Решение № 32 от 04.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ И.А

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело № 20244000500602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 334 от 12.06.2024г. по гр.д. № 322/2023 год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на И. Х. И.а, следните суми: сумата в размер на 56 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП, реализирано на дата 05.08.2022г., около 17,30ч., на общински път I -9, при км.5, с посока на движение с.Шкорпиловци, както и сумата в размер на 2071,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, във връзка с гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.09.2022г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени, като неоснователни, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 56 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над присъдения размер от 2071,40 лева до пълния претендиран размер от 2589,25 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022г. до окончателното изплащане.

Със същото решение са присъдени разноски, както следва:

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. Н. Д. - ШАК, сумата в размер на 6420,13 1 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание, чл.38 ал.2 ЗА, за безплатно оказана на ищцата по делото И. Х. И.а адвокатска помощ, съразмерно с уважената част от исковете.

И. Х. И.а е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сумата в размер на 2 992,61 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Велико Търново, сума в размер на 2 322,86 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса, както и сума в размер на 291,80 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски /за СМЕ и САТЕ/, съразмерно с уважената част от исковете, ведно с 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото съдебно решение, в осъдителната му част за сумата над 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното му изплащане, като необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Счита, че определеното от съда справедливо обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД в размер на 70 000 лева било завишено и не кореспондирало с реално претърпените неимуществени вреди.

Възстановителният период за полученото от ищцата счупване на раменете на пубисната кост, двустранно, бил месец и половина до два, а болките и страдания били отшумели за 4 месеца, като тя била напълно възстановена.

Моли да не бъдат кредитирани показанията на майката и на интимния партньор на ищцата досежно претърпените от ищцата стрес, кошмари, страх от пътуване в МПС и т.н., тъй като те били пряко заинтересовани от изхода на делото, а обективни данни за наличие на стрес или промени в психоемоционалното състояние на пострадалата нямало. Цитира съдебна практика за справедливото обезщетение при получени сходни телесни увреждания.

Оспорва определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от 20%, като занижен. Твърди, че тъй като пострадалата е била без обезопасителен колан, е получила телесните увреждания. Излага съображения, че в процесния случай тя е допринесла за настъпване на уврежданията си в степен от поне 50%. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като бъде отхвърлена претенцията на И. Х. за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – 2

И. Х. И.а (ищец в първоинстанционното производство), чрез процесуалния й представител, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД.

Претърпяното от ищцата счупване на пубисната кост било довело до това тя да е изцяло неподвижна, зависима от чужда помощ, търпяла изключителни болки и страдания, което наложило и извършването на оперативна интервенция за поставяне на външен фиксатор. Станала по - затворена, отчуждена, притеснена и депресирана и до ден днешен все още не се била възстановила напълно физически и емоционално от преживяното събитие.

Правилно първоинстанционният съд бил определил и процента на съпричиняване от 20 %. Предвид това се прави искане да бъде потвърдено съдебното решение в обжалваната му част.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба, подадена от застрахователното дружество против определение № 1026/07.08.2024г. по гр. д. № 322/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е оставена без уважение подадената от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, с искане да се увеличат присъдените разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, съобразно пълния размер на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 12 600 лева с ДДС, както и да бъде намалено определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на адв. Д. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца до минималния по НМРАВ размер, без включен ДДС, като неоснователна.

В частната жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД се излагат твърдения, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде намален присъдения на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ, като бъде присъден такъв в минимален размер без ДДС, съобразно уважената част на исковете. Твърди се, че съгласно най - новата практика на ВКС ДДС не се начислявало в случаите, когато била оказана безплатна правна помощ, защото тази услуга не съставлявала облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Цитира се съдебна практика. Прави се и второ искане да бъде увеличен присъденият на процесуалния представител на застрахователното дружество адвокатски хонорар в размер на 12600 лева с включено ДДС, който не бил прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия и пътни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна И. И.а, чрез процесуалния й представител, в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се моли да бъде оставена без уважение.

Горепосоченото съдебно решение досежно предявения иск за заплащане 3 на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху него, считано от 16.02.2023г. до окончателното му изплащане, не е обжалвано, нито в осъдителната му, нито в отхвърлителната му част, поради което е влязло в законна сила по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди и законната лихва за забава в изплащането му. Решението, в частта, с която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2023г. до окончателното му изплащане, също е влязло в законна сила, поради необжалването му и въззивният съд не дължи произнасяне в тези части.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решение в обжалваната му част съобразно правомощията си.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. Х. И.а против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на сумата в размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й телесни увреждания, вследствие ПТП, реализирано на дата 05.08.2022г., около 17,30ч., на общински път I -9, при км.5, с посока на движение с.Шкорпиловци – застрахователно събитие по договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и иск за заплащане на сумата в размер на 2589,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, вследствие телесните увреждания, настъпили при гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.09.2022г. до окончателното им изплащане.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2022/1020/ -1463, от кредитираните свидетелски показания на А. Б. П. и Т. В. И. досежно обстоятелства, при които 4 е настъпило ПТП – то и от приетото, като компетентно изготвено, неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 05.08.2022г., около 17,30 ч., в сухо и ясно време, на общински път I-9, при км.5, на кръстовище, образувано между пътя от с. Ново Оряхово - с. Шкорпиловци (път с предимство) и път, отклоняващ се вляво към къмпинг „Изгрев”, е настъпило ПТП между товарен автомобил, марка и модел „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ВТ 86****, управляван от Т. В. И. и лек автомобил, марка и модел „Ауди 6“ с рег.№ В 32****, управляван от А. Б. П.. Товареният автомобил се е движил по пътя от с. Ново Оряхово към с. Шкорпиловци, в състав на колона автомобили. Когато лекият автомобил достигнал на 37,7 м. от мястото на удара, водачът му Т. В. И. предприел мА.ра „завиване наляво“ към отбивката за къмпинг „Изгрев“. В същото време попътно в колоната автомобили се движил лек автомобил, марка и модел „Ауди 6“, който предприел мА.ра „изпреварване“ на колоната автомобили пред него, като достигнал скорост при тази мА.ра до 87,3 км/ч..

Според заключението на САТЕ, вследствие предприетите мА.ри от водачите на процесните превозни средства, траекториите им на движение са се пресекли и между тях е настъпил удар, който за лекия автомобил бил челен ексцентричен, а за товарения автомобил - страничен ексцентричен. Вещото лице е изчислило, че към момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е била 46 км/ч., а на лекия автомобил - 54,1 км/ч..

Вследствие удара и действието на центробежни сили, товарният автомобил се обърнал на дясната си страна.