Решение № 5039 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5039 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330110048 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ВТ-Трейд“ ЕООД срещу ЕТ „***“ се твърди, че между страните са съществували трайни търговски отношения, по силата на които ищецът доставял регулярно на ответника канцеларски материали, за което от ищеца били издавани фактури. През август 2023г. ищецът извършил 2 бр. доставки на стоки, като за първата била издадена фактура № 9000052203/15.08.2023г. на стойност 1433.82 лв., със срок за плащане – 30.09.2023г., като стоките били доставени и получени от ответника. За втората доставка била издадена фактура № **********/17.08.2023г. на стойност 1075.55 лв., със срок за плащане – 30.09.2023г., като стоките били доставени и получени от ответника. На 03.10.2023г. на ищеца било извършено плащане в размер на 205.55 лв. с основание – частично плащане по фактура № **********/17.08.2023г., при което по същата фактура неплатеният остатък възлизал на 870 лв. Плащане на останалите суми нямало. Ищецът изпратил на дата 15.04.2024г. по ел.поща покана за доброволно плащане на дължимите суми, но без резултат.

Поради това е направено искане за осъждане на ответника за заплащане на сума в общ размер от 2303.82 лв., от които 1433.82 лв. по първата посочена фактура и 870 лв. – по втората, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ЕТ „***“.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по 1 вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени фактура № 9000052203/15.08.2023г. на стойност 1433.82 лв. и фактура № **********/17.08.2023г. на стойност 1075.55 лв.

Представена е разписка за извършено на 03.10.2023г. плащане в размер на 205.55 лв. с основание – частично плащане по фактура № **********/17.08.2023г.

Представена е аналитична ведомост от месец януари до април 2024г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С оглед представените по делото писмени доказателства – фактури, издадени от ищцовото дружество, в качеството на доставчик и ЕТ „***“, в качеството на получател, които са двустранно подписани, поради което съдът намира, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни отношения, като фактурите съдържат описание на съществените елементи на договорите, начин на плащане, наименованието на страните и време и място на издаване. При съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира, че от страна на ищцовото дружество е доказано изпълнението на поетите от него задължения по сключените договори за продажба на канцеларски материали. При това положение за ответника се е породило насрещното задължение за заплащане на възнаграждението за предоставените услуги. Извършеното от страна на едноличния търговец частично плащане на сумата от 205.55 лв. на дата 03.10.2023г. съдът приема за извънсъдебно признание на дължимите суми. В проведеното по делото съдебно заседание от пълномощника на ищцовата страна бе посочено, че е заплатена допълнително и сумата от 500 лв., като видно от представената аналитична ведомост е видно, че с посочената сума частично е погасен остатъкът от дължимата сума от 870 лв. по фактура № **********/17.08.2023г., или неплатеният остатък възлиза на 370 лв. От страна на ответника нито се твърди, нито се доказва да е погасил в цялост претендираните вземания, поради което той следва да понесе последиците от недоказване на този правнорелевантен факт – арг. чл. 154 ГПК. Предвид изложеното, предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, както следва – по фактура № 9000052203/15.08.2023г. -1433.82 лв. и по фактура № **********/17.08.2023г. – 370 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024г. до изплащането им, като искът за главница за разликата над уважения размер от 370 лв. до пълния претендиран размер от 870 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски, в общ размер на 707.35 лв., по представения списък по чл.80 ГПК, от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 107.35 лв. внесена държавна такса.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВТ-Трейд“ ЕООД, ЕИК 201437250, със седалище и адрес на управление с.Труд, 2

Стопански двор 2, със законен представител *** да заплати на ЕТ „***“, ЕИК 207211183, ***, със законен представител ***, както следва - по фактура № 9000052203/15.08.2023г. 1433.82 лв. и по фактура № **********/17.08.2023г. – 370 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024г. до изплащането им, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница по фактура № **********/17.08.2023г. за разликата над уважения размер от 370 лв. до пълния претендиран размер от 870 лв.

ОСЪЖДА „ВТ-Трейд“ ЕООД, ЕИК 201437250, със седалище и адрес на управление с.Труд, Стопански двор 2, със законен представител *** да заплати на ЕТ „***“, ЕИК 207211183, ***, със законен представител *** сумата от 707.35 лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3