Решение № 118 от 02.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. ХАСКОВО, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500070 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от О..

С Решение № 174 / 27.11.2025г., постановено по гр.д. № 846 по описа за 2024 г., РС Харманли е признал за установено по отношение на О., ЕИК 000903939, гр.***, че П. Г. С., ЕГН ********** от гр.***, обл.Хасково е собственик по давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и едно, точка четиристотин двадесет и две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, общ.***, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в местността *** край гр.***, незастроен, целият с площ от 1327кв.м /хиляда триста двадесет и седем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята: 8/осма/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 760.1193 при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, ***,

1

***.

Съдът е осъдил О. да заплати на П. Г. С. сумата в размер на 1155лв, представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение останал въззивникът, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Харманли решение е неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда,че ищцата е собственик на процесния недвижим имот. Този имот бил собствен на О., записан като общински в ПНИ. Неправилен бил и изводът на съда,че ищцата е могла да придобие по давност правото на собственост върху процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на ищцата П. С., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Харманли решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк. Ш. и юрк. Х., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемата не се явява. С писмено становище адв.

М. оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа подадения писмен отговор.

Поддържа направеното искане за присъждане на разноски във въззивното производство.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Харманли решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от П. Г. С. против О..

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички 2 съотносими към спора и допустими доказателства. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода,че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и доказан, поради което е уважил изцяло същия. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния състав. Във въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.

За да постанови атакувания съдебен акт РС Харманли е приел за безспорно установено,че ищцата е придобил процесния имот по давност.

Приел е,че процесният имот не е бил одържавен по реда на чл.12 от ЗСГ, не е имал характер на земеделска земя и не е включен в блок на ТКЗС или др. , поради което и не е имало пречки да придобие имота по давност. Този извод, както се посочи е правилен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и назначената СТЕ,вкл. допълнително назначената, се установява,че процесният имот няма земеделски характер, не е бил включен в блокове на ТКЗС, не е бил причислен към ДПФ и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният ПИ е бил нанесен, записан в неодобрения кадастрален план от 1986 г. като дворно място с пл. № ***, с площ от 1327 кв.м. и е вписан в разписния лист без име на собственик. Със Заповед № РД-11-222 от 10.08.2004 г. на ОУ на Област Хасково е одобрен ПНИ. Процесният имот е записан в ПНИ от 2004 г. и регистрите към него с номер 760.1193, собственост на О.. Записан е в КК от 2006 г. и КР към нея като ПИ с идентификатор ***, собственост на О..

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че процесният имот, макар и да попада в ПНИ няма характер на земеделска земя и не е част от остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което и по отношение на него няма пречки да бъде придобит по давност. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.

Такива земи могат да запазят земеделския си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както ида не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по 3

ЗСПЗЗ, а оттук следва,че относно тях не се прилага чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, нито чл.19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изм. с ДВ бр.31/90 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени / Р № 118/09.01.2020 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4115/2018 г. IIг.о/.

*** /.

Процесният имот е нанесен в неодобрения кадастрален план на местността *** от 1986 г. като дворно място с планоснимачен номер ***, без записан собственик. Ето защо след като се установи,че процесният имот няма земеделски характер и по отношение на него са неприложими цитираните разпоредби, придобит е от ищцата чрез неформален договор и от закупуването му през 2012 г. години упражнява спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота, поради което и следва са се приеме,че тя е придобил по давност правото на собственост. Промяна в правния статут на имота и претенции към него от страна на О. не са заявени и след одобряване на ПНИ през 2004 г. и до предявяване на иска, поради което отново следва да се приеме, че в полза на ищеца е изтекъл предвидения давностен срок./ акт за общинска собственост е съставен на 18.03.2025 г., в хода на образуваното производство пред РС Харманли/. Формалното записване в ПНИ като имот, стопанисван от О. не е действие, което да прекъсва давността.

С оглед изхода на спора въззив никът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанции разноски в размер на 400 EUR платено възнаграждение на адвокат , съгласно договор от 26.01.2026 г.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174 / 27.11.2025г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 846 по описа за 2024 г.

ОСЪЖДА О., ЕИК:000903939, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. С., ЕГН ********** от гр.***, обл.Хасково сумата от 400 EUR , направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

4

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5