уведомен и уведомяването му е безспорно. При спор досежно редовността на уведомяването на съдружник е налице предявен иск по чл. 74 ТЗ, вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ, който се решава по същество. Със сезиралата съда искова молба на И. Б. е заявено изрично основание по иска по чл. 74 ТЗ за липса на връчена покана на ищеца за свикване на процесното ОС, предвид на което доводите на страните досежно последния спорен факт при съблюдаване на цитираната практика на ВКС ще бъдат разгледани от съда по същество.

С нормата на чл. 139 ТЗ са поставени императивно изискванията за свикването на ОС съдружниците да бъдат уведомени с писмена покана, връчена им най-малко 7 дни преди заседанието, като в поканата следва да е включен и дневния ред. В диспозитивната част на същата норма е предвидена възможност с дружествения договор да бъдат уговорени допълнителни, извън горецитираните императивни изисквания на закона, досежно начина на връчване на писмената покана за свикване на ОС на съдружниците.