Решение № 190 от 06.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. ****, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110100570 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на С. Х. К., обективирано в Заповед № 3563/27.10.2023г. на представител на работодателя Техническия унивесритет- гр. ****, както и за осъждане на ***- гр. **** да заплати на С. Х. К. сумата от 8798.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 27.10.2023г. до 27.04.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор, по силата на което заемал длъжността „главен асистент“ в ***- гр. **** и което било прекратено с връчване на 30.10.2023г. на Заповед № 3563/27.10.2023г. за дисциплинарното му уволнение. Оспорва законосъобразността на наказанието, поддържайки, че същото е наложено след изтичане на законоустановения в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок от откриване на нарушението, като изяснява в тази връзка, че обяснения за вменените му нарушения били изискани на 18.07.2023г., от който момент до издаването на заповедта на 27.10.2023г. били изминали повече от два месеца. Счита процесната уволнителна заповед за немотивирана в частта й по т. 4, доколкото от последната не ставало ясно с кои конкретни свои действия кои конкретни етични правила е нарушил. Оспорва да е допуснал вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като изяснява, че по водената от него дисциплина „ЯБ и РЗ“ оценяването на студентите се извършва чрез полагане от тях на изпит през редовната и/или поправителната сесия, а текущото оценяване се осъществява по негово решение, като студентката Е. М. била изключена от последното поради преписване. Същевременно, ищецът не оспорва, че не е присъствал на посочените в уволнителната заповед заседания на Катедрения съвет, но поддържа, че синът му пострадал тежко при катастрофа на 01.11.2022г., поради което последният имал нужда от грижи, а съпругата му починала на 15.12.2022г., като преди това в продължение на около година и половина имала нужда от поС.ни грижи, каквито ищецът полагал за нея. Подчертава освен това, че отсъствието му от заседанията на Катедрения 1 съвет не препятствало дейността на същия, тъй като на всяка от посочените в заповедта дати бил формиран кворум. Признава нарушението по т. 3 от заповедта за уволнение, но подчертава, че се случило еднократно да запали цигара в закрито помещение, което само по себе си счита за недостатъчно тежко нарушение, което да обоснове наложеното наказание.

Независимо от изложеното счита, че описаните в заповедта нарушения не покриват изискването за системност, обосноваващо налагане на най- тежкото дисциплинирано наказание. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки на първо място, че спазил сроковете за налагане на наказанието, вкл. двумесечния от откриване на нарушението, тъй като същият бил спрял да тече съобразно правилото на чл. 194, ал. 3 КТ за периодите от 26.06.2023г. до 31.08.2023г. и от 01.09.2023г. до 30.09.2023г., през които ищецът ползвал платен годишен отпуск. Счита, че от заповедта за уволнение се установяват релевантните за нарушенията обстоятелства- кой и кога ги е извършил. Поддържа, че служителят извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като не съобразил своето поведение с правилата на Етичния кодекс на ***- ****, на Правилника за вътрешния трудов ред и на вътрешните правила на катедрата. Твърди в тази връзка, че постъпили множество жалби от студенти срещу ищеца, съдържащи твърдения за отправени от него към студентите обидни квалификации, неучтиво и непристойно поведение, за отправяне към тях на съобщения с непристойно съдържание, вкл. в нощните часове, за тютюнопушене по време на провеждане на изпити, като възпроизвежда обстоятелствено съдържанието на тези жалби. Поради това и съобразявайки обществената позиция и значимост на упражняваната от ищеца професия, както и липсата на проявено от последния самокритично отношение към извършеното, счита, че наложеното наказание е съответно на извършените нарушения.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ. предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните 2 обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д.

№ 475/2011 г. ІV г.о., Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО.

Между страните не са спорни, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищецът е заемал длъжността „главен асистент“ в ***- ****, че правоотношението е прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на 30.10.2023г. Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че са установяване на тези правнорелевантни обстоятелства по делото са приобщени и писмени доказателствасключен между страните трудов договор от 14.02.2018г. и допълнителни споразумения към него, длъжностна характеристика за длъжността „главен асистент“, връчена на ищеца, както и заповед № 3563/27.10.2023г. за дисциплинарно уволнение на С. К., връчена на последния на 30.10.2023г. съгласно изричното отбелязване в този смисъл върху заповедта, от която дата съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ процесното дисциплинарно наказание следва да се счита наложено, респ. правоотношението- прекратено.

Съгласно неоспорените твърдения на ответника в отговора на исковата молба субектът на работодателска власт узнал за вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина на 11.07.2023г. от доклад на директора на Техническия колеж към ***- ****, където С. К. полагал труд. Твърденията в този смисъл не са оспорени от служителя, а и се установяват от представения с отговора на исковата молба, цитиран в него и неоспорен от ищеца доклад на проф. Ивайло Ганев- директор на Техническия колеж- **** при ***- ****, поради което и при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме, че това е датата на която носителят на дисциплинарна власт, поставил своята резолюция върху доклада също на 11.07.2023г., е узнал за поведението на ищеца, за което впоследствие същият е наказан. От тази дата до датата на налагане на наказанието с връчване на оспорената уволнителна заповед- 30.10.2023г., при съобразяване на основание разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ на периода, през който служителят е ползвал платен годишен отпуск след 11.07.2023г.- от 11.07.2023г. до 30.09.2023г., съобразно твърденията на ответника и представените за доказването им и неоспорени от ищеца писмени доказателства- заявления от С. К. за ползване на отпуск, разрешен му от директора на колежа, подписал и двете заявления, са изтекли по- малко от два месеца, поради което неоснователен е доводът на ищеца в исковата молба, че към момента на налагане на оспореното наказание преобразуващото право на работодателя едностранно да прекрати трудовоправната връзка на процесното уволнително основание е било преклудирано поради изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението.

В заповедта за уволнение на ищеца след изброяването на документите, които е съобразил при налагане на наказанието, субектът на дисциплинарна власт е посочил нарушенията на трудовата дисциплина, за които санкционира служителя, в общо четири точки. Съгласно първата на проведения на 15.06.2023г. изпит по дисциплината „ядрена безопасност и радиационна защита“ в изпитния протокол срещу името на студентката Е.

М. не била нанесена оценка, т. е. „не се явила“, което изцяло кореспондирало с оплакванията на студентката М. в жалбата й от 15.06.2023г. А съгласно четвъртия пункт „от приложената от главен асистент К. снимка- разпечатка от кореспонденция със 3 студентката Е. М., както и тези, представени от студентката към жалбата, се установява, че гл. ас. К. е нарушил етичните правила и норми на поведение, съгласно които служителите изпълняват служебните си задължения безпристрастно, водени от принципите за равнопоставеност и почтеност, длъжни са да извършват дейността си компетентно, качествено и в срок, отговорно, добросъвестно и в съответствие с нормативните документи и заповеди на ректора- чл. 4 и чл. 5 от Етичния кодекс за поведение на академичния и непреподавателски състав на ***- ****“.

Настоящият съдебен състав намира, че така формулирани, цитираните нарушения на трудовата дисциплина са твърде неясни, доколкото са лишени от каквато и да е конкретика.

Така, за съда остава неясно по какъв начин липсата на оценка в изпитния протокол от 15.06.2023г. срещу името на студентката Е. М. при твърдение, че същата действително не се е явила на изпит на посочената дата, съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което да е извършено от ищеца. А в случай че се поддържа- така, както това е сторено едва с отговора на исковата молба, неявяването на студентката на изпит на посочената дата да е резултат от недобросъвестно или непристойно поведение на ищеца, такова конкретно поведение по никакъв начин не е описано както в уволнителната заповед, така и в поканата от 18.07.2023г. до С. К. да даде обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което същото, дори и да се е осъществило в обективната действителност, не е предмет на оспорената уволнителна заповед, а с това- на осъществявания в хода на настоящото производство контрол за законосъобразност на същата.