Решение № 114 от 29.06.2018, Районен съд - Каварна

Р Е Ш

Е Н И Е гр.Каварна 29.06.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 356 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от кооперация „А. І”, ЕИК ***, с председател К.М.К., действаща чрез пълномощника адв. Г.Г. ***-63-В.Б.” ЕИК ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага, че в средата на месец юли 2012 г. сключил с ответника договор за извършване на услуга, по силата на който се задължил да извърши жътва на 1 818 дка. пшеница от полета на ответника, срещу заплащане на цена от 7 лв. на декар или общо 12 726 лв., плюс дължим ДДС, с който общата сума по договора възлизала на 15 721.20 лева. След извършване на договорената дейност ищцовата кооперация съставила фактура № 250/06.08.2012г., подписана от ответника без възражение. Твърди, че въпреки изправността му по договора и до настоящия момент ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати стойността на услугата, съгласно издадената фактура. Твърди още, че във връзка с подадено от него заявление по реда на чл. 410 от ГПК, пред РС Каварна било образувано Ч.Гр.д. № 154/2017 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 91/20.03.2017 г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата от 15 721.20 лева, представляваща главница за незаплатена и дължима сума за извършена услуга – жътва на пшеница и начислен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2017 г., сумата 7 378.60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.08.2012 г. до 16.03.2017 г., както и сумата 1 662.14 лв. представляваща направените по делото разноски. В срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал възражение, като е оспорил дължимостта на вземането, което е обусловило предявяването на настоящия иск. С изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 91/20.03.2017 г., издадена по Ч.Гр.д. № 154/2017 г. по описа на РС Каварна.

В съдебно заседание и в представената писмена защита, чрез процесуалния си представител излага подробни аргументи, досежно основателността и доказаността на исковите си претенции и неоснователността на предявеното от ответника възражение за прихващане. Претендира за присъждане на разноските сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Р.Г. депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не дължи плащане по фактура № 250/06.08.2012 г., поради отпаднало основание за нейното плащане – разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради забавено изпълнение.

Излага, че съгласно постигнатата между страните договорка, ищецът е следвало да извърши жътвата за не повече от четири-пет дни, като приключи не по-късо от 10.08.2012 г. Поради неизпълнение на поетото задължение от ищеца, ответникът сам със собствени средства и труд е извършил жътвата. Последното е довело до забава при прибиране на реколтата и до реализиране на вреди изразяващи се в отпадане и олекване на зърнато поради късното му прибиране, като изчислените от ответника загуби възлизали в размер на 66 611,52 лева. Твърди, че след разваляне на договора е поискал издаване от ищеца на кредитно известие за процесната фактура, но не е получил такова.

В условията на евентуалност прави възражение за прихващане между претендираните от ищеца суми в размер на 15 721,20 лв. – главница и 7 378,60 лв. – мораторна лихва, и своето вземане за вреди от неизпълнението на поетото с договора задължение от страна на ищеца, довело до забавеното прибиране на пшеницата, в размер на 66 611,52 лв., до размера на по-малката от двете суми. Претендира за присъждане на разноските сторени в заповедното и исковото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че през месец юли 2012 г. са сключили договор за изработка с предмет жътва на пшеница от полета стопанисвани от ответника, с машини и труд предоставени от ищеца.

Представена е по делото фактура № 250 от 06.08.2012 г., издадена от Кооперация „А. І”, с получател ЕТ “Б.-63-В.Б.”, с описание на сделката "жътва на пшеница - услуга" на 1818 дка., при единична цена на дка. – 7 лв., на обща стойност 15 721 лв. с ДДС, подписана и от двете страни.

С оглед направеното оспорване от ответника на реалното извършване на договорената услуга, по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.И.Ж., Й. Й.Д., Е.Х.Н. и Г.Д.Г..

От показанията на свидетелите Н.Ж. и Й.Д. се установява, че през 2012 г. и към настоящия момент работят в ищцовата кооперация, като първият е отчетник на труда, а вторият механизатор-комбайнер.

И двамата разказаха, че в средата на месец юли 2012 г. по разпореждане на Председателя на кооперацията, в продължение на два дни са извършвали жътва на пшеница, на полета стопанисвани от ответника. Свидетелят Ж., след устно разпореждане на председателя изпратил трима комбайнери и трима трактористи със съответната механизирана техника за извършване на услуга по жътва и извозване на пшеницата. Свидетелят е категоричен за датите на които е предоставена услугата – 15.07. и 16.07.2012 г., т.к. с оглед естеството на задълженията си – отчитане на положения труд от работниците е водил дневник, в който е записвал кой от работниците, каква работа е извършвал. Въз основа на тези записки /ползвани в съдебно заседание/ свидетелят заяви, че на посочените дати, лично е изпратил трима комбайнери с машините, и трима трактористи – П.К., П.Д. и В.Д.за извозване на пожънатата пшеница.

Показанията на свидетеля Й.Д. изцяло кореспондират с тези на Ж., като разликата в една от датите 15/17.07, съдът не намира за съществена, до такава степен, че да разколебае достоверността на показанията му, вземайки предвид изминалият дълъг период от време. Свидетелят посочи конкретни обстоятелства около извършването на самата жътва, както и имената на другите двама комбайнери – С.М. и Пл.. Показанията на двамата свидетели, съдът намира, за последователни, обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което ги кредитира изцяло.

При разпита на свидетеля Й.Д., същият първоначално заяви, че е категоричен, че през 2012 г. никой не им е помагал при прибиране на реколтата от пшеница и затова са се забавили и са продължили с жътвата до м.август. След извършената очна ставка със свидетеля Д., същият бе разколебан в показанията си и заяви, че не си спомня за такъв случай, при който да са им помагали работници от ищцовата кооперация, както и не си спомня дали ги е виждал на посочените дати в техните полета, и дали са жънали. Показанията на този свидетел, като вътрешно противоречиви и противоречащи на останалите гласни и писмени доказателства и вземайки предвид личните си впечатления от начина на депозирането им съдът не кредитира, като ги намира за необективни и недостоверни.

От показанията на свидетелката Е.Н., работеща като счетоводител при ответния едноличен търговец се установи, че през месец август 2012 г. й е представена процесната фактура с № 250/06.08.2012 г., като тя в изпълнение на задълженията си я е осчетоводила. По късно й казали /без да конкретизира кой и кога/, че договорката е била развалена и трябвало ищцовата кооперация да им издаде кредитно известие. Заяви, че е провела няколко разговора със счетоводството на ищеца, без да може да посочи с кого и кога, при които ги уведомила, че следва да й издадат кредитно известие, но така и не е получила такова. Свидетелката заяви също, че процесната фактура не е разплатена от ответника и по нея е изтеглен данъчния кредит. Съдът кредитира показанията на този свидетел, с изключение на тези досежно водени разговори с представители на ищеца за издаване на кредитно известие, т.к. ги намира е непълни и необективни в тази им част.

По искане на ответника и за доказване на заявеното възражение за прихващане, бе изслушано и прието заключение на съдебно-агрономическа експертиза извършената от вещото лице К.В.Н., от която се установя, че през 2012 г. добивите от дка. пшеница за Североизточна България са 465 кг/дка. при средна пазарна цена на тон пшеница – 433.00 лв. Относно средния размер на загубата на тегло на пшеница, поради олекване и отпадане вещото лице е дало принципен отговор, че бонификацията /фири, загуби, сторниране на тегло/ са функция от влага, чужди примеси и хектолитрово тегло, като общата загуба в теглови проценти 2,6% от общия добив на зърно е в размер на 9513.01 лв. или 21.97 т. по-малко. Заключението по така изготвената експертиза съдът не кредитира, т.к. същото е общо и принципно и не дава отговор на конкретно поставени въпроси, като вещото лице в съдебно заседание заяви, че поради изминалия дълъг период от време и липсата на конкретни данни не е възможно даването на конкретни отговори на поставените въпроси. В частта на заключението в което вещото лице е направило правни изводи относно това кой е извършил процесната жътва, заключението се явява недопустимо.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 от ЗЗД:

За да бъде уважен предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск /за съществуване и дължимост на вземане/ следва да бъде доказано признатото в заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник - ответникът, осъществяване на фактическия състав от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпилия падеж.

В процесния случай от въведените в исковата молба твърдения, се установява, че е предявен иск, за установяване на изискуемо по договор за изработка - жътва на пшеница възнаграждение, което е останало неизплатено от възложителя.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (възложител), а последната - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. За приета следва да се счита работата, когато възложителят получи фактически изработеното и не направи възражения относно количеството, качеството на изработеното или времето на предаването.

Получаването на изработеното без възражения (доколкото възложителят е длъжен да прегледа изработеното) означава, че предаденото съответства на уговореното в количествено, качествено и времево отношение, освен ако по-късно не се открият скрити недостатъци – чл. 264 ЗЗД. В случай че са уговаряни единични цени, размерът на възнаграждението се установява при приемане на работата - чл. 266, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Следователно, за да бъде проведен успешно иска на изпълнителя за заплащане възнаграждение за възложената работа, той е длъжен да докаже чрез провеждане на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е сключен валиден договор за изработка, неговия предмет (видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа съобразно уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както и размера на претендираното възнаграждение.

Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8beb19b0-73f1-4d56-9cdb-842932b38f51