Присъда № 2 от 14.02.2022, Окръжен съд - Смолян

МОТИВИ към присъда № 2/14.02.2022г. по ВНЧХД № 9/2022г. на Смолянския окръжен съд

С присъда № 8/22.12.2021г. по НЧХД № 135/2021г. на Чепеларския районен съд е признат подсъдимият Г. Ив. П. за ВИНОВЕН в това, че на 26.04.2021г., публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на длъжностно лице – председател на ТД „С.”, при и по повод изпълнение на службата му е разгласил за Р. Анд. К. от гр.Ч., ул.’’П.” №1, в качеството й на длъжностно лице (управител на „Е.и.к.” ЕООД) неверни обстоятелства (клевети), част от които са описани в протокол от 26.04.2021год. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., като пред присъстващите на събранието е казал: „Чрез своите действия нарушава нормите на обществения живот, или уронва престижа и доброто име на ТД, като нанася имуществени щети на същото“, както и е твърдял, че ГФО за 2019 г. не му е предаден от Р.К. и във връзка с това е казал, че „лъже“ – престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, поради което и на основание чл. 148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, му е нарожена „ГЛОБА” в размер на 5000лв., платима в полза на Държавата по сметка на РС - Ч. и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.

На основание чл. 304 от НПК , подсъдимият Г. Ив. П. е признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН за извършване на престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК за това, че на 26.04.2021г., публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на длъжностно лице – председател на ТД ”С.”, при и по повод изпълнение на службата му е разгласил за Р. Анд. К., в качеството й на длъжностно лице (управител на „Е.и.к.” ЕООД) неверни обстоятелства (клевети), описани в протокол от 26.04.2021г. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., като пред присъстващите на събранието е казал: „Не можех да позволя повече това разхищение на дружеството, при малките приходи, постъпвали през последните години. Те всички не стигаха да плащаме само на тази фирма на Р.К.“; „Така че аз не можех като станах председател да търпя повече това ограбване на дружеството с тези скъпи счетоводни услуги“, както и „продължи да иска още пари“.

Подсъдимият Г. Ив. П. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на 26.04.2021г. публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на длъжностно лице – председател на ТД ”С.”, при и по повод изпълнение на службата му в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., при провеждането на Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч., като пред присъстващите на 1 събранието е казал нещо унизително за честта или достойнството (обида) на Р. Анд. К. с EГH **********, в качеството й на длъжностно лице (управител на „Е.и.к.” ЕООД), описани в протокол от 26.04.2021год. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., а именно: „Това неморално поведение на Р.К., при това член на ТД, за мене като председател е недопустимо и затова им предложих, че УС може по Устава на БТС, на който ТД сме член, веднага да вземе решение за изключване на същата от дружеството“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 лв., платима в полза на Държавата по сметка на РС - Ч. и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.

На основание чл. 304 от НПК , подс. Г. Ив. П. е признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДА Н за извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК за това, че на 26.04.2021 год., публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на длъжностно лице – председател на ТД ”С.”, при и по повод изпълнение на службата му в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., при провеждането на Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч. е казал нещо унизително за честта или достойнството (обида) на Р. Анд. К., в качеството й на длъжностно лице (управител на „Е.и.к.” ЕООД), като пред присъстващите на събранието е казал, че е „жена на пределна възраст”.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.П. е определно едно общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените му, а именно наказание „ГЛОБА” в размер на 5000 лв. и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.

На основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД , подс Г. Ив. П. е осъден да заплати н а частната тъжителка Р. Анд. К. обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в неудобства, стрес, уронване на престижа като жител на Община Ч. и здравословни такива, а именно високо кръвно налягане, не може да си упражнява своята дейност и смущения в съня, претърпени от нея вследствие на престъплението (клевета) по смисъла на чл.148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, в размер на 600лв.

/шестстотин лева/, ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1000 лв., както и обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в неудобства, стрес, уронване на престижа като жител на Община Ч. и здравословни такива, а именно високо кръвно налягане, не може да си упражнява своята дейност и смущения в съня, претърпени от нея вследствие на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК в размер на 300лв., ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1000 лв.

2

Подсъдимият Г. Ив. П. е осъден да заплати по сметка на РС-Ч., в полза на бюджета на съдебната власт, ДТ върху уважения размер на гражданските искове в размер на 100лв., а в полза на частния тъжител и граждански ищец Р.

Анд. К. сумата 600 лв., представляваща направените от същата разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата е останал подс.Г.П., който я обжалва чрез защитника си адв.Анастасов, в осъдителните й наказателна и гражданска части, с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че извършените от подсъдимия деяния не са съставомерни, поради което се иска отмяна на присъдата в обжалваните части.

В съдебно заседание подсъдимият Г.П., лично и със защитника си адв.Анастасов, поддържа жалбата.

Частната тъжителка Р.К., лично и с повереника си адв.Пакулева, оспорва въззивната жалба като неоснователна, като предлага да се потвърди присъдата на ЧРС.

Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбата за основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Р. Анд. К. е едноличен собственик на капитала и представляващ „Е.и.к.” ЕООД, с предмет на дейност счетоводно обслужване на фирми и сдружения. Като физическо лице тя от 2012г. е член на Турискическо дружество „С.” –гр.Ч.. На 11.05.2013г. между „Е.и.к.” ЕООД и ТД „С.”, представлявано от Д. Т. е сключен договор, по силата на който първото дружество е поело задължението да извършва счетоводно обслужване на второто, срещу определено възнаграждение. На 11.05.2019г. е сключен втори договор за счетоводно обслужване, но вече с новия представляващ ТД „С.” – подс.Г.П.. Във връзка с неизплатени възнаграждения за извършени от „Е.и.к.” ЕООД услуги е постановено решение №2/28.01.2021г. по гр.д. № 125/2020г. по описа на ЧРС, с което ТД „С.” е осъдено да заплати сумата от 681.17лв. (шестстотин осемдесет и един лева и 17 ст.), представляваща мораторни лихви върху главниците по всяка една от фактурите №1000000940 от 15.01.2019год.; № 1000000956 от 13.02.2019год.; №1000000972 от 08.03.2019год.; №1000000987 от 03.04.2019год.; №1000001001 от 08.05.2019год.; № 1000001016 от 05.06.2019год.; №1000001031 от 13.07.2019год.; № 1000001054 от 15.08.2019год.; №1000001069 от 07.09.2019год.; №1000001083 от 07.10.2019год.; №1000001099 от 08.11.2019год.; № 1000001115 от 16.12.2019год.; №1000001125 от 13.01.2020год. и № 1000001142 от 05.02.2020год., считано от датата на падежа им до датата на предявяване на иска - 26.08.2020г., както и сумата от 701.00 лева (седемстотин и един лева) – 3 разноски по компенсация и след прихващане, като отхвърля иска в останалата част за разликата над уважения размер от 681.17 лева до претендирания размер от 863.08 лева, като неоснователен и недоказан.

На 26.04.2021г. от 16.00ч. било свикано Общо отчетно събрание на ТД „С.”, на което тъжителката Р.К. присъствала освен като член, но и като длъжностно лице – управител на дружеството, извършващо счетоводното обслужване, което да представи Годишния финансов отчет за 2019г. по т.4 от дневния ред. По т.1 от дневния ред била дадена думата на подс.Г.П., в качеството му на председател, който предложил на ОС да вземе решение, с което да изключи частната тъжителка К. като член на дружеството, като употребил следните изрази: „Седем години ТД беше счетоводно обслужвано от „Е.и.к.“ ЕООД на г-жа Р.К., с прекалено голяма цена на услугата…“, „Не можех да позволя повече това разхищение на дружеството, при това малкото приходи, постъпвали през последните години. Те всичките не стигаха да плащаме само на тази фирма на Р.К.“, „Така че аз не можех като станах председател да търпя повече това ограбване на дружеството с тези скъпи счетоводни услуги“. Обяснил, че затова през октомври 2019г. направил предложение на Р.К. да си помисли за намаляване на сумата за счетоводното обслужване на ТД, но предвид отказа й, устно се разбрали да прекратят договора. Последвало гражданско дело, с което ТД било осъдено да заплати главница, лихви и разноски на Р.К., което веднага направили. Подс. П. заявил пред ОС, че въпреки изплатеното тя „най-нагло и безочливо продължи да иска още пари“, за което като председател той веднага свикал УС за вземане на решение за изключването й от ТД. Така, на 24.02.2021г. се провело заседание на УС, на което информирал присъстващите за изпълненото съдебно решение, както и за новото „некоректно и нахално допълнително искане“ на Р.К. на сумата от 3960лв., като казал „Това неморално поведение на Р.К., при това член на ТД, за мене като председател е недопустимо и затова им предложих, че УС може по Устава на БТС, на които ТД сме член, веднага да вземе решение за изключване на същата от дружеството“. В подкрепа на предложението си цитирал чл.20, ал.1, т.2 от Устава на БТС, където е уредено, че член на БТС се изключва, когато „Чрез своите действия нарушава нормите на обществения морал или уронва престижа и доброто име на ТД, като нанася имуществени щети на същото“.

Освен това между подс.Г.П. и частната тъжителка Р.К. възникнал спор, затова, че тя не му е предала ГФО за 2019г., като във връзка с това е казал, че „е жена на пределна възраст“, която „лъже“. Това обстоятелства не е записано в протоколът за проведеното общо събрание, но се установява от показанията на св. Р., която е присъствала на събранието. Тези нейни показания се подкрупят частично и от показанията на св.Б..

От показанията на разпитаните свидетели Р., Г. и Я. се установява, че частната тъжителка, известен период след ОС, се чувствала притеснена, разтревожена, вдигала кръвно, заради което вземала лекарства. Няколко дни 4 не ходела на работа, била притеснена най-вече от факта, че е засегнат нейния професионален опит, както и че случилото се бързо се разнася и носи много негативни последствия върху нейното име.

От представен по делото „Отчет за НАП и ТР“ се установява, че на 08.04.2020г. лично подс.Г.П. е получил от частната тъжителка ГФО за 2019г.

Разпитаната пред въззивният съд свидетелка А. П. установява, че действително такъв отчет за 2019г. е предаден от частната тъжителка, но той е бил в съкратен вариант, което е наложило тя и подсъдимият да поискат от частната тъжителка подробният отчет, който липсвал в предадените от К. счетоводни документи, но последната не им е предоставила такъв. Това е наложило св.П. да поиска информация от НСИ за предишните отчети, като едва след получаване на информацията за всички отчети за годините назад, са попълнени липсващите данни. Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка, която е била запозната в детайли с предадените документи на 08.04.2020г., тъй като тя е продължила счетоводното обслужване на туристическото дружество и е пряк свидетел на липсващият подробен отчет за 2019г. В тази насока следва да се отбележи, че в самият протокол за предаване 08.04.2020г. изрично е посочено, че се предава ГФО за 2019г. за публикуване по изискванията на търговския регистър, който отчет се публикува, както установява св.П., в съкратена форма, когато предприятието е малко.