Решение № 184 от 29.10.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 416/2025
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 29.10.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Закон за държавния служител
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.238,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.238,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200,ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500416 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №142 от 12.02.2025г., постановено по гр.дело №1002/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-София, БУЛСТАТ 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати на П. Х. Д. с ЕГН:**********, от гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, сумата от 12088,12лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на претърпяна от него средна телесна повреда при трудова злополука, станала на 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.04.2021г., до окончателното изплащане, като иска за разликата над присъдената сума от 12088,12лв. до пълния предявен размер от 22247,52лв. е отхвърлен като неоснователен, и 1
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВРСофия, БУЛСТАТ 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати на П. Х. Д. с ЕГН:**********, от гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, сумата от 1087лв. – разноски по съразмерност, а П. Х.
Д. с ЕГН:**********, от гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВРСофия, БУЛСТАТ 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, сумата от 229лв. – разноски по съразмерност, както и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВРСофия, БУЛСТАТ 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса за уважената част от иска в размер на 483,52лв. и сумата 272лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, изчислено съобразно с уважената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, която чрез пълномощника юрисконсулт С. С. го обжалва в осъдителната му част с доводи за неправилност, касаещи справедливия размер на обезщетението, с оглед конкретните обстоятелства, според които ищецът е бил с временна ограничена подвижност на ставата, което е преходен обичаен за претърпяното процес, последван от оздравяване и възстановяване, а, противно на твърденията в исковата молба за посочени емоционални травми, експертизата да е установила нормално психологично състояние и преодоляване на неприятните изживявания. Поддържа, че определеният размер на обезщетението следва да бъде намален с изплатеното от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, съгласно чл.200,ал.3 от КТ.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна П. Х. Д. не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 2 следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. Х. Д. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 20.04.2021г. в гр. П., ул."Ц.А." №*, до уважения с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение размер от 12088,12лв. със законна лихва от 20.04.2021г.
Искът се основава на твърдения на 29.08.2016г. ищецът Д. да е назначен на длъжност „***“ към ответната дирекция, в качеството на какъвто на 20.04.2021г. около 11,15 часа, когато съвместно с други колеги се отзовал на сигнал за ПТП в гр. П., ул."Ц.А." №*, при слизане от пожарния автомобил стъпил на земята с левия си крак и усетил силна болка в областта на лявото коляно, което след ликвидиране на произшествието и прибиране на екипа в службата започнало да се подува и болката се усилила неимоверно, като при прегледа в спешния кабинет на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД се установило „прясно скъсване на менискуса“, а, поради продължаващите болки, е приет на 10.05.2021г. в УМБАЛ“Еврохоспитал“-Ортопедично отделение, където бил установен прогресиращ ход на заболяването и извършена операция на лявото коляно, след което последвали множество медицински интервенции, манипулации и прегледи, като при поредната медицинска консултация в МДЦ „Е.“ЕООД било констатирано, че седем месеца след инцидента състоянието му не се е подобрило напълно и му бил изготвен план за лечение.
Междувременно било издадено Разпореждане №5104-15-128 от 11.05.2021г. на ТП на НОИ-Пловдив, с което декларираната злополука била приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Причинените травматични увреждания се отразявали изключително тежко на емоционалното и физическото му състояние и ще го съпътстват през целия му живот. Психиката му била силно увредена, а чувството за малоценност и мисълта, че може да остане постоянно в тежест на близките и семейството си го измъчвали ежедневно. Затворил се и от енергична и жизнена личност се превърнал в емоционална развалина, апатичен и безразличен към случващото се около него, интересувайки се единствено дали ще може да се грижи за себе си както преди и дали ще може да работи отново пълноценно.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на 3 служебно правоотношение към датата на злополуката. Позовал се е на специалната разпоредба на чл.238,ал.1 от ЗМВР относно определяне на размера на обезщетението, с оглед на която такова да е било изплатено на ищеца в размер на 7752,48лв. Оспорил е претендирания размер на обезщетението като прекомерно завишен. Изложил е обстоятелства за съпричиняване, според които злополуката е резултат и от проявено от ищеца невнимание, претоварване и ненавременно вземане на мерки за лекуване на стара травма на четириглавия мускул и сухожилията, датираща от 2019г.
Акцентирал е на липсата на влошаване на здравето и настъпилото възстановяване, както и на това, че временната неработоспособност не е градирала до трайна, нито са налице осакатявания и загрозявания. Поддържа изплатеното обезщетение по чл.238,ал.1 от ЗМВР да е съответно на преживяното от ищеца.
С частично обжалваното първоинстанционно решение е прието специалният ред за обезщетяване на служители по чл.238,ал.1 от ЗМВР да не препятства възможността им да претендират обезщетение в по-висок размер от нормативно установения. При определяне на размера на дължимото обезщетение за признатата трудова злополука, вследствие на която ищецът е получил тежко навяхване на лявото коляно с костна и мекотъканна компонента, изразяващо се в костномозъчен оток на лявата бедрена кост, вътреставен оток и оток на предна костна връзка, е взето предвид, че той е в млада трудоспособна възраст и, според приетите медицинска и психиатрична съдебни експертизи, е напълно възстановен, като е преживял болки и негативни емоционални състояния, социална изолация, ежедневни неудобства от увреждането при продължил шест месеца възстановителен период. При тези обстоятелства за справедлив е приет размер от 20000лв. Прието е, че от същия следва да бъдат приспаднати полученото обезщетение по чл.238,ал.1 от ЗМВР в размер на 7752,48лв. и изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 159,40лв. и не следва да се приспада полученото обезщетение по обществено осигуряване в размер на 5128,27лв.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му 4 част и за допустимо.
Правата, произтичащи от правоотношение за престиране на работна сила, са уредени от КТ и от ЗДСл като общи нормативни актове досежно трудовото и служебното правоотношение. Положението на служителите на МВР е уредено със специалния ЗМВР. Статутът на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР – държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, се урежда по този закон, съгласно чл.142,ал.2 от него. Статутът на служителите по чл.142,ал.1,т.2 от ЗМВР – държавни служители, се урежда както от изрично предвидените специални разпоредби на този закон, така и от общите на ЗДСл, съгласно чл.142,ал.4 от ЗМВР. Статутът на служителите по чл.142,ал.1,т.3 – лица, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на ЗМВР, според чл.142,ал.5 от ЗМВР. Видно е, че за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, какъвто в случая е и ищецът, липсва изрична препращаща норма за субсидиарно приложение на някой от двата общи нормативни акта, така, както за останалите служители на МВР. Напротив, предвидено е изрично статутът им да се урежда единствено по ЗМВР. В тази връзка разпоредбата на чл.238,ал.1 от ЗМВР регламентира изрично правото на обезщетение при претърпяна от служителите на МВР телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните им задължения, каквото в случая е предявеното, в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Нормата ограничава отговорността до посочения в нея размер само при извънсъдебното уреждане на отношенията в рамките на регламентираната за целта вътрешна процедура по определяне на вида на причинената телесна повреда от ЦЕЛК и удостоверяване на обстоятелствата, при които е причинена, от прекия ръководител, според чл.238,ал.3 от ЗМВР, и въз основа на разрешение на съответния ръководител на структурата по чл.238,ал.5 от ЗМВР за изплащане на обезщетение. Изчерпването на тази процедура не е предвидено от закона като процесуална предпоставка за търсене по съдебен ред на обезщетение или такова в по-голям размер от платеното в рамките на нея, нито преклудира възможността за това. Целта на цитираната специална нормативна уредба е не да се ограничи правото на пълна обезвреда за всички действително претърпени вреди в определения съобразно конкретните обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по 5 чл.52 от ЗЗД досежно неимуществените вреди размер, предоставено с разпоредбите на чл.200 от КТ и чл.78 от ЗДСл, и с това полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението да се поставят в по-неблагоприятно положение от това на останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, а, напротив, да създаде за тях привилегията по облекчен и бърз ред да получат гарантирано по размер обезщетение, с оглед специфичната дейност, която извършват в условия на повишен риск за живота и здравето им, без да ги лишава от възможността да реализират по съдебен ред правото си да получат обезщетение по чл.238,ал.1 от ЗМВР в по-висок размер, когато действително претърпените от тях вреди надвишават изплатеното.
Във въззивното производство не е повдигнат спор относно приетата за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства фактическа обстановка, според която на 20.04.2021г. ищецът Д., заемащ длъжността „***“ в група „П. и .с. д.“ на П. Р.с. „Пожарна безопасност и защита на населението“-П. към РДПБЗН-П. при ответната ГД ПБЗН-МВР, със свои колеги, сред които и св.Т.Т., се отзовал на сигнал за ПТП в гр. П., ул."Ц.А." №* и при пристигането му, слизайки от пожарния автомобил, стъпил на земята с левия си крак и вследствие на това усетил болка в областта на коляното, което после се подуло и след ликвидиране на произшествието и прибиране на екипа в службата бил откаран в Спешното отделение на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД, където установили при преглед „прясно скъсване на меникса“, като с Разпореждане №5104-15-128 от 11.05.2021г. на ТД НОИ-Пловдив злополуката е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО, а с медицинско удостоверение №211 от 07.12.2021г. травмата е приета за средна телесна повреда. Ответникът е изплатил на ищеца през м.01.2022г. обезщетение от 7752,48лв., равняващо се на шест месечни възнаграждения, за претърпяното по повод изпълнение на служебните задължения увреждане, съгласно Заповед №1983к-2127/31.12.2021г. на директора на ГД“ПБЗН“-МВР и платежна бележка. На ищеца е изплатено и застрахователно обезщетение в размер на 159,40лв. от „Животозастрахователен институт“АД.