Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 539 от 13.12.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 449/2023
Вид
Определение № 539
Подписан
13.12.2023
В сила
13.12.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Бургас, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232000500449 по описа за 2023 година И за да се произнесе взе в предвид следното:

Депозирана е частна жалба от Б. Н. Д., ЕГН **********, от с.Б., обл.Я. против Определение № 635/24.10.2023г. постановено по ч.гр.д. № 415/2023г. на ОС – Ямбол, с което е оставена като недопустима жалба срещу извършено от ЧСИ действие – налагане на запор върху банкови сметки, каквито длъжникът в изпълнителното производство не притежава. Обжалваното определение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно. Според страната ОС – Ямбол неправилно е приел, че жалбата е недопустима, защото в нея не е посочено някое от лимитативно изброените в чл.435 от ГПК изпълнителни действия – в частност – оплакване от страна на длъжника за насочване на изпълнението, което смята за несеквестируемо.

На първо място - относно имуществото следва да бъде установено, че въпросното вземане действително съществува и може да бъде обект на принудително изпълнение. Секвестируемостта се преценя с оглед това какви са характеристиките на имуществото: вид, размер, произход и т.н. В конкретния случай са налице обективни пречки за насочване на изпълнение против банкови сметки в „Общинска банка“ АД, тъй като такива сметки обективно не съществуват. По изпълнителното дело няма данни за наличието на такива сметки. Липсва и справка на ЧСИ за наличие на такива банкови сметки с титуляр – жалбоподателката Д.. В случая макар и да не се сочи, че обект на изпълнението е несеквестируемо имущество, то с оглед на несъществуването на банковите сметки, върху които е насочено изпълнението може да обоснове евентуален извод за несеквестируемост. Такова имущество липсва и върху него няма как да се предприеме принудително изпълнение, поради което запорът върху такова се приема по смисъла на разрешението, дадено в т.5 от ТР №3/2015г. на ОСТГК на ВКС представлява на практика 1 изпълнение върху имущество, което може да бъде приравнено на несеквестируемо.

Поради това страната излага становището си, че може да не се сочи изрично конкретно основание на жалбата по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, за да се приеме ,че се касае именно за тази конкретна хипотеза. ЯРС неправилно е отказал да разгледа жалбата като е счел, че задължително условие е изричното посочване на някое конкретно основание за допустимост на жалбата. Следвало е производството да се остави без уважение и да се дадат конкретни указания. Моли се за отмяна на определение № 635 и да се дадат на първоинстанционния съд задължителни указания за разглеждане по същество.

Отговор на частната жалба не е постъпил от взискателя по изпълнитеното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело № 477 на ЧСИ Х. – район на ЯОС е било образувано по искане на взискателя „ОББ“ АД с изпълнителен лист от 2011г. срещу Б. Д. за вземане в размер на 3 476.76 лв., 484.88 лв. – договорна лихва и др. вземания на банката – кредитор.

През 2016г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д., получавана от работодателя като е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, ЦКБ, „Юробанк“. Длъжникът е получила съобщението за наложените запори на 16.08.2017г.

На основание цесия от 31.01.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД уведомява с изрична молба от 21.05.2018г., че има вземането срещу длъжника Д. и е поискал конституиране като взискател. Конституирането е станало с разпореждане на ЧСИ от 07.08.2018г.

С молба от 17.07.2023г. новия взискател е поискал от ЧСИ да наложи запори върху сметките на Д. в „Общинска банка“ АД. Банката е уведомена на 26.07.2023г., а длъжникът е получил съобщението на 27.07.2023г.

Първоинстанционният съд е счел, че жалбата против извършения запор е недопустима. Този извод ОС е направил въз основа на ТР № 2/ 26.06.2015г. на ВКС по Тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК: - че запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насоченото изпълнение върху несеквестируемо имущество и оттам жалбата срещу наложен запор, която не е обоснована с оплакване за несеквестируемост не подлежи на разглеждане. По т.8 на това ТР е посочено, че законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител като е свел до изчерпателно изброени случаи, при които действията на СИ подлежат на обжалване.

Разширителното тълкуване е изключено.В процесния случай е налице обжалване от страна на длъжника. Възможностите за длъжника са изброени в чл.435 ал.2 т.2 от ГПК – кои действия на ЧСИ може да обжалва. В случая длъжника Б. Д. обжалва изпълнителното действие на ЧСИ по налагането на 2 запор върху нейна банкова сметка в „Общинска банка“ АД като твърдения за несеквестируемост на това имущество липсват. В жалбата не се посочват други действия на ЧСИ, които да се обжалват и да фигурират изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, които да подлежат на съдебен контрол, в процедура, сезирана по жалба на длъжника. Поради това съдът е счел, че жалбата на Б. Д. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Жалбата е допустима – депозирана е от страна в производството пред окръжния съд, имаща правен интерес от същата, внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество – неоснователна.

Правилно е отбелязано от окръжния съд, чийто акт е предмет на инстанционен контрол, че възможностите за обжалване действията на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК. В случая Б. Д. е длъжник и е обвързана от регламентираното в тази разпоредба. Нейното съдържание не може да бъде тълкувано разширително, както се домогва да стори това процесуалния представител на жалбоподателката относно несеквестируемото имущество – в частност липсата на такова. Без значение е в случая, че жалбоподателката – длъжник няма банкова сметка във въпросната Общинска банка. Логиката на подобен запор е извършване на евентуално плащане от трето лице и откриване на банкова сметка на името на длъжника – този длъжник да няма възможност да се разпореди със средствата постъпили по сметката във вреда на кредитора си. В този смисъл доводите, изложени в жалбата се явяват неоснователни.

Поради това обжалваното определение на окръжния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено като жалбата на Б.Д. следва да бъде оставена без уважение.

По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на Б. Н. Д., ЕГН ********** от с.Б, обл.Я против Определение № 635 от 24.10.2023г. на окръжен съд – Ямбол, постановено по възз. гр.д.№ 415/2023г. по описа на съда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3